Не, няма да има зала на името на доц. Кристиан Таков. Преподаватели в СУ не го искат
" Скъпи другари, насреща имаме хора, които назовават честността " доверчивост ",...които не схващат, че нещо може да се прави не за пари, а за блян. " Думите са на доцент Кристиан Таков към студентите - един от стожерите на дългите внушителни митинги от 2013 година, отприщени от Пламен Орешарски , който номинира Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, след което отхвърли да подаде оставка.
Името на отишлия си този юли единствено на 51 година учител по право, който застана намерено против модела КОЙ, който в разгара на протеста събираше студентите и ги съветваше: не клеймете, не правете описи с врагове, бъдете будители, само че не будете никого насила, не размахвайте пестник, а протегнете ръка, другояче ще заприличате на тях и те ще победят вечно, може би ще бъде оставено в забвение от личния му университет - Софийския.
Искането за именуването на зала на доцент Таков, отправено ден след гибелта му и подписано от близо 4000 души, най-вероятно ще бъде отхвърлено. Преподавателите от факултета му - Юридическия, са срещу. Новината пристигна в навечерието на Деня на националните будители от журналистката и основател на подписката Татяна Ваксберг .
" В тази директория са вашите 3 759 подписа, с които се присъединявате към настояването да се наименува публика в Софийския университет на името на доцент Кристиан Таков - написа тя във Facebook. - Това значи, че дължа 3 759 пояснения за ориста на тази петиция.
Подписката беше инициирана незабавно след гибелта на Кристиан Таков на 11.07.2017 година Тя беше разпространявана по едно и също време с предизвестието, че Софийският университет и различен път е бил изправян пред сходни претенции, само че в съвсем всички случаи ги е отхвърлял – най-вече с аргумента, че броят на заслужилите адвокати е по-голям от броя на аудиториите.
На 3 октомври имах среща с ректора, професор Анастас Герджиков , и му връчих досието, която виждате на фотографията. Водихме диалог на един и същи език: той самият беше наясно, че настояването е отправено не (само) поради огромните заслуги на Кристиан Таков към правото, а поради дефицитното в България комбиниране на честност, академичност и гражданска интензивност, което Софийският университет е добре да насърчи . Каза, че поддържа концепцията, само че подсети, че крайното решение принадлежи на Юридическия факултет. Ангажира се да съобщи досието на декана и да му каже мнението си. По-късно разбрах, че е направил това още в същия ден.
Днес, 31 октомври, имах среща с декана на ЮФ (Юридическия факултет - бел. ред.), професор Сашо Пенов . Говореше най-вече той и ползваше език, извърнат към вътрешния му глас. Каза, че е срещу, без да употребява думата “против ”. Каза, че има традиция за не-наименуване на аудитории, за която несъмнено не знам, че има десетки заслужили адвокати в последните 125 години, за които сигурно не знам, че са другари с Кристиан, за което, несъмнено, не знам, че всеки човек носи Кристиан в сърцето си, за което също не знам, и че тази подписка той я знае още от лятото, тъй че е наясно от дълго време, да не си мисля аз. Уверих го, че не съм при него с враждебни планове, а той мен – че не би трябвало да му изопачавам думите.
Докато говореше, гледаше някъде над мен, а до момента в който слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото в ентусиазъм да подпише неотложно всеки от тях. Спираше се тъкмо преди химикалката да допре листа, като самичък осуетяваше стремежа си към това леговище за погледа.
Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на огромните адвокати на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много огромен правист ”. Що се отнася до концепцията с аудиторията, разясни, че е задължен да внесе подписката на съвещание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – негативен. “Преподавателите са срещу ” – сподели. Вдигна предупредително пръст: да не му изопачавам думите, когато позволявам, че ще внесе подписката на съвещанието, воден само от формалните отговорности на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена публика ”.
Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов, че въпросът не е кой какъв брой е заслужил, а дали Софийският университет е на висота та на момента – да оцени недостига от честност, осведоменост и гражданско присъединяване, събрани в едно, и да застане с целия си престиж на академична институция зад една самодейност, която предизвиква тази композиция в днешните студенти. Изговорих изречението на четири елементи, с цел да не приглушавам с гласа си всичките имена “без публика ”, които бяха от време на време вмъквани, преди да съм поставила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.
Попитах го дали има административна нужда от някаква писмена молба от моя страна, само че той сподели, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са причините за внасянето на подписката, а той подсети, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора ”, измежду които има цели двама някогашни министър председатели. Изведнъж увеличи глас: да не взема в този момент да кажа, че ми е забранил да пристигам на съвещанието на факултетния съвет, откакто тези съвещания са обществени? Уверих го, че различавам сред възбрана и известие за безпредметност на усилието и го насърчих и той на собствен ред да намерения върху някои разлики. Примерно, върху тази, която стои сред въпроса и отговора в един сякаш общ диалог за името на една публика.
На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано съвещанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня причините, с които беше инициирана подписката. Ако не ми разрешат, просто ще проследя онлайн по какъв начин се приема или отхвърля предлагането. Ако и това не се окаже допустимо, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще ви държа в течение.
" Те се опасяват. Панически. Ядат се един различен, бягат в " тежка чужбина ". Започват да хапят в близост. И – тъй като злостта е страст, която умеят прекомерно добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безвъзмезден обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С горделивост. И ги разобличавайте. С мъдрост, храброст и неотклонност. Така от безсилната гняв ще преминем към справедливия яд. Не когато сме доста. А когато сме задоволително ", поучава студентите доцент Таков в речта си от 10 ноември 2013 година
И ги окуражава, митингът е съумял и съумява всеки ден, в който: " не стихва; намира нова форма; посочва съответно опозорено име; препречва следващото безобразие; осуетява безочливост ".
" Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно. Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда муден, посоката обаче е ясна за всекиго. И по тази причина всеки би трябвало да взе участие. Там, където е. С каквото може. По какъвто метод реши. А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си ", приключва тогава посланието си доцент Таков.
Името на отишлия си този юли единствено на 51 година учител по право, който застана намерено против модела КОЙ, който в разгара на протеста събираше студентите и ги съветваше: не клеймете, не правете описи с врагове, бъдете будители, само че не будете никого насила, не размахвайте пестник, а протегнете ръка, другояче ще заприличате на тях и те ще победят вечно, може би ще бъде оставено в забвение от личния му университет - Софийския.
Искането за именуването на зала на доцент Таков, отправено ден след гибелта му и подписано от близо 4000 души, най-вероятно ще бъде отхвърлено. Преподавателите от факултета му - Юридическия, са срещу. Новината пристигна в навечерието на Деня на националните будители от журналистката и основател на подписката Татяна Ваксберг .
" В тази директория са вашите 3 759 подписа, с които се присъединявате към настояването да се наименува публика в Софийския университет на името на доцент Кристиан Таков - написа тя във Facebook. - Това значи, че дължа 3 759 пояснения за ориста на тази петиция.
Подписката беше инициирана незабавно след гибелта на Кристиан Таков на 11.07.2017 година Тя беше разпространявана по едно и също време с предизвестието, че Софийският университет и различен път е бил изправян пред сходни претенции, само че в съвсем всички случаи ги е отхвърлял – най-вече с аргумента, че броят на заслужилите адвокати е по-голям от броя на аудиториите.
На 3 октомври имах среща с ректора, професор Анастас Герджиков , и му връчих досието, която виждате на фотографията. Водихме диалог на един и същи език: той самият беше наясно, че настояването е отправено не (само) поради огромните заслуги на Кристиан Таков към правото, а поради дефицитното в България комбиниране на честност, академичност и гражданска интензивност, което Софийският университет е добре да насърчи . Каза, че поддържа концепцията, само че подсети, че крайното решение принадлежи на Юридическия факултет. Ангажира се да съобщи досието на декана и да му каже мнението си. По-късно разбрах, че е направил това още в същия ден.
Днес, 31 октомври, имах среща с декана на ЮФ (Юридическия факултет - бел. ред.), професор Сашо Пенов . Говореше най-вече той и ползваше език, извърнат към вътрешния му глас. Каза, че е срещу, без да употребява думата “против ”. Каза, че има традиция за не-наименуване на аудитории, за която несъмнено не знам, че има десетки заслужили адвокати в последните 125 години, за които сигурно не знам, че са другари с Кристиан, за което, несъмнено, не знам, че всеки човек носи Кристиан в сърцето си, за което също не знам, и че тази подписка той я знае още от лятото, тъй че е наясно от дълго време, да не си мисля аз. Уверих го, че не съм при него с враждебни планове, а той мен – че не би трябвало да му изопачавам думите.
Докато говореше, гледаше някъде над мен, а до момента в който слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото в ентусиазъм да подпише неотложно всеки от тях. Спираше се тъкмо преди химикалката да допре листа, като самичък осуетяваше стремежа си към това леговище за погледа.
Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на огромните адвокати на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много огромен правист ”. Що се отнася до концепцията с аудиторията, разясни, че е задължен да внесе подписката на съвещание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – негативен. “Преподавателите са срещу ” – сподели. Вдигна предупредително пръст: да не му изопачавам думите, когато позволявам, че ще внесе подписката на съвещанието, воден само от формалните отговорности на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена публика ”.
Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов, че въпросът не е кой какъв брой е заслужил, а дали Софийският университет е на висота та на момента – да оцени недостига от честност, осведоменост и гражданско присъединяване, събрани в едно, и да застане с целия си престиж на академична институция зад една самодейност, която предизвиква тази композиция в днешните студенти. Изговорих изречението на четири елементи, с цел да не приглушавам с гласа си всичките имена “без публика ”, които бяха от време на време вмъквани, преди да съм поставила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.
Попитах го дали има административна нужда от някаква писмена молба от моя страна, само че той сподели, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са причините за внасянето на подписката, а той подсети, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора ”, измежду които има цели двама някогашни министър председатели. Изведнъж увеличи глас: да не взема в този момент да кажа, че ми е забранил да пристигам на съвещанието на факултетния съвет, откакто тези съвещания са обществени? Уверих го, че различавам сред възбрана и известие за безпредметност на усилието и го насърчих и той на собствен ред да намерения върху някои разлики. Примерно, върху тази, която стои сред въпроса и отговора в един сякаш общ диалог за името на една публика.
На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано съвещанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня причините, с които беше инициирана подписката. Ако не ми разрешат, просто ще проследя онлайн по какъв начин се приема или отхвърля предлагането. Ако и това не се окаже допустимо, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще ви държа в течение.
" Те се опасяват. Панически. Ядат се един различен, бягат в " тежка чужбина ". Започват да хапят в близост. И – тъй като злостта е страст, която умеят прекомерно добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безвъзмезден обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С горделивост. И ги разобличавайте. С мъдрост, храброст и неотклонност. Така от безсилната гняв ще преминем към справедливия яд. Не когато сме доста. А когато сме задоволително ", поучава студентите доцент Таков в речта си от 10 ноември 2013 година
И ги окуражава, митингът е съумял и съумява всеки ден, в който: " не стихва; намира нова форма; посочва съответно опозорено име; препречва следващото безобразие; осуетява безочливост ".
" Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно. Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда муден, посоката обаче е ясна за всекиго. И по тази причина всеки би трябвало да взе участие. Там, където е. С каквото може. По какъвто метод реши. А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си ", приключва тогава посланието си доцент Таков.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ