Скъпи приятели, прочетете това, което съм написал и до колкото

" Скъпи другари, прочетете това, което съм написал и до колкото можете го разпространете в уеб сайтове и при другари. Ще направя каквото зависи от мен да не се допусне този неприличен акт – да се бойкотира и спре една прелестна пиеса, не срам, а реклама за България, " написа в своя профил, следван от близо 5000 другари поетът Недялко Йорданов.

Припомняме, че няколко политически сили се оповестиха срещу постановката, а - както OFFNews писа - Съюзът на българските писатели излезе с апел против представлението. Самият Джон Малкович направи конференция по случая.

" Не обръщах съществено внимание на това, което се случва с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “, режисьор на която е международно известният Джон Малкович. Не гледах съществено на откъслечните апели /дори на близки хора/ да се бойкотира премиерата. Смути ме обаче, декларацията на Съюза на писателите срещу пиесата като антибългарска, подиграваща се с нашата нация.

Разбира се, че ще отида да виждам спектакъла на огромния режисьор в нашия народен спектакъл.

Но добре, че се погрижих да намеря самата пиеса, издадена в обособена книга през 2018 година в Университетското издателство „ Свети Климент Охридски “.

Прочетох пиесата и останах изумен от клеветите, които се популяризират за нея.

Това е една пиеса, която освен че не унизява моите сънародници, а в противен случай – демонстрира ги като интелигентни хора, способни на тънки усеща и чувства, попаднали в една класическа обстановка в международната драматургия – любовта с всичките ѝ сложности, премеждия и обрати.

Това не са простаците от „ Криворазбраната цивилизация “, нито простакът бай Ганьо, за който ще напиша още нещо, въпреки че действието става горе долу едновременно – края на 19 век.

Самият факт, че един от най-големите международни драматурзи на всички времена е написал пиеса, в която настоящите лица са шест българи Катерина, Райна, Лука, Никола, Петков, Сергиус /Саранов/ и един щвейцарски офицер към този момент е неповторим факт, който приказва за международното внимание към преди малко освободената ни татковина, която е спечелила първата си война напълно неотдавна след освобождението си.

Ето по какъв начин стартира пиесата с разговор меду майката Катерина и дъщерята Райна.

Катерина:
Чудесни вести! Имало е борба!

Райна:
/очите ѝ засияват/ Ах!

Катерина:
Победоносна борба! Край Сливница. Спечелена от Сергиус.

Райна:
/в щастлив изблик/

Ох, майко! /изведнъж се сеща/ Татко в сигурност ли е?

Катерина:
Разбира се. Той ми изпрати новините.

Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.
Навсякъде в пиесата на Шоу, се възхваляват българските бойци и офицери, въпреки че не това е главната тематика.

Странно ми е от кое място се появиха такива напълно подправени и внушени от някъде трудове, че създателят се е гаврел със Сръбско-българската война.

Точно противоположното. Той симпатизира на своите герои военни взели участие и спечелили войната.

Най-неприятната клевета, която очевидно е възмутила много хора, които хабер си нямат от пиесата е тази, че българинът бил неугледен и необразован.

Това е една имитация на героинята Райна, която се хвали че има библиотека, каквато никой различен няма. И една къса полемика би трябвало ли да се мият постоянно ръцете.

И всичко това в една съсем безобидна и шеговита форма от страна на Шоу, който включва в „ казуса “ и своите сънародници. Който желае може да го откри само на страница 53 от всичките 149.

А в този момент дано ви изтъквам прелестния патриот Алеко Константинов и неговия Бай Ганьо от описа „ Бай Ганьо в банята “.

" Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря героичен по влакнатите гърди и извика победоносно:
- Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият звук, с който изрече тази препоръка, говореше много; този звук споделяше: " Ето го, видите ли го българина! Този е той, подобен е той! Вий сте го чували единствено, сливнишкия воин, балканския талант! Ето го в този момент пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в положение да направи! И единствено това ли! Ехе, на какви работи още е той кадърен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути! "
- А бе я попитай има ли сапун – споделя ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му екстаз, - я виж нозете ми на какво ся замязяли...
И в действителност, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата - така и така нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най-разпалената фикция да си показа нещо по-нечисто от туй, което може да ти показа самата реалност... " "

Или от „ Бай Ганьо на посетители “:
" Яде бай Ганьо, брей, не се майтапи, яде, та ушите му плющят! Всичките органи на тялото му са в придвижване, а зъбите, езикът и носът преди всичко. Ето де осъзнава човек бледността и бедността на езика! С какви думи, с какви междуметия, с какви препинателни знакове, най-накрая с какви музикални ноти е допустимо да се изобразят тия мляскания, грухкания, смъркания, тракания, цъкания, смукания, които като град се сипят от бай Ганя!... Блазе на стопанките! Не всяка чехкиня ще има щастието да се наслаждения от таквози представление. "

Искам да се обърна към възмутените от Бърнард Шоу.
Защо не разрушите паметника на Алеко?
И надлежно паметника на Славейкови – татко и наследник? Нали на Петко Рачов Славейков принадлежи куплета:

„ Не сме народ, не сме народ, а мърша
отново ще кажа и с това ще свърша. “

Защо не прочетете още веднъж Алеко Константинов и развиването на бай Ганьо като политик, написани като че ли за днешния ден „ Бай Ганьо прави избори “.

Ужасно съзнателно ми е, че до в този момент безучастно съм участвал в този изкуствено основан проблем с постановката на уважавания от мен режисьор Джон Малкович в Народния спектакъл.

Разбирам какво му е в този момент – на него и надлежно на шефа на театъра под заканите от демонстрации и надали не навлизане в салона по време на представлението.

Това би било интернационален срам за България.

Страната, която преди повече от 100 години един популярен драматург прави известна по целия свят със своите симпатични и интелигентни герои.