Скъпи читатели, продължават нашите срещи с известни дами. Този път

Скъпи читатели, не престават нашите срещи с известни дами. Този път в студиото на woman.bg ни гостува Ирена Милянкова – модел, актриса, преподавател и не на последно място – майка.

- Казват, че хубостта е тази, която ще избави света. Струва ли си този свят да бъде избавен, поради всичко, което виждаме да се случва към нас?

Ирена: Много е хубаво, че започваме с това факсимиле, то ме преследва цялостен живот. Аз настойчиво се пробвам да не влизам в „ етикета “ красива жена, тъй като считам, че върша много повече от това да бъда – за някои привлекателна и симпатична, за други – не, това няма значение. Разбира се, че си коства да бъде избавен светът. И всеки има принос в това избавление. Аз считам, че е доста значимо нашето престояване тук да бъде обосновано със смисъл, значение, да имаш значима роля в обществото. А не просто да съществуваш и да консумираш.

- Каза, че се опитваш да избягаш от това клише…

Ирена: Ами аз не съм красива, аз съм модел, не съм мис. Аз съм модел. По моето време моделите се отличаваха със характерно лъчение, а не толкоз с принцеската, общоприетата хубост. Винаги съм се разграничавала от красива жена. По-скоро имам лъчение на модел.

- Шест деца и също толкоз кучета?

Ирена: Не. Кучетата са по-малко, три кучета имаме, като едното приходящо, то е на моята междинна щерка. Да, шест деца, те порастват и всеки потегля и се развива по своя път. Мога да се похваля, че към този момент всички деца, без тези, които са приключили, са в учебна възраст.

- Чуждите деца бързо порастват. Ти по какъв начин усети тези години?

Ирена: Трудно е. Няма какво да ви заблуждавам, не е елементарно. Хубавото е, че има поддръжка от страна на околните, на огромните деца.

- Кое ти беше доста мъчно – били са дребни, когато си се занимавала интензивно с моделството?

Ирена: Кое не беше мъчно?! Организационно е много казусно да съумееш да подредиш програмата си, да бъдеш работно зает, порядъчен и в същото време да си задоволително време майка – 24 часа. Всички останали съпътстващи обстановки и събития се случват при едно или две деца, тук са умножени по шест. Но това ми оказа помощ да се изградя като проведен човек в къщи, в работата. И освен това, че съм многодетна майка, само че и фактът, че работя от 13-годишна – първо като модел, след това като актриса, по-късно животът ми се разви в напълно друга посока – към този момент съм учител на деца с увреждания. Всяка една сфера е спомогнала за това да образувам умения като дисциплинираност, организираност, неизменност. Това за мен е нещо доста значимо, належащо в днешния свят.

- Научила ли си ги на това – на дисциплинираност, постоянство…

Ирена: Децата ми ли? Големите, които са към този момент зрели хора – да, само че останалите, подрастващите и дребните, това е ежедневна битка. Всеки ден се повтаря, повтаря, с цел да се затвърди. Но всяка една майка знае това.

- Като родител каква си – действаш с повече обич или с повече суровост?

Ирена: Много ми е мъчно да се дефинира. Надявам се да бъда добър родител и обективен.

- Задаваш ли си въпроса – добра майка ли съм?

Ирена: Непрекъснато се колебая и всеки ден моята гузна съвест ми подсказва, че бъркам някъде. Наистина се надявам да давам добър модел на подражателство на децата ми. Защото колкото и да ги възпитаваме словесно, образецът, персоналният е най-съществен.

- Какво обичате да вършиме вкъщи, събирате ли се всички дружно?

Ирена: Най-много обичаме да се събираме към масата и да си хапваме.

- Кой готви?

Ирена : Аз сготвям. Децата описват какво им се е случило – забавно събитие. Големите към този момент не живеят при мен, само че постоянно имаме какво да си разкажем.

- Големите оказват помощ ли за дребните?

Ирена: Не, тъй като те си имат свои задължения. За дребните се включват младежите, само че те към този момент могат и сами да се оправят.

- Добре – баба на 39 – какво е чувството?

Ирена : Великолепно! Дъщеря ми сега е на 24 година и всичко си е безусловно естествено. Тя приключи спортната академия и по-късно беше изрично решена да се осъществя като майка. И към този момент се радваме на нашия седеммесечен Райън, който пораства, заобиколен от доста вуйчовци, лели, млади баби. Какво по-хубаво от това!

 

- Тя беше тръгнала по твоите стъпки?

Ирена: Ами тя още снима. Макар, че нейната кариера в спорта беше много по-активна, в сравнение с тази на модел. Тренираше лека атлетика и когато влезе в академията се отдръпна, с цел да може да се отдаде на ученето. Избра кинезитерапията.

- Доволна ли е?

Ирена: Доволна е, малко преди да забременее тя имаше опция да практикува специалността си. И също като мен работеше с деца с увреждания. Двете вървим в една посока, което е превъзходно. Моето бъдеще в специалността и реализацията на моите деца е обвързвано и с нещо взаимно.

- Т.е. отново персоналният образец има значение?

Ирена: Със сигурност, не оборвам това. Факт е, че тя сама избра своя път да работи с деца.

- Сега малко ще те отклоня от тематиката с един въпрос за досиетата Епстийн – ти какво мислиш – има ли казусът почва и у нас?

Ирена: Напоследък се случват такива безредици – освен Епстийн, само че и войната, и тази покруса, която ни сполетя. Специално за досиетата, бивайки в тази сфера дълго време, мога да кажа, че за млади, неподготвени девойки, това е доста рискова конюнктура. Като модел, работейки в чужбина, преди да навърша 18-20 години, няма да отрека, че съм попадала в обстановки, в които е можело да кривна в страни. Но тогава идва възпитанието и средата, това, което е изграждано през годините. Аз имах опция да се връщам, не съм се задържала в по този начин нар. фешън столици. Снимах няколко дни и се връщах. Просто, тъй като отглеждах децата си. Зловещо е това, което се разкрива в тези досиета. И всички ние би трябвало да бъдем деликатни като родители с децата си. Да не ги неглижираме. Още повече с този достъп до информация – канали, групи, канали. Не знаеш дали детето ти не поддържа връзка с някой, който може да злоупотреби. Децата не могат да разграничат положително от зло. Тези хора, които злоупотребяват, те не са облечени като злодеи. Те са „ облечени “ в грижа, внимание…

- Измамна обич демонстрират…

Ирена: Да, цялостна операция. Казвайки това, се обръщам и към самата себе си, тъй като моите дребни деца са на 7 и 9 години. Никой не е застрахован. Трябва да сме доста бдителни и да упражняваме надзор.

- С тях приказваш ли на тези тематики – по какъв начин го правиш?

Ирена: Говоря, несъмнено. Открито. Директно. Включително и за всички вещества, за всичко, към което може да се развие някаква взаимозависимост. Моите младежи ми споделят – аз към този момент това го знам, доста си закъсняла.

 

- Коя беше твоята най-голяма борба?

Ирена : Битки доста, като в живота на всеки един човек. Не мога да се сетя за една. Може би беше мъчно да намеря своето място в областта на преподаването на деца с особености в развиването. Защото, макар че и сътрудници, и преподаватели, ме посрещнаха доста топло, въпреки всичко предразсъдъците ги имаше – че съм актриса, дали пък не се приготвям за роля… Но към този момент години аз си упражнявам специалността, усещам се добре, в свои води. Имам някакъв принос към обществото.

- Това ли те прави щастлива?

Ирена: Това ме кара да се усещам задоволена. Не ми е задоволително да бъда осъществена като майка, модел, актриса. Това е дори някакъв колорит в моето съществуване. Срещата ми с тези фамилии, с родителите, помощта, която мога да им дам – това е необикновено. Всички в нашето общество имаме виновната задача да сме поддръжка за тези родители.

- Май не сме доста толерантни?

Ирена: Не сме, не сме. Но има оживление в тази посока. Развиваме се позитивно. Има още доста какво да се направи. И точно по тази причина взех решение да основа едно пространство – Детска лечебна къща със сензорни зали. Те са като детски ъгъл, само че за деца с увреждания. Защото това е нещо, от което тези фамилии имат потребност. Всички ние сме доста изморени – от грижи за децата, работа, от непредвидени обстановки. Можете ли да си визиите какъв брой по-ангажирани са тези родители, за тях това е всекидневие. Разбира се това е едно допълнение към лечението, арт лечението, учебната среда.

Има ли други такива – сензорни зали? Ирена: Има, те участват в разнообразни центрове за поддръжка. Но те не са в мащаба, в който си го представям. Виждам го в бъдещето една концепция по-развито от това, което имаме тук, при нас.

- Как върви планът?

Ирена: Основахме фондация, сега сме на стадий фондонабиране. Но за жалост всички тези събития, в това число влизането на еврото, като че ли уплаши хората. Към момента те не смеят да подаряват. Далеч сме от бюджета, който би трябвало да реализираме. Но той въпреки всичко е изпълним, не бързаме, има време. Но ще бъдем признателни на всеки, който реши да помогне. Трябва да знаят хората, че ще бъдат от изгода на една част от обществото, която като че ли остава някак в страни, вършим се от време на време, че ги няма. А те са тук и могат да намерят своето място в нашето общество. В учебното заведение, в което аз преподавам, имаме две специалности – тапицерство и дърводелство. Децата излизат с две подготвени специалности.

- Ти не си първият възпитател във вашето семейство. Това ли те подтикна да продължиш по този път, или просто си го носиш?

Ирена: Пак стигаме до образеца. Аз имам образеца на моята майка, баба, прабаба ми, вуйчо ми, леля ми – всички те са преподаватели.

- Но за какво тъкмо с деца със специфични потребности – и за какво ги назоваваме „ специфични “, те не са ли като останалите деца?

Ирена: Специални са, тъй като възприемат света по друг метод. Зависи от положението на детето. Имаме деца с разнообразни нарушавания – незрящи, с хиперактивност, недостиг на внимание, екранно подвластни деца – една диагноза, която е много притеснителна. Та още, когато учех в университета, имах шанса да попадна на доста положителни преподаватели, се насочих точно към преподаването на деца с увреждания.

- Не те ли натоварва, не те ли уморява?

Ирена: Не е за всеки, само че мен персонално ме кара да се усещам задоволена. Аз работя с деца с повреден слух и голям брой увреждания, в края на деня и най-малките крачки те карат да се чувстваш удовлетворен.

- Как реагираш на клюките по твой адрес, по какъв начин успяваш да избягаш от тях?

Ирена: Много от дълго време не им обръщам внимание. Но би трябвало да призная, че славата на мен не ми понася. Винаги подобавам към човек, с който се срещам, с концепцията, че той мен не ме различавам. Обикновено се подлъгвам, тъй като около „ Под прикритие “ съм още много разпознаваема. Не обичам да съм център на внимание. Не обичам да викам „ Вижте ме, аплодирайте ме! “. Не съм толкоз амбициозна. Камерата ми носи чувство, което няма къде другаде да го получа, обичам работата, само че всичко останало, което произтича от тази специалност – популярност, внимание – не е моето.

- Какво би посъветвала младите девойки, които през днешния ден непременно се стремят да са пред камерата и желаят да ги виждат?

Ирена: В днешно време всичко е толкоз накриво! Дозирайте. Всичко, което е премерено и в вярната доза – е потребно. Всичко, което е прекалено използвано, е отрова. Това може да се приложи за всичко – за естетическото ти приемане, визията, обществените мрежи, образецът на инфлуенсърите… Смятам, че инфлуенсърите са бъдещите инвалиди. Представете си, че се случи нещо и да вземем за пример, спре токът. Винаги би трябвало да допуснем, че токът може да спре и ние би трябвало да притежаваме умения, които ще ни оказват помощ да се осъществяваме в действителния свят.

- Сега сме в сезона на птичките, тревичките… Остава ли ти време за обич?

Ирена: Тя любовта си е движеща мощ. Всеки има потребност. Време мъчно се намира. Няма да отрека, че светът, в който се намирам, доста ми харесва и желая да остана в него.

Пожелавам ти го. И триумф на лечебната къща!

За всички, които желаят да оказват помощ с подаяние за идеята на Ирена - Детска лечебна къща:Фондация “Терапевтична Детска Къща ”
IBAN: BG45 BPBI 7942 1028 2114 01

(в материала има продуктово позициониране)