На моята най-добра приятелка. На моята сестра
Скъпа моя, през днешния ден нямаше да съм тук, в случай че не беше ти.
Имаше моменти в живота ми, когато бях на колене. Моменти, в които бях изгубила себе си. И пътя си. Moменти, в които се мразех за грешките и слабостите си. Моменти, в които ми се искаше да се откажа.
Но ти постоянно беше там. Вярваше в мен. Вдигаше ме. Връщаше духа ми.
Благодаря ти.
Благодаря ти, че виждаше красивото в мен, същинското в мен. Че виждаше мен.
Благодаря ти, че в никакъв случай не ми сподели да замълча, да преглътна, да се примиря.
Благодаря ти, че ме накара да обичам себе си такава, каквато съм.
Благодаря ти, че ми подсещаше какво заслужавам, и ме караше да се боря за него. За себе си. За щастието си.
Благодаря ти, че ме изслушваше, с цел да се науча да слушам себе си.
Благодаря ти, че ми позволяваше да се облегна на рамото ти.
Благодаря ти, че беше до мен.
Благодаря ти и знай, че постоянно ще съм там, за теб.
Защото без теб нямаше да съм тук, където съм през днешния ден.
Затова желая да ти кажа:
Когато имаш потребност от топлота, с цел да сгрееш сърцето си, извикай ми.
Когато имаш потребност от мощ, с цел да се бориш за фантазиите си, извикай ми.
Когато имаш потребност от светлина, с цел да виждаш по-добре пътя си, извикай ми.
Когато имаш потребност, извикай ми.
И аз давам обещание, че ще дойда.
Ще те прегърна и ще кажа:
Имаш ме. Имаш любовта ми. Имаш рамото ми.
Ще те прегърна и кажа:
Силна си. Смела си. Истинска си.
Ще те прегърна и ще кажа:
Благодаря ти!
