Украинският писател Серхий Жадан: Скъпи европейци, това е геноцид и вие също носите отговорност
„ Скъпи европейци, нямайте непотребни илюзии – това не е локален спор, който ще завърши на следващия ден. Това е Трета международна война. А цивилизованият свят няма право да я губи, в случай че в действителност се счита за цивилизован и самостоятелен “.
„ Няколко пъти виждам по какъв начин западни политици приказват за това НАТО да не се намесва в украинския спор. Не във „ войната “ или „ войната с агресора “, а в „ спора “. Не съм сюрпризиран “.
Това са думите на най-известния сега украински публицист Серхий Жадан. 47-годишният създател написа отворено писмо в немското издание Der Spiegel, с което упрекна Запада за позволените стратегически неточности в държанието и отношението по отношение на Русия още след анексирането на Крим през 2014. Той прикани НАТО да употребява всичко належащо, с цел да спре бруталните военни дейности на Кремъл, които назовава „ геноцид “.
Серхий Жадан е роден през 1974 година в Източна Украйна и живее в Харков – един от най-тежко бомбардираните градове от руснаците от началото на военната им инвазия на 24 февруари. Има докторантура по „ Украински футуризъм “, а романът му „ Изобретяването на джаза в Донбас “ е избран за Книга на десетилетието от BBC през 2014 година
В отвореното си писмо създателят споделя за съветската експанзия в Харков, която заплашва животите на мирните жители:
„ Мои другари бяха обстрелвани в четвъртък в Харков от съветска ракетна система „ Град “. Ракетата избухна на няколко десетки метра и удари автомобила зад тях. Ако се бяха забавили единствено няколко секунди, щяха да изгубят животите си. Те не са бойци, а млади актьори. Преди началото на войната правеха свои лични изложения и се любуваха на живота си като художници. След като руснаците нахлуха, приятелите ми останаха в града и станаха доброволци. Носят храна и медикаменти, оказват помощ на съгражданите си. Сега се намират под обстрел.
В момента всеки може да бъде погубен в Харков. Руснаците безредно и дълготрайно не престават да бомбардират града, обстрелват жилищни обекти, учебни заведения, лечебни заведения, детски градини. Ударите са непрестанни. Това е нашата действителност. Градът не се опасява, а продължава да живее. Само че в този момент този живот е под ракетните снаряди.
Харков е доста покрай съветската граница. Руските войски се появиха тук още в първия ден от войната и наподобява, чакаха да завземат града доста бързо и с малко кръвопролития. Танковете наобиколиха всички съществени пътища към Харков, само че бяха бомбардирани и подпалени.
Защитата на града се оказа много ефикасна – съветските военни не могат да навлязат в него, а бойните групи, които въпреки всичко съумяха да обхванат, бяха унищожени. Градът не се съобщи и не загуби. Руснаците осъзнаха, че не могат да го завладяват бързо и започнаха да нападат посредством самолети и ракети.
Русия загуби голям брой самолети над Харков. Сега те не могат да прелитат толкоз постоянно. Вместо това Москва бомбардира жилищни региони, като че ли желае да си отмъсти на Харков, че не се предава.
Градът продължава да действа. Хуманитарната помощ идва от цялата страна и цивилните жители се изтеглят. Ако оставим настрани непрекъснатия тон от детонациите, Харков може да те накара да се почувстваш по този начин, все едно там се води естествен метод на живот. Въпреки това не могат да се видят доста минувачи по улиците, има и от ден на ден разрушени здания.
По обяд улиците са празни – жителите на Харков се приготвят за комендантския час. През нощта интервалите на тишина се смесват с мощните детонации. Сирени, предупреждаващи за бомбардировки, звучат на всеки час. Предградието Салтивка, в което има най-вече общежития, пострада най-вече досега – руснаците просто унищожават всичко с ракетите си. Имам другари там, които едвам избягаха от гибелта.
Сутринта приказвам със свещеника и постоянно го запитвам за обстановката. Той дава отговор „ Всичко е доста добре “. „ Ще има ли работа в събота? “, запитвам го аз, а той отвръща: „ Разбира се, безусловно “.
Нямам визия по какъв начин се показва войната в Германия (б.а. – и в чужбина). Но няколко пъти виждам по какъв начин западни политици приказват за това НАТО да не се намесва в украинския спор. Не във „ войната “ или „ войната с агресора “, а в „ спора “. Не съм сюрпризиран.
През последните 8 година, от анексирането на Крим насам, постоянно слушам поданици на Германия, Франция или Швейцария да търсят други способи да нарекат протичащото се не с същинското му име. Например не назовават Русия „ агресор “ и Путин – „ лукавец “, не назовават войната в Донбас „ Руско-украинска война “. Видях по какъв начин Западните сили продължаваха да търгуват с Кремъл, изричайки красиви думи за „ независимост " и „ народна власт ".
Не знам по кое време ще завърши тази война и каква цена ще би трябвало да платим за нашата победа. Но желая да кажа няколко думи за груповата западна отговорност за всичко, което се случва тук. Преговаряхте прекомерно дълго и прекомерно нахално с виновниците за тази война. Дълго време се колебаехте сред правилата си и удобството си. Позволихте на съветската агитация да залее съзнанието ви с неистини за " украинските нацисти " и " гражданската война в Украйна " или " обществения спор ". Вие носите отговорност.
По мое мнение, по-късно, което руснаците направиха в Мариупол, Харков, Чернигов и други украински градове, няма по какъв начин да има компромис с днешна Русия. Защото това не е война сред съветската войска и украинската войска. Това е война сред съветската войска и украинския народ. Това, което се случва, е геноцид. Руснаците умишлено и систематично унищожават цивилното население на Украйна. Разрушават инфраструктурата, бомбардират учебни заведения, театри, музеи, църкви, жилищни здания.
Това е разрушение на украинския народ и руснаците ще носят отговорност за всичко. Но би трябвало да осъзнаем едно – градовете, които останаха лоялни към Русия даже след началото на 2014 година, страдат най-вече. Техните жители усещаха, че принадлежат на Русия и пробваха да разграничат съветския народ от Путин. В последните 3 седмици Москва направи всичко допустимо, с цел да накара рускоговорящите украинци в източната част на страната да изгубят всевъзможни илюзии за популацията на Руската федерация.
Ние не сме убивани от една нереална фигура – тази на Путин, а от съветски жители, които идват тук с една единствена цел – да ни убият.
Кремъл може да продължава разпространяването на нелепостите за „ денацификация “ колкото си изиска, само че идиотските им неистини губят всякакво значение, когато погледнете бомбардирания спектакъл в Мариупол.
Скъпи европейци, нямайте непотребни илюзии – това не е локален спор, който ще завърши на следващия ден. Това е Трета международна война. А цивилизованият свят няма право да я губи, в случай че в действителност се счита за цивилизован и самостоятелен “.
„ Няколко пъти виждам по какъв начин западни политици приказват за това НАТО да не се намесва в украинския спор. Не във „ войната “ или „ войната с агресора “, а в „ спора “. Не съм сюрпризиран “.
Това са думите на най-известния сега украински публицист Серхий Жадан. 47-годишният създател написа отворено писмо в немското издание Der Spiegel, с което упрекна Запада за позволените стратегически неточности в държанието и отношението по отношение на Русия още след анексирането на Крим през 2014. Той прикани НАТО да употребява всичко належащо, с цел да спре бруталните военни дейности на Кремъл, които назовава „ геноцид “.
Серхий Жадан е роден през 1974 година в Източна Украйна и живее в Харков – един от най-тежко бомбардираните градове от руснаците от началото на военната им инвазия на 24 февруари. Има докторантура по „ Украински футуризъм “, а романът му „ Изобретяването на джаза в Донбас “ е избран за Книга на десетилетието от BBC през 2014 година
В отвореното си писмо създателят споделя за съветската експанзия в Харков, която заплашва животите на мирните жители:
„ Мои другари бяха обстрелвани в четвъртък в Харков от съветска ракетна система „ Град “. Ракетата избухна на няколко десетки метра и удари автомобила зад тях. Ако се бяха забавили единствено няколко секунди, щяха да изгубят животите си. Те не са бойци, а млади актьори. Преди началото на войната правеха свои лични изложения и се любуваха на живота си като художници. След като руснаците нахлуха, приятелите ми останаха в града и станаха доброволци. Носят храна и медикаменти, оказват помощ на съгражданите си. Сега се намират под обстрел.
В момента всеки може да бъде погубен в Харков. Руснаците безредно и дълготрайно не престават да бомбардират града, обстрелват жилищни обекти, учебни заведения, лечебни заведения, детски градини. Ударите са непрестанни. Това е нашата действителност. Градът не се опасява, а продължава да живее. Само че в този момент този живот е под ракетните снаряди.
Харков е доста покрай съветската граница. Руските войски се появиха тук още в първия ден от войната и наподобява, чакаха да завземат града доста бързо и с малко кръвопролития. Танковете наобиколиха всички съществени пътища към Харков, само че бяха бомбардирани и подпалени.
Защитата на града се оказа много ефикасна – съветските военни не могат да навлязат в него, а бойните групи, които въпреки всичко съумяха да обхванат, бяха унищожени. Градът не се съобщи и не загуби. Руснаците осъзнаха, че не могат да го завладяват бързо и започнаха да нападат посредством самолети и ракети.
Русия загуби голям брой самолети над Харков. Сега те не могат да прелитат толкоз постоянно. Вместо това Москва бомбардира жилищни региони, като че ли желае да си отмъсти на Харков, че не се предава.
Градът продължава да действа. Хуманитарната помощ идва от цялата страна и цивилните жители се изтеглят. Ако оставим настрани непрекъснатия тон от детонациите, Харков може да те накара да се почувстваш по този начин, все едно там се води естествен метод на живот. Въпреки това не могат да се видят доста минувачи по улиците, има и от ден на ден разрушени здания.
По обяд улиците са празни – жителите на Харков се приготвят за комендантския час. През нощта интервалите на тишина се смесват с мощните детонации. Сирени, предупреждаващи за бомбардировки, звучат на всеки час. Предградието Салтивка, в което има най-вече общежития, пострада най-вече досега – руснаците просто унищожават всичко с ракетите си. Имам другари там, които едвам избягаха от гибелта.
Сутринта приказвам със свещеника и постоянно го запитвам за обстановката. Той дава отговор „ Всичко е доста добре “. „ Ще има ли работа в събота? “, запитвам го аз, а той отвръща: „ Разбира се, безусловно “.
Нямам визия по какъв начин се показва войната в Германия (б.а. – и в чужбина). Но няколко пъти виждам по какъв начин западни политици приказват за това НАТО да не се намесва в украинския спор. Не във „ войната “ или „ войната с агресора “, а в „ спора “. Не съм сюрпризиран.
През последните 8 година, от анексирането на Крим насам, постоянно слушам поданици на Германия, Франция или Швейцария да търсят други способи да нарекат протичащото се не с същинското му име. Например не назовават Русия „ агресор “ и Путин – „ лукавец “, не назовават войната в Донбас „ Руско-украинска война “. Видях по какъв начин Западните сили продължаваха да търгуват с Кремъл, изричайки красиви думи за „ независимост " и „ народна власт ".
Не знам по кое време ще завърши тази война и каква цена ще би трябвало да платим за нашата победа. Но желая да кажа няколко думи за груповата западна отговорност за всичко, което се случва тук. Преговаряхте прекомерно дълго и прекомерно нахално с виновниците за тази война. Дълго време се колебаехте сред правилата си и удобството си. Позволихте на съветската агитация да залее съзнанието ви с неистини за " украинските нацисти " и " гражданската война в Украйна " или " обществения спор ". Вие носите отговорност.
По мое мнение, по-късно, което руснаците направиха в Мариупол, Харков, Чернигов и други украински градове, няма по какъв начин да има компромис с днешна Русия. Защото това не е война сред съветската войска и украинската войска. Това е война сред съветската войска и украинския народ. Това, което се случва, е геноцид. Руснаците умишлено и систематично унищожават цивилното население на Украйна. Разрушават инфраструктурата, бомбардират учебни заведения, театри, музеи, църкви, жилищни здания.
Това е разрушение на украинския народ и руснаците ще носят отговорност за всичко. Но би трябвало да осъзнаем едно – градовете, които останаха лоялни към Русия даже след началото на 2014 година, страдат най-вече. Техните жители усещаха, че принадлежат на Русия и пробваха да разграничат съветския народ от Путин. В последните 3 седмици Москва направи всичко допустимо, с цел да накара рускоговорящите украинци в източната част на страната да изгубят всевъзможни илюзии за популацията на Руската федерация.
Ние не сме убивани от една нереална фигура – тази на Путин, а от съветски жители, които идват тук с една единствена цел – да ни убият.
Кремъл може да продължава разпространяването на нелепостите за „ денацификация “ колкото си изиска, само че идиотските им неистини губят всякакво значение, когато погледнете бомбардирания спектакъл в Мариупол.
Скъпи европейци, нямайте непотребни илюзии – това не е локален спор, който ще завърши на следващия ден. Това е Трета международна война. А цивилизованият свят няма право да я губи, в случай че в действителност се счита за цивилизован и самостоятелен “.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ