Държавният глава: Съединението е триумф на народната воля над цинизма на великите сили и победа на дръзките над конформистите
Скъпо сме плащали в предишното за унизителното схващане, че от нас нищо не зависело и ориста ни се решавала другаде, акцентира президентът Румен Радев в словото си при тържественото отбелязване в Пловдив на 140-ата годишнина от Съединението на България
Уважаеми господин Димитров, кмет на Пловдив,
Уважаема г-жо ръководител на Народното събрание,
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми министри,
Уважаеми народни представители и членове на Европейския парламент,
Уважаема г-жо регионален шеф,
Уважаеми представители на държавни институции и на локалната власт,
Уважаеми представители на Българската православна черква и на религиозните общности в България,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и бойци,
Уважаеми поданици и посетители на Пловдив,
Скъпи сънародници,
140 години ни разделят от оня септември, когато българският народ взе ориста си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили на Берлинския конгрес срещу волята на нашия народ. Защото по волята на великите сили повече от милион българи, едвам вкусили от свободата след съветската победа над Османската империя, бяха върнати още веднъж под властта на султана.
Дейците на Съединението поправиха тази историческа неправда. Възродена България сподели на цяла Европа по какъв начин цивилизовано, без принуждение, движен от високите си идеали нашият народ намерено декларира своя суверенитет и отстоява своята еднаквост. Съединението е успех на националната воля над цинизма на великите сили. Победа на дръзките над конформистите. Защото и тогава е имало значително чуждопоклонници, келепирджии, сеирджии, примирени с Берлинския диктат. Но влакът на Историята ги подмина.
Днес същият този трен форсира хода си. 140 години след Съединението българите още веднъж се жалват от деребеите, а великите сили още веднъж спорят за сфери на въздействие. Времената са сериозни. И би трябвало да признаем, че има политически брокери, подготвени да похарчат нашето бъдеще, с цел да си купят непозната благословия. Да харижат суверенитета, хазната, даже и нашата еднаквост – всичко това, за което се бориха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов, всички сподвижници на Съединението.
И тъй като виждам, че вие в действителност реагирате, желая да запитвам вас, хората на площада, тъй като това е дълг към тези, които отдадоха живота си за идеята на Съединението и за свободата и независимостта на България: Ще оставим ли България на деребеите? … Не! Тук, пред този монумент, е мястото, където единственият вероятен отговор е „ Не! “ Ние няма да я оставим и няма да позволим по никакъв метод да се търгува със орисите ни.
Вярвам, че обединени всички дружно ще надмогнем днешните недъзи и дружно ще строим България в заветите на нашите предшественици. България – свободна, демократична, обективна, просперираща. Вярвам, че ще надмогнем безконечните деления, които ни вършат уязвими извън и през днешния ден тези разломи са рискови за страната. Ще отхвърлим неверието в личните ни сили, тъй като скъпо сме плащали в предишното за унизителното схващане, че от нас нищо не зависело и че ориста ни се решавала някъде другаде. Ще излезем от комфорта на малодушието.
Съединението е нашето ентусиазъм. Единни сме успявали и единствено единни ще пребъдем.
Поклон пред дръзките и храбрите!
Да живее единна и свободна България!
Уважаеми господин Димитров, кмет на Пловдив,
Уважаема г-жо ръководител на Народното събрание,
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми министри,
Уважаеми народни представители и членове на Европейския парламент,
Уважаема г-жо регионален шеф,
Уважаеми представители на държавни институции и на локалната власт,
Уважаеми представители на Българската православна черква и на религиозните общности в България,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и бойци,
Уважаеми поданици и посетители на Пловдив,
Скъпи сънародници,
140 години ни разделят от оня септември, когато българският народ взе ориста си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили на Берлинския конгрес срещу волята на нашия народ. Защото по волята на великите сили повече от милион българи, едвам вкусили от свободата след съветската победа над Османската империя, бяха върнати още веднъж под властта на султана.
Дейците на Съединението поправиха тази историческа неправда. Възродена България сподели на цяла Европа по какъв начин цивилизовано, без принуждение, движен от високите си идеали нашият народ намерено декларира своя суверенитет и отстоява своята еднаквост. Съединението е успех на националната воля над цинизма на великите сили. Победа на дръзките над конформистите. Защото и тогава е имало значително чуждопоклонници, келепирджии, сеирджии, примирени с Берлинския диктат. Но влакът на Историята ги подмина.
Днес същият този трен форсира хода си. 140 години след Съединението българите още веднъж се жалват от деребеите, а великите сили още веднъж спорят за сфери на въздействие. Времената са сериозни. И би трябвало да признаем, че има политически брокери, подготвени да похарчат нашето бъдеще, с цел да си купят непозната благословия. Да харижат суверенитета, хазната, даже и нашата еднаквост – всичко това, за което се бориха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов, всички сподвижници на Съединението.
И тъй като виждам, че вие в действителност реагирате, желая да запитвам вас, хората на площада, тъй като това е дълг към тези, които отдадоха живота си за идеята на Съединението и за свободата и независимостта на България: Ще оставим ли България на деребеите? … Не! Тук, пред този монумент, е мястото, където единственият вероятен отговор е „ Не! “ Ние няма да я оставим и няма да позволим по никакъв метод да се търгува със орисите ни.
Вярвам, че обединени всички дружно ще надмогнем днешните недъзи и дружно ще строим България в заветите на нашите предшественици. България – свободна, демократична, обективна, просперираща. Вярвам, че ще надмогнем безконечните деления, които ни вършат уязвими извън и през днешния ден тези разломи са рискови за страната. Ще отхвърлим неверието в личните ни сили, тъй като скъпо сме плащали в предишното за унизителното схващане, че от нас нищо не зависело и че ориста ни се решавала някъде другаде. Ще излезем от комфорта на малодушието.
Съединението е нашето ентусиазъм. Единни сме успявали и единствено единни ще пребъдем.
Поклон пред дръзките и храбрите!
Да живее единна и свободна България!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ