Скъпи господин министър-председател, скъпи народни управници и държавни вождове, пиша

...
Скъпи господин министър-председател, скъпи народни управници и държавни вождове, пиша
Коментари Харесай

Симона Гълъбова: Какво вечеряхте днес, г-н Борисов?

Скъпи господин министър-председател, скъпи национални управници и държавни вождове, пиша ви, с цел да ви попитам какво вечеряхте довечера? Просто ей по този начин, от любопитство…
Аз ли? Аз отидох на ресторант, а преди този момент прекарах деня си в градския мол и се прибрах у дома с цялостна чанта покупки, удовлетворена от обстоятелството, че мога да похарча заплатата си за самата себе си… Торбата ми обаче беше цялостна с дарове за четирите най-важни дами в живота ми, тъй като знам, че доста ще се зарадват не на облеклата, които им купих, а на това, че мисля за тях, въпреки и да ни разделят хиляди километри.

Да, знам, че това за вас е всекидневие и че децата и родителите ви водят естествен, а не скотски живот. Знам, че и вие довечера преядохте, не тъй като бяхте гладни, а както споделя дядо ми, тъй като имате „ очи като плочи “. Знам и че столичният мол е просто една пресечка, която не ви лишава нищо повече от няколко часа, които евентуално имате в обилие.
Какво за мен и вас са 100 лв.?
За мен са към 40 паунда – т.е. 6 часа работа. Става ми смешно, тъй като това даже и не е цялостен работен ден за мен. Не, не съм избягала от родината, както множеството ми казват- пристигнах на по-добро място, с цел да избавя фамилията си от реалитито „ На ръба на лимита “, което в никакъв случай не пита имаш ли сили да продължиш да бъдеш участник в него, или не!

Впрочем, тази година какъв брой пъти си сменихте портфейла, тъй като ципа му се разпори?! Ааа, знам, знам, господа национални представители- не сте си го късали скоро, тъй като вие работите единствено с кредитни карти…
Между другото като приказваме за портфейли се сетих за моята блага баба от квартал Клуцохор в Сливен- града на дупките. Чудех се какво да й купя за наближаващия й рожден ден. Колебаех се сред ваучер за извършване на покупки в хранителна верига и калориферна печка. Портмоне й подарих преди 8 години и още си стои като новичко.

Моята баба взима пенсия 157 лв.. Когато бях на шест остана с един бъбрек и всяка година минава през пъкъла, наименуван ТЕЛК, с цел да открие истината, че с всеки минал път шанса да получи пенсия за неработоспособност става все по-малък. Защото явно сътрудниците ви считат, че да изгубиш значима част от тялото си е като да си счупиш крак- след няколко месеца се възстановяваш изцяло и към този момент си работоспособен…

За да живее баба би трябвало да отделя всеки месец по 100 лв. за медикаменти. А другите 50 ги даваше за ток и вода. С останалото баба живее на фотосинтеза до идващия месец… Може би единствено човек, който се е огледал в сълзичките, насъбрани от незапомнени времена в сбръчканите от повинност очи на възрастните българи би могъл да разбере цената на всеки минал подобен месец.

Скоро напълно инцидентно открих какъв брой ток е платила баба този месец… 89 лв., господин Борисов! Да, знам, че това за вас са стотинките, с които си закупувате утринния вестник от локалния павилион. Знам обаче и че въпреки и малко за вас, постоянно си ги прибирате от държавния бюджет, тъй като доста обичате да четете новинарска хроника.

Така… Разбрахме, че литературата ви влече, само че в учебно заведение учихме и математика. Ще играем една игра, с цел да ревизира дали сте били чинно момченце и сте внимавали в часовете. Колко е сборът от разноските на баба за медикаменти, за ток и за вода? А какъв брой е разликата сред пенсията на баба и тези разноски? О, може би сте проспали пети клас и не сте научили, че когато вадиш от по-малко по-голямо се получава негативен резултат!

Какво обядвахте през днешния ден, господа народни представители?

За баба не знам… За разлика от вас тя има горделивост и скри от мен компликациите, през които минава, а по какъв начин е оживяла и по какъв начин оцелява това единствено Бог вижда… Топло ли ви беше предишния месец, господин Борисов? Да, тогава, когато падна огромния сняг! Баба ли? Баба не си купи дърва тази година, тъй като сподели, че с одеялото от дядо Тодорово време й е топло…

Скъпи, български вождове, какво закусвахте през днешния ден? Вкусни ли ви бяха коричките от бабината пенсия? Но какво приказвам – те са единствено предястието ви! А изобилен ли беше огромния, благоуханен резен самун, който подставените ви лица ви носят свеж, свеж всеки ден? Искате и сол ли?! Не се безпокойте, към момента е зима и сълзите по лицата на бабите и дядовците ни бързо съхнат… Оберете и тях зрънце по зрънце и може би тогава ще се заситите.

Ние сме българи и посрещаме с самун и сол. И хляба, и солта ще бъдат за наша сметка!Кеворк Кеворкян обясни образно на Слави Трифонов по какъв начин трябваше да организира изявлението си с Бойко БорисовГолемият Кеворк Кеворкян не пропусна да разяснява прословутото изявление на Слави Трифонов с Борисов.
…Dec 5 2018vijti.com

Автор: Симона Гълъбова

Инфо: Дунавмост

Източник: vijti.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР