Младост, наивност и любов: три известни българки разказват за абитуриентския си бал
Скъпи читателки, наближава един от най-хубавите български празници, който освен изпълва сърцата ни с горделивост и неспокойствие, само че и ни кара да си напомним с усмивка и мъничко горест за оня стадий от живота ни, в който бяхме най-смели и безрасъдни, когато мечтаехме смело и искахме от всичко по доста, тук и в този момент.
Днес сме пораснали, уверени и сполучливи съгласно своите лични разбирания, разрешили сме част от алтернативите, с които се измъчвахме като тийнейджърки, само че дано си признаем: има въпроси, на които към момента търсим отговор. Така пристигна и концепцията да си поговорим с три специфични дами за абитуриентските балове, младежката суетност и първите стъпки на едни бъдещи фешън икони.
Представяме ви изповедта на прелестните Мария Игнатова, Стефани Обадяру и Ива Екимова. Приятно четене!
Спомняш ли си по какъв начин беше облечена на абитуриентския си бал и за какво избра тъкмо тази визия?
Стефани: Честно казано, доста се колебаех за това каква да е роклята и цялостната ми визия и по тази причина от края на 11-ти клас започнах да преглеждам най-различни модели рокли, като съвсем постоянно се спирах на по-семпли и нежни рокли.. Винаги съм харесвала по-изчистените визии, само че пък нещо в мен ми подсказваше, че би трябвало да има и много акценти (като да вземем за пример камъчета или пък дантели). И по този начин, към средата на 12ти клас, когато трябваше към този момент да бъда подготвена с избора си, ми пристигна концепция за рокля, която желаех ми ушият, защото от няколко модела си бях избрала елементи.. Накрая роклята се получи освен доста красива, само че и много ефектна с помощта на дамата, която ми я уши.
Личен архив
Мария: Завърших междинното си обучение в Съединени американски щати. По-точно Додж Сити, Канзас и моят бал беше в действителност classic all American prom. Роклята ми беше семпла, дълга, нежна и бяла, с мънистени презрамки, кръстосани на гърба.
Ива: О, да, напълно ясно си припомням. Истински се вълнувах за бала. Бях си избрала модел на рокля с изчистен, грациозен контур. Тогава нямаше доста огромен избор на рокли и сама си го измислих. Открих в един магазин точния плат и го дадох на шивачка да ми я ушие. Беше дълга, права, алена рокля, плат ламе с цепка начело. Мама ми оплете черен шал от доста фина прежда, бях с черни ръкавици над лакътя. Най-големият проблем беше косата. Исках хубав кок, само че към този момент ме бяха избрали за момиче на шанса в Супершоу Невада и Дим Дуков ме бе подстригал. Така се явих на бала с каре в цвят охра.
Личен архив
Кой е най-скъпият спомен от твоето довеждане докрай, който в никакъв случай няма да забравиш?
Мария: Доста детайлности ми убягват, само че цялостното ми чувство бе, че съм попаднала като че ли инцидентно в тийнейджърска, американска, сантиментална комедия.
Бях по-скоро наблюдаващ, в сравнение с участник. Тогава към момента не познавахме задоволително тази просвета, с цел да имам действителна визия какво ме чака.
Кавалерът идва да вземе момичето (не с мерцедеса на комшията, а със личния си пикап), слага “корсаж” (малко букетче) на нейната китка, отиват в учебния физкултурен салон, снимат се под арка, украсена с изкуствени цветя, танцуват на “Dancing Queen” и “American Pie”, избират се крал и кралица на бала, пият безалкохолен пунш. Официално купонът завършва към 22 часа, а естественото му продължение се случва по домовете или паркингите на градчето. Очарователна доверчивост и сантимент има във всичко това…
Стефани: Прекрасни мемоари имам от завършването, които ще помня цялостен живот.. Най-скъпият спомен е може би сбогуването с преподавателите ми, по-късно в ресторанта, когато танцувахме всички... Все хубави мемоари...
Ива: Преживяването със съучениците ми и учтелите ни. Изпращането в учебно заведение, а след това на самия бал бях титулована като Мис Бал.
Какъв съвет би дала на своето 18-годишно аз?
Мария: Тъй като взех две образователни години за една, приключих по-рано. Бях едвам на 16. Бих се въздържала да давам непоискани препоръки на 16-годишен младеж.
Стефани: Съветът, който бих дала на своето 18-годишно аз, е да не се нервирам за нелепости, а по-скоро да изживявам и оценявам всеки един миг..
Ива: Да не стопира да мечтае и да не стопира да върви напред, да има вяра и да работи.
Ако тази година беше абитуриентска, по какъв начин си представяш своя бал?
Мария: По фицджералдски.
Младост, доверчивост, обич и обречени фантазии.
Стефани: По-скромно, единствено с най-близките ми хора, без доста звук, с повече позитивни страсти и повече фотоси.
Ива: Честно казано не съм мислила по този въпрос. Дъщеря ми бе абитуриентка единствено преди две години и претърпях още веднъж страстите на завършването. Но, в случай че през днешния ден бях абитуриентка, може би щях да влагам в пътешестване за бала.
Днес сме пораснали, уверени и сполучливи съгласно своите лични разбирания, разрешили сме част от алтернативите, с които се измъчвахме като тийнейджърки, само че дано си признаем: има въпроси, на които към момента търсим отговор. Така пристигна и концепцията да си поговорим с три специфични дами за абитуриентските балове, младежката суетност и първите стъпки на едни бъдещи фешън икони.
Представяме ви изповедта на прелестните Мария Игнатова, Стефани Обадяру и Ива Екимова. Приятно четене!
Спомняш ли си по какъв начин беше облечена на абитуриентския си бал и за какво избра тъкмо тази визия?
Стефани: Честно казано, доста се колебаех за това каква да е роклята и цялостната ми визия и по тази причина от края на 11-ти клас започнах да преглеждам най-различни модели рокли, като съвсем постоянно се спирах на по-семпли и нежни рокли.. Винаги съм харесвала по-изчистените визии, само че пък нещо в мен ми подсказваше, че би трябвало да има и много акценти (като да вземем за пример камъчета или пък дантели). И по този начин, към средата на 12ти клас, когато трябваше към този момент да бъда подготвена с избора си, ми пристигна концепция за рокля, която желаех ми ушият, защото от няколко модела си бях избрала елементи.. Накрая роклята се получи освен доста красива, само че и много ефектна с помощта на дамата, която ми я уши.
Личен архив Мария: Завърших междинното си обучение в Съединени американски щати. По-точно Додж Сити, Канзас и моят бал беше в действителност classic all American prom. Роклята ми беше семпла, дълга, нежна и бяла, с мънистени презрамки, кръстосани на гърба.
Ива: О, да, напълно ясно си припомням. Истински се вълнувах за бала. Бях си избрала модел на рокля с изчистен, грациозен контур. Тогава нямаше доста огромен избор на рокли и сама си го измислих. Открих в един магазин точния плат и го дадох на шивачка да ми я ушие. Беше дълга, права, алена рокля, плат ламе с цепка начело. Мама ми оплете черен шал от доста фина прежда, бях с черни ръкавици над лакътя. Най-големият проблем беше косата. Исках хубав кок, само че към този момент ме бяха избрали за момиче на шанса в Супершоу Невада и Дим Дуков ме бе подстригал. Така се явих на бала с каре в цвят охра.
Личен архив Кой е най-скъпият спомен от твоето довеждане докрай, който в никакъв случай няма да забравиш?
Мария: Доста детайлности ми убягват, само че цялостното ми чувство бе, че съм попаднала като че ли инцидентно в тийнейджърска, американска, сантиментална комедия.
Бях по-скоро наблюдаващ, в сравнение с участник. Тогава към момента не познавахме задоволително тази просвета, с цел да имам действителна визия какво ме чака.
Кавалерът идва да вземе момичето (не с мерцедеса на комшията, а със личния си пикап), слага “корсаж” (малко букетче) на нейната китка, отиват в учебния физкултурен салон, снимат се под арка, украсена с изкуствени цветя, танцуват на “Dancing Queen” и “American Pie”, избират се крал и кралица на бала, пият безалкохолен пунш. Официално купонът завършва към 22 часа, а естественото му продължение се случва по домовете или паркингите на градчето. Очарователна доверчивост и сантимент има във всичко това…
Стефани: Прекрасни мемоари имам от завършването, които ще помня цялостен живот.. Най-скъпият спомен е може би сбогуването с преподавателите ми, по-късно в ресторанта, когато танцувахме всички... Все хубави мемоари...
Ива: Преживяването със съучениците ми и учтелите ни. Изпращането в учебно заведение, а след това на самия бал бях титулована като Мис Бал.
Какъв съвет би дала на своето 18-годишно аз?
Мария: Тъй като взех две образователни години за една, приключих по-рано. Бях едвам на 16. Бих се въздържала да давам непоискани препоръки на 16-годишен младеж.
Стефани: Съветът, който бих дала на своето 18-годишно аз, е да не се нервирам за нелепости, а по-скоро да изживявам и оценявам всеки един миг..
Ива: Да не стопира да мечтае и да не стопира да върви напред, да има вяра и да работи.
Ако тази година беше абитуриентска, по какъв начин си представяш своя бал?
Мария: По фицджералдски.
Младост, доверчивост, обич и обречени фантазии.
Стефани: По-скромно, единствено с най-близките ми хора, без доста звук, с повече позитивни страсти и повече фотоси.
Ива: Честно казано не съм мислила по този въпрос. Дъщеря ми бе абитуриентка единствено преди две години и претърпях още веднъж страстите на завършването. Но, в случай че през днешния ден бях абитуриентка, може би щях да влагам в пътешестване за бала.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ