Скъпи деца на демокрацията, мама и тате не са заедно“.

Скъпи деца на демокрацията, мама и тате не са „ дружно “. И е по този начин от дълго време. Иначе гледката в обществените мрежи е напряко затрогваща. Колективно хлипане, сополи и крясъци „ Не се разделяйте, ще ни изяде Баба Яга! “. Ами извинявайте, само че Избирателят сега наподобява на дете, което се е свило под юргана и има вяра, че в случай че не отваря очи, фамилният скандал в кухнята в действителност е нежна приспивна ария.

Събудете се. Приказката завърши, а вълкът от дълго време е изял и бабата, и къщичката.

Това разяснява във " Facebook " Кремена Кунева.

Да стартираме с последната конспирация с преференциите и в случай че по-леко ще го предъвчете, то нямам срещу да я назовем обич по италиански (ама с ножове). Нищо не приказва за „ единение “ по този начин, както въпросната бутафория, на която станахме обезверени очевидци, гледайки по какъв начин сякаш съратници за „ ярко бъдеще “ се дебнат в тъмното, с цел да си забият по един преференциален нож в гърба. И до момента в който водачите ни обясняваха с клиширани усмивки по какъв начин са „ единен фронт “, по места се проведоха апаратни убийства но кой „ наш “ да изхвърли „ техния “. Това не е коалиция. Това е паническа прегръдка на удавници. И като приказваме за това, да погледнем обективно най-малко за малко.

Кой въобще стана в Политическа партия? Ако погледнете редиците на „ Промяната “, ще видите, че ентусиазмът си събра багажа още преди три гари. Останали са единствено най-верните партийни бойци и тези, които имат вяра, че лявото е „ център “, а дупките в бюджета са „ инвестиция в бъдещето “. Едно затворено акционерно сдружение, което се пробва да продаде на десния гласоподавател леви хрумвания в опаковка от „ умни и красиви “.

ДСБ като политическата фосилна останка? Нека поговорим за „ хигиената “ и политическия кърлеж, ще можем ли и то почтено? Една конструкция без пулс, без електорално ДНК, само че с искания до небето. Те са оня скучен родственик, който никой не кани на сватбата, само че той се появява, заема централното място на софрата и стартира да ти изяснява по какъв начин се е „ борила комунизма “ през 98-ма. Те не носят гласове. Те носят тежест. Една котва, впила се в „ Да, България “, която пречи на всичко ново да отлепи от дъното, единствено тъй като би трябвало да се уреди „ нашето момче “ от старите фрагменти на работа в следващото РЗИ.

„ Да, България “ си останаха заложници на стаята. Идеята им беше смислена, само че мащабът се изгуби. Големият капацитет се сви до вечерните диалози на 3-4-ма души. Стойностни хора си тръгваха безшумно, до момента в който на тяхно място за цвят се вливаше следващото ново лице за билборди. Така и не съумяха да преминат табелата на София, а провинцията не желае стендъп за определени, желае наличие.

И се започна… „ Ами в случай че останем непредставени? “

Това е обичаното им чучело. „ Гласувайте за нашия Франкенщайн, с цел да не сте сираци “. А истината е, че вие и сега сте политически бездомни.

Кой ви съставлява тъкмо? Тези, които се колят за места в листите? Или тези, които продават правилата си против малко повече телевизионно време?

Та, спрете да се боите от развода. Цялата тази драма в мрежите наподобява на дете, което хлипа пред заключената врата на кухнята, тъй като има вяра, че вътре „ мама и тате “ чупят шоколад, а те в действителност си чупят главите. Истината е горчива- шоколад няма. Никога не е имало.

Та и в случай че за президентските избори не намерят храброст да предлагат общ претендент, до момента в който цели конгреси от извънредно хора им баят за единение, ще се окаже, че от самото начало освен сме стояли гладни, ами сме пазили и празна опаковка. Толкоз.