Роклегендата Ицо Петрофф - Ицака пред в. "Шоу": Мариета на Емил Димитров изчука много мъже, Криско има безчет гей връзки
Скандалният рокаджия Ицо Петрофф е роден на 9 януари 1952 година в София. Завършил е музикално учебно заведение и Консерваторията. Участвал е на фестивалите “Златният Орфей ”, “Песен за Варна ” и е отличен за изцяло творчество от „ Мюзик старс ” за рицар на българската музикална просвета. Има съществено наличие в шоубизнеса като музикант, продуцент и публицист. Автор е на няколко скандални книги, описващи цветно живота на гей обществото в страната ни. Макар да не крие привличането си към личния му пол, Ицо има зад тила си брак. С някогашната му брачна половинка Зорница Пол и до ден сегашен се почитат и чуват от време на време. Верен на стила си, Ицо бе до болежка прям пред кореспондент на “ШОУ ” и показа пикантни детайлности, които виждат бял свят за първи път и още веднъж ще разбунят духовете. - Искам да те върна малко обратно. За ранните ти години, за музикалния ти старт. Разкажи ни повече за себе си, за читателите, които не те познават...
- Рядко приказвам на тези тематики и ще ти кажа за какво. Аз живях и работих в комунистическо време, което не укривам, че беше доста гадно и доста ме тормози. Каквото и да кажех qсе чуваше на горните етажи и заради този факт не ме пускаха в чужбина, имах огромни забрани.
Иначе потеглих на 16 години като възпитаник в школа за китара и пиано. Катя Нейкова беше преподавателката ми. След това трябваше да отида в казармата. Беше неизбежно. Служих в Дом “Народна армия” в Пазарджик. Катя ми се обади една вечер и ми сподели, че техният артист го няма, а следва международен фестивал на младежката ария. “Ела на прослушване след 2-3 дни. Подготви една твоя и една непозната песен” - това бяха думите й. Направих песента на Scott McKenzie - „ San Francisco “ и без да изучавам британски, имах прелестно наречие. Представих и една българска ария, моя авторска. Всичко беше по-различно от стандарта, „ Ве-се-ли-на, Ве-се-ли-на... “ (запява) – това ли е рок музиката? Това не беше рокмузиката! (бел.ред. Песента „ Веселина “ в осъществяване на „ Щурците “). Моята ария беше по-различна, от 10 артисти, които се явиха, избраха мен. Така потегли Ицо Петрофф, с огромен шут! Това беше „ Световен юношески фестивал “ с присъединяване на международни групи, всяка вечер задължения, зала „ Фестивална “, зала „ Универсиада “ - на международно равнище! Имах коси до раменете, по какъв начин да не съм абсурден... приказвам ви за 1968 година След това влезнах в държавния отдел на Консерваторията, учех при най-хубавите преподаватели. Даже първата брачна половинка на Борис Карадимчев – Красимира, която беше страховит музикант, ме научи на музикознание.
А през 1971-а година се явих на един конкурс „ Песен за Варна “. Моето парче „ Весел бряг “ получи премията на публиката. Така аз още тогава бях тръгнал нагоре и то стремително. Но пристигна време да вървя боец и нямаше по какъв начин да не извърша служебния си дълг. Там служих две години, в музикален взвод. Много концерти, доста турнета, по-късно се върнах и композитора Захари Георгиев ме хареса и ми оказа помощ. Веднага по-късно и Найден Андреев. Имаше и една лека борба кой от двамата да работи с мен. Когато започнах да предлагам моята авторска музика, те усетиха, че съм по-различен. Не полово, музикално (смее се). Започнах концертна активност. Това е в резюме за Ицо Петрофф – Ицака, дето всичко цака!
- Какво се случи с твоя „ Арт Рок Център “?
- Съществува, само че ще бъде към този момент „ Арт Рок Център – Мюзик Старс “. Искат пререгистрация и да стане съдружие с нестопанска цел, което е лапане на пари. Ще вкарам повече реализатори, освен рокмузика. „ Арт Рок Център “ го основах 89-та, след измененията. Оттогава доста групи минаха през него. Аз самият сътворих „ Биг Мама Скендъл “, „ Татко Кристофър “, Децата напразно “, „ Огнен тон “ и доста други.
- Разкажи ми за интервала ти в Германия...
- Имаше такава независимост, че аз падах от коня. В центъра на Берлин имаше едно кафе - „ София “, то беше с гей устременост. Аз бях непрекъснато там (смее се). Работата ми беше доста освободена. В “Мако Зен” в Париж също съм работил, доста хубаво заведение. Аристократи бяха там, доста ни харесаха. Отидохме да работим сякаш за шест месеца, стояхме цяла година. Пълен интернат, високи възнаграждения.
- Кое те накара да се върнеш в България?
- Големите проблеми, които създаваха на околните на тези, които са избягали. Имаше един Владимир Костов, който беше избягал. Те разнищиха роднинските му връзки, редуцираха изявите на брат му, който не знам си какъв бил, майка му погнаха, разпитваше ги полиция... и аз се тормозих за моите скъпи мама и баща и се прибрах.
- Съжаляваш ли, че се върна?
- Не, не скърбя. Аз
изживях цялото
негативно
време на този
тоталитаризъм!
Гнусно, мръсно, само че оживях! Ето жив съм, здрав съм.
Бандите на рокаджията
- Много огромен триумф бележат и петте книги, които си написал...
- Фактите приказват. Значи тук не желая още веднъж да кажат: “Ама той се бие в гърдите”. Но това е истината. Колосален триумф! Последната ми книга “Петзвезден живот”, с подзаглавие “Тайните на гей елита”, се разграби за една седмица. Аз издавам пикантерии за Лили Иванова, за Слави Трифонов и доста други и на това се дължи огромният ми триумф.
- Кои от издадените пикантерии провокираха максимален взрив?
- Това, което разкрих за Слави Трифонов и едно цигане – първия ромски рапър Митко – Якудзата. Той не е желал да бъде въздържан, а Слави да играе дейния... Нещо не са се разбрали. Изобщо забавни разкрития направих. За Лили Иванова - за най-новите й и най-старите й гаджета, с които аз се познавам като музикант, съм разказвал доста.
- А след този свръхестествен триумф подготвяш ли нова книга?
- Нямам такива проекти към този момент, само че щеш-не щеш тя се кове в мен. Ако си намеря издатели и ми платят добре – да, ще направя.
- А можеш ли да ни издадеш някоя от настоящите гей злословия сега?
- Ами те са доста. Не е загадка за Криско, който издаде книга, която настоявам, че е сполучлива, само че вътре той не сподели истината такава, каквато е. Той е с доста гей връзки. Много имена мога да посоча - Любо Киров, Миро, Крум. Едно кълбо, което може да бъде разнищено от мен, както аз си знам, само че към този момент не съм търсил вид, а и те не са чак толкоз забавни. Никой не посмя да го каже това обществено. Много е значимо кой къде е расъл и първите 7 години къде са.
Кътните зъби
знам на всеки
Само с едно телефонно позвъняване до избрани места и ми се изплюва цялото камъче. И по какъв начин ще го скрие Криско-Дриско? Няма да може.
- Какво е мнението ти по нашумялата тематика за третия пол?
- Аз имам мое персонално мнение. Не го налагам, не искам то да бъде конкретизирано, само че го споделям. Трети пол няма. Аз съм роден с пол мъж. А към този момент в случай че аз се срещна с човек от същия пол и си допаднем, не виждам нищо неприятно?! Това е сред мен и индивида. Другото, което е доста значимо, че времената са такива, че 27 страни са съгласни на такива бракове. Ето Рики Мартин – такава звезда, подобен прекрасен мъж, такова момче, гений – ми подписа си индивида. Решил и подписал. Ами Елтън Джон?! Ощастливи едно почтено оскъдно дете дружно със брачна половинка му Дейвид Фърниш. Ами един Мик Джагър, който знаем какъв огромен рокдинозавър е, преспа с Дейвид Бауи и красивата му другарка манекенка се самоуби, откакто ги завари в леглото. Айде де, мъж си, показа си го! Този човек е споделил в един момент: “Готино ми е с Мик Джагър.” Това е.
- Има ли в нашето общество, измежду средите на политиката, културата и изкуството персонажи, които се имат за мъжкари и са основали подобен имидж, само че са опитвали и с представители на техния пол?
- Има, да. Това е строго-самоиндивидуален гей. След 10 години отново ще му се прииска и отново ще го направи. Тези типажи се самоуспокояват пред себе си и не могат да си признаят, че са гейове.
- А следи ли се тази наклонност в гей средите, която следим при много девойки и дами, да дойдеш от дребния град или просто да нямаш благоприятни условия и да търсиш богат спонсор?
- Да, мъжка и женска проституция. Но в този случай не мога да кажа, че обещано момче е гей. Той е бисексуален и е подготвен да опита с мъж единствено поради облагите. Мъжката проституция е на високо равнище.
- Можеш ли да посочиш имена?
- Не желая. Всеки си дава отговор за себе си.
- А от кои среди се следи най-вече тази наклонност?
- Политически кръгове, шоубизнеса, в изкуството на архитектите, научни откриватели, от Българска академия на науките, от театралните среди.
- Разкажи ми за майка ти и нейните думи, че когато си тръгнал, са ти отрязали крилата.
- Да, тъкмо това са нейни думи. Тя беше доста интелигентна, умна жена, пианистка, моделиер дизайнер. Тогава се водеше фешън шивач.
И когато сподели тези думи не й обърнах никакво внимание. С времето, когато сподели: “Няма да съм жива, само че дано тези мои думи ти останат в съзнанието”. Така приключи, че глухият да е чул и слепият да е видял.
- Кои са най-ценните уроци, на които те научи майка ти?
- Честност, уместност и професионализъм. Не работя аматьорски!
- Кой е най-щастливият момент в живота ти?
- Ами срещите ми с доста огромни персони от шоубизнеса, а и срещите ми в персонален проект. Най-последната е с 18 годишния рапър Валенто, който се докопа до мен и не ме пуска! (смее се) Дори на изявлението искаше да участва, само че на професионални диалози не го взимам! (отново се смее). Той е мой сателит в живота. Така, че изводът е, че най-хубавите ми моменти са срещите с огромните имена на шоубизнеса и дребните имена с обич...
Криско
- А най-тъжният момент?
- Когато имах рожден ден и го чествах в дома на Леа Иванова. Тя ми стисна ръката и ми сподели: “Ицак, Ицак... я доживея до другия ти рожден ден, я не!”. И умря, не го дочака. Тя умря 4-5 месеца по-късно от рак на дебелото черво. Между другото забавна е историята ми на запознанство с Леа. Аз работех в разнообразни заведения и в Новотел “Европа”, на гарата, и там срещнах Леа и Еди. Тя толкоз ме хареса и му сподели: “Взимай го, той към този момент работи с нас!”. Няма да ме пита желая ли, не желая ли. С тях бях в Японския, в “Балкан” и т.н.т. И от там станахме невероятни другари. Така тя споделяше най-личните си неща с мен. Бяхме доста близки. Затова нейната гибел ми беше най-тъжният момент.
Ще споделя и нещо доста забавно за тези, които имат вяра. След като Леа умря, на другия ден стояхме в дома й и чакахме да ни се обадят от “Пирогов” за елементи към погребението. Една кристална ваза се пръсна на части, без никой да я пипне, да я допре! От силата, която тя е изхвърлила! Ех, богат бях с другари като Леа!
- Разкажи ми малко за огромния Георги Парцалев...
- Парцалев беше доста великодушен, непретенциозен и добродушен човек. В историята на другите обаче като мит ще остане една негова крилата фраза: „ Какви хора сте вие, бе? Оправихте България, та в този момент седнахте с нашите задници да се занимавате “. Тази нашумяла фраза от предишното е казана пред съда през 1964 година Някои хора мислят, че тази история е мит, само че той персонално ми я е разказвал няколко пъти.
- Не е загадка и огромната ти непосредственост и другарство с огромния Емил Димитров. Разкажи ми и за него.
- Емил Димитров толкоз ме беше харесал, само че не като рокмузикант... Той не можеше да търпи рокмузиката. Все ги обвиняваше за нещо!
Когато човек пие, споделя повече неща. Като се напиеше, започваше да ме пипа по косата и да вика: “Писна ми от теб. Малка швестерке, я се погледни на какво приличаш. Какъв скандал си. “ По женски ми говореше. И аз му отвръщах: “Бабо, погледни се по какъв начин висиш, ма!”. Големи страсти съм имал с него! Ние с Емил бяхме повече другари, в сравнение с сътрудници. Той нямаше неприятно пиене, само че почваше да приказва. А при мен нещата бяха повече на възмездие (смее се). Големееше се, без да прекалява, само че не до степен да се караме.
- А за Васил Андреев какво ще кажеш?
- Ми тъпа швестерка... надарен обаче. Васил си обичаше Емил. До края.
- А по какъв начин тогава Васил приемаше гостуванията на момчета в къщата на Емил, за които се приказва?
- Той си имаше неговата част, другия – други. Единия вляво, другия вдясно...
- А Мариета къде беше във всичко това?
- Ами луда, пияна, заляна. Веднъж по този начин удари Пипондера (.б.а – дълготраен компаньон на Емил Димитров) с бутилка от “Кока кола” от ревнивост и му сцепи главата. Жената полудяла, че Емил избира мъж пред нея. А тя беше хубава п*тка.
- А съгласно теб тя обичала ли е Емил, или е била около него единствено поради интереса?
- Не, не го е обичала. Интересът клати феса. Тя го почиташе, тъй като идваше от гарата в Кричим и той й оказа помощ. Тя преспа с Трошан, Валди Тотев и кой ли още не. Що народ изчука тая Мариета...
- А имаше ли други сходни използвачи към Емил Димитров?
- По-голямата част от хората към него бяха такива – пиявици. Той нямаше другари. Особено най-после. Трагедията е огромна, тъй като той се имаше за огромна звезда и когато падна... аз го видях като огромна звезда и като дребна... тежко го одобри.
- Имаш ли корекции по себе си? Слагал ли си нещо в устата си?
- Нямам никакви корекции. Дори не поставям нужните грижи за себе си. Устата ми се цепна при една злополука и сложиха някакъв гел. Това е. Всичко е природа. Аз не напълнях с годините. Те не ме смущават. Единствено ме смущава, в случай че падна и няма кой да ме дигне или безпаричието.
- Как се издържаш?
- Имам музикална организация, работя при Кирил Икономов в Европейската организация за отбрана на авторските права и т.н.т. Отвръща на „ Господари на ефира “
“Смятам, че е хубаво човек да има бъдещи проекти, само че аз не съм толкоз обнадежден. Просто имам хрумвания, които с моите продуценти – артиста, музикант и композитор Тодор Върбанов, брачната половинка му Румяна Петрова, моят другар – книжовник и стихотворец Константин Пашкулев, ще осъществяваме. Наскоро записахме няколко песни в студиото на Върбан и пожънахме огромен триумф. Парчетата са „ Ицака и Валенто “„ До Чикаго и обратно” и „ Good Bye, Америка”. Много гледания, доста споделяния. Нещата се получиха и дадоха един нов подтик на един към този момент поостарял живот. Аз добре знам какво съм творил преди години, какво върша в този момент, само че този триумф ме окуражи за два съществени концерта. Искам да успокоя феновете на „ Господари на ефира “, които ме иронизираха, че на 66 години си възвръщам кариерата, което първо мен ме разсмя, второ не е правилно. Господа, когато вие сте пасли овците и козите по селата си, аз към този момент съм работил на подиуми като „ Златен Орфей “, имал съм концерти и мероприятия в България и чужбина и, несъмнено,много звукозаписна активност.
Първия план е „ Пърформанс 16-66 “, който обедниява всичко това, което съм записал в годините. Другия концерт, който планувам, желая да бъде „ Рокада 2018”. Това е мероприятие, желаещо да покаже оная част на една друга каста – деца с мъчно детство, такива, които крадат, никой на никое място не ги желае и интегрира. Исках да им покажа, че има и различен свят, в който, в случай че се откажат от кражбите и дребните хулиганства, ще бъдат интегрирани. И съумях! Така взехме решение да стартираме едно по едно и внезапно се оказа, че стана „ Бум “. Не желая да съм двуличен, в случай че кажа, че е било ненадейно. Ако всичко върви по проект, ще има още няколко прощални концерта. Не се съпоставям със звезди като Тина Търнър и Шер, само че те вършат по 5 години прощални турнета. Аз не съм тях и няма да стане по този начин, само че ще продължа в Пловдив, Варна и други по-големи градове. Прецених съгласно гледанията ми и лайкове и взех решение да се посветя на тези планове, със подпомагане от страна на мои другари. Един от тях е Мишел де Мей, която е доста сериозна и с финансови благоприятни условия. Тя е филантроп на моето изкуство. Не жали средства, не жали нищо, подготвена е да събере съидейници и действаме.
Планувам паралелно до мен да застанат Тодор Върбанов – групите „ Синьо-белите “ „ Импулс”, „ Спринт”, „ Диана Експрес”, „ Сладко и горчиво”, Ники Томов -група „ Дисонанс “, Христо Ламбрев – група „ Сигнал”, Жорко – група „ Бг Бенд” и други доста сборни обединения. Ще бъдем един до друг и няма да има „ Тоя е по-велик, оня е по-велик”. Всички сме музиканти! Това ще стане през март в НДК - Лайв Клуб. А „ Рокада” 2018 ще е през месец май, където с изключение на мен и Тошко Върбанов, ще се изявят и други музиканти и артисти, които са посочили качества, само че не са развили до дъно гения си”, споделя той пред кореспондент на „ ШОУ “.
Интервю на Евгени БОЯНОВ
- Рядко приказвам на тези тематики и ще ти кажа за какво. Аз живях и работих в комунистическо време, което не укривам, че беше доста гадно и доста ме тормози. Каквото и да кажех qсе чуваше на горните етажи и заради този факт не ме пускаха в чужбина, имах огромни забрани.
Иначе потеглих на 16 години като възпитаник в школа за китара и пиано. Катя Нейкова беше преподавателката ми. След това трябваше да отида в казармата. Беше неизбежно. Служих в Дом “Народна армия” в Пазарджик. Катя ми се обади една вечер и ми сподели, че техният артист го няма, а следва международен фестивал на младежката ария. “Ела на прослушване след 2-3 дни. Подготви една твоя и една непозната песен” - това бяха думите й. Направих песента на Scott McKenzie - „ San Francisco “ и без да изучавам британски, имах прелестно наречие. Представих и една българска ария, моя авторска. Всичко беше по-различно от стандарта, „ Ве-се-ли-на, Ве-се-ли-на... “ (запява) – това ли е рок музиката? Това не беше рокмузиката! (бел.ред. Песента „ Веселина “ в осъществяване на „ Щурците “). Моята ария беше по-различна, от 10 артисти, които се явиха, избраха мен. Така потегли Ицо Петрофф, с огромен шут! Това беше „ Световен юношески фестивал “ с присъединяване на международни групи, всяка вечер задължения, зала „ Фестивална “, зала „ Универсиада “ - на международно равнище! Имах коси до раменете, по какъв начин да не съм абсурден... приказвам ви за 1968 година След това влезнах в държавния отдел на Консерваторията, учех при най-хубавите преподаватели. Даже първата брачна половинка на Борис Карадимчев – Красимира, която беше страховит музикант, ме научи на музикознание.
А през 1971-а година се явих на един конкурс „ Песен за Варна “. Моето парче „ Весел бряг “ получи премията на публиката. Така аз още тогава бях тръгнал нагоре и то стремително. Но пристигна време да вървя боец и нямаше по какъв начин да не извърша служебния си дълг. Там служих две години, в музикален взвод. Много концерти, доста турнета, по-късно се върнах и композитора Захари Георгиев ме хареса и ми оказа помощ. Веднага по-късно и Найден Андреев. Имаше и една лека борба кой от двамата да работи с мен. Когато започнах да предлагам моята авторска музика, те усетиха, че съм по-различен. Не полово, музикално (смее се). Започнах концертна активност. Това е в резюме за Ицо Петрофф – Ицака, дето всичко цака!
- Какво се случи с твоя „ Арт Рок Център “?
- Съществува, само че ще бъде към този момент „ Арт Рок Център – Мюзик Старс “. Искат пререгистрация и да стане съдружие с нестопанска цел, което е лапане на пари. Ще вкарам повече реализатори, освен рокмузика. „ Арт Рок Център “ го основах 89-та, след измененията. Оттогава доста групи минаха през него. Аз самият сътворих „ Биг Мама Скендъл “, „ Татко Кристофър “, Децата напразно “, „ Огнен тон “ и доста други.
- Разкажи ми за интервала ти в Германия...
- Имаше такава независимост, че аз падах от коня. В центъра на Берлин имаше едно кафе - „ София “, то беше с гей устременост. Аз бях непрекъснато там (смее се). Работата ми беше доста освободена. В “Мако Зен” в Париж също съм работил, доста хубаво заведение. Аристократи бяха там, доста ни харесаха. Отидохме да работим сякаш за шест месеца, стояхме цяла година. Пълен интернат, високи възнаграждения.
- Кое те накара да се върнеш в България?
- Големите проблеми, които създаваха на околните на тези, които са избягали. Имаше един Владимир Костов, който беше избягал. Те разнищиха роднинските му връзки, редуцираха изявите на брат му, който не знам си какъв бил, майка му погнаха, разпитваше ги полиция... и аз се тормозих за моите скъпи мама и баща и се прибрах.
- Съжаляваш ли, че се върна?
- Не, не скърбя. Аз
изживях цялото
негативно
време на този
тоталитаризъм!
Гнусно, мръсно, само че оживях! Ето жив съм, здрав съм.
Бандите на рокаджията
- Много огромен триумф бележат и петте книги, които си написал...
- Фактите приказват. Значи тук не желая още веднъж да кажат: “Ама той се бие в гърдите”. Но това е истината. Колосален триумф! Последната ми книга “Петзвезден живот”, с подзаглавие “Тайните на гей елита”, се разграби за една седмица. Аз издавам пикантерии за Лили Иванова, за Слави Трифонов и доста други и на това се дължи огромният ми триумф.
- Кои от издадените пикантерии провокираха максимален взрив?
- Това, което разкрих за Слави Трифонов и едно цигане – първия ромски рапър Митко – Якудзата. Той не е желал да бъде въздържан, а Слави да играе дейния... Нещо не са се разбрали. Изобщо забавни разкрития направих. За Лили Иванова - за най-новите й и най-старите й гаджета, с които аз се познавам като музикант, съм разказвал доста.
- А след този свръхестествен триумф подготвяш ли нова книга?
- Нямам такива проекти към този момент, само че щеш-не щеш тя се кове в мен. Ако си намеря издатели и ми платят добре – да, ще направя.
- А можеш ли да ни издадеш някоя от настоящите гей злословия сега?
- Ами те са доста. Не е загадка за Криско, който издаде книга, която настоявам, че е сполучлива, само че вътре той не сподели истината такава, каквато е. Той е с доста гей връзки. Много имена мога да посоча - Любо Киров, Миро, Крум. Едно кълбо, което може да бъде разнищено от мен, както аз си знам, само че към този момент не съм търсил вид, а и те не са чак толкоз забавни. Никой не посмя да го каже това обществено. Много е значимо кой къде е расъл и първите 7 години къде са.
Кътните зъби
знам на всеки
Само с едно телефонно позвъняване до избрани места и ми се изплюва цялото камъче. И по какъв начин ще го скрие Криско-Дриско? Няма да може.
- Какво е мнението ти по нашумялата тематика за третия пол?
- Аз имам мое персонално мнение. Не го налагам, не искам то да бъде конкретизирано, само че го споделям. Трети пол няма. Аз съм роден с пол мъж. А към този момент в случай че аз се срещна с човек от същия пол и си допаднем, не виждам нищо неприятно?! Това е сред мен и индивида. Другото, което е доста значимо, че времената са такива, че 27 страни са съгласни на такива бракове. Ето Рики Мартин – такава звезда, подобен прекрасен мъж, такова момче, гений – ми подписа си индивида. Решил и подписал. Ами Елтън Джон?! Ощастливи едно почтено оскъдно дете дружно със брачна половинка му Дейвид Фърниш. Ами един Мик Джагър, който знаем какъв огромен рокдинозавър е, преспа с Дейвид Бауи и красивата му другарка манекенка се самоуби, откакто ги завари в леглото. Айде де, мъж си, показа си го! Този човек е споделил в един момент: “Готино ми е с Мик Джагър.” Това е.
- Има ли в нашето общество, измежду средите на политиката, културата и изкуството персонажи, които се имат за мъжкари и са основали подобен имидж, само че са опитвали и с представители на техния пол?
- Има, да. Това е строго-самоиндивидуален гей. След 10 години отново ще му се прииска и отново ще го направи. Тези типажи се самоуспокояват пред себе си и не могат да си признаят, че са гейове.
- А следи ли се тази наклонност в гей средите, която следим при много девойки и дами, да дойдеш от дребния град или просто да нямаш благоприятни условия и да търсиш богат спонсор?
- Да, мъжка и женска проституция. Но в този случай не мога да кажа, че обещано момче е гей. Той е бисексуален и е подготвен да опита с мъж единствено поради облагите. Мъжката проституция е на високо равнище.
- Можеш ли да посочиш имена?
- Не желая. Всеки си дава отговор за себе си.
- А от кои среди се следи най-вече тази наклонност?
- Политически кръгове, шоубизнеса, в изкуството на архитектите, научни откриватели, от Българска академия на науките, от театралните среди.
- Разкажи ми за майка ти и нейните думи, че когато си тръгнал, са ти отрязали крилата.
- Да, тъкмо това са нейни думи. Тя беше доста интелигентна, умна жена, пианистка, моделиер дизайнер. Тогава се водеше фешън шивач.
И когато сподели тези думи не й обърнах никакво внимание. С времето, когато сподели: “Няма да съм жива, само че дано тези мои думи ти останат в съзнанието”. Така приключи, че глухият да е чул и слепият да е видял.
- Кои са най-ценните уроци, на които те научи майка ти?
- Честност, уместност и професионализъм. Не работя аматьорски!
- Кой е най-щастливият момент в живота ти?
- Ами срещите ми с доста огромни персони от шоубизнеса, а и срещите ми в персонален проект. Най-последната е с 18 годишния рапър Валенто, който се докопа до мен и не ме пуска! (смее се) Дори на изявлението искаше да участва, само че на професионални диалози не го взимам! (отново се смее). Той е мой сателит в живота. Така, че изводът е, че най-хубавите ми моменти са срещите с огромните имена на шоубизнеса и дребните имена с обич...
Криско
- А най-тъжният момент?
- Когато имах рожден ден и го чествах в дома на Леа Иванова. Тя ми стисна ръката и ми сподели: “Ицак, Ицак... я доживея до другия ти рожден ден, я не!”. И умря, не го дочака. Тя умря 4-5 месеца по-късно от рак на дебелото черво. Между другото забавна е историята ми на запознанство с Леа. Аз работех в разнообразни заведения и в Новотел “Европа”, на гарата, и там срещнах Леа и Еди. Тя толкоз ме хареса и му сподели: “Взимай го, той към този момент работи с нас!”. Няма да ме пита желая ли, не желая ли. С тях бях в Японския, в “Балкан” и т.н.т. И от там станахме невероятни другари. Така тя споделяше най-личните си неща с мен. Бяхме доста близки. Затова нейната гибел ми беше най-тъжният момент.
Ще споделя и нещо доста забавно за тези, които имат вяра. След като Леа умря, на другия ден стояхме в дома й и чакахме да ни се обадят от “Пирогов” за елементи към погребението. Една кристална ваза се пръсна на части, без никой да я пипне, да я допре! От силата, която тя е изхвърлила! Ех, богат бях с другари като Леа!
- Разкажи ми малко за огромния Георги Парцалев...
- Парцалев беше доста великодушен, непретенциозен и добродушен човек. В историята на другите обаче като мит ще остане една негова крилата фраза: „ Какви хора сте вие, бе? Оправихте България, та в този момент седнахте с нашите задници да се занимавате “. Тази нашумяла фраза от предишното е казана пред съда през 1964 година Някои хора мислят, че тази история е мит, само че той персонално ми я е разказвал няколко пъти.
- Не е загадка и огромната ти непосредственост и другарство с огромния Емил Димитров. Разкажи ми и за него.
- Емил Димитров толкоз ме беше харесал, само че не като рокмузикант... Той не можеше да търпи рокмузиката. Все ги обвиняваше за нещо!
Когато човек пие, споделя повече неща. Като се напиеше, започваше да ме пипа по косата и да вика: “Писна ми от теб. Малка швестерке, я се погледни на какво приличаш. Какъв скандал си. “ По женски ми говореше. И аз му отвръщах: “Бабо, погледни се по какъв начин висиш, ма!”. Големи страсти съм имал с него! Ние с Емил бяхме повече другари, в сравнение с сътрудници. Той нямаше неприятно пиене, само че почваше да приказва. А при мен нещата бяха повече на възмездие (смее се). Големееше се, без да прекалява, само че не до степен да се караме.
- А за Васил Андреев какво ще кажеш?
- Ми тъпа швестерка... надарен обаче. Васил си обичаше Емил. До края.
- А по какъв начин тогава Васил приемаше гостуванията на момчета в къщата на Емил, за които се приказва?
- Той си имаше неговата част, другия – други. Единия вляво, другия вдясно...
- А Мариета къде беше във всичко това?
- Ами луда, пияна, заляна. Веднъж по този начин удари Пипондера (.б.а – дълготраен компаньон на Емил Димитров) с бутилка от “Кока кола” от ревнивост и му сцепи главата. Жената полудяла, че Емил избира мъж пред нея. А тя беше хубава п*тка.
- А съгласно теб тя обичала ли е Емил, или е била около него единствено поради интереса?
- Не, не го е обичала. Интересът клати феса. Тя го почиташе, тъй като идваше от гарата в Кричим и той й оказа помощ. Тя преспа с Трошан, Валди Тотев и кой ли още не. Що народ изчука тая Мариета...
- А имаше ли други сходни използвачи към Емил Димитров?
- По-голямата част от хората към него бяха такива – пиявици. Той нямаше другари. Особено най-после. Трагедията е огромна, тъй като той се имаше за огромна звезда и когато падна... аз го видях като огромна звезда и като дребна... тежко го одобри.
- Имаш ли корекции по себе си? Слагал ли си нещо в устата си?
- Нямам никакви корекции. Дори не поставям нужните грижи за себе си. Устата ми се цепна при една злополука и сложиха някакъв гел. Това е. Всичко е природа. Аз не напълнях с годините. Те не ме смущават. Единствено ме смущава, в случай че падна и няма кой да ме дигне или безпаричието.
- Как се издържаш?
- Имам музикална организация, работя при Кирил Икономов в Европейската организация за отбрана на авторските права и т.н.т. Отвръща на „ Господари на ефира “
“Смятам, че е хубаво човек да има бъдещи проекти, само че аз не съм толкоз обнадежден. Просто имам хрумвания, които с моите продуценти – артиста, музикант и композитор Тодор Върбанов, брачната половинка му Румяна Петрова, моят другар – книжовник и стихотворец Константин Пашкулев, ще осъществяваме. Наскоро записахме няколко песни в студиото на Върбан и пожънахме огромен триумф. Парчетата са „ Ицака и Валенто “„ До Чикаго и обратно” и „ Good Bye, Америка”. Много гледания, доста споделяния. Нещата се получиха и дадоха един нов подтик на един към този момент поостарял живот. Аз добре знам какво съм творил преди години, какво върша в този момент, само че този триумф ме окуражи за два съществени концерта. Искам да успокоя феновете на „ Господари на ефира “, които ме иронизираха, че на 66 години си възвръщам кариерата, което първо мен ме разсмя, второ не е правилно. Господа, когато вие сте пасли овците и козите по селата си, аз към този момент съм работил на подиуми като „ Златен Орфей “, имал съм концерти и мероприятия в България и чужбина и, несъмнено,много звукозаписна активност.
Първия план е „ Пърформанс 16-66 “, който обедниява всичко това, което съм записал в годините. Другия концерт, който планувам, желая да бъде „ Рокада 2018”. Това е мероприятие, желаещо да покаже оная част на една друга каста – деца с мъчно детство, такива, които крадат, никой на никое място не ги желае и интегрира. Исках да им покажа, че има и различен свят, в който, в случай че се откажат от кражбите и дребните хулиганства, ще бъдат интегрирани. И съумях! Така взехме решение да стартираме едно по едно и внезапно се оказа, че стана „ Бум “. Не желая да съм двуличен, в случай че кажа, че е било ненадейно. Ако всичко върви по проект, ще има още няколко прощални концерта. Не се съпоставям със звезди като Тина Търнър и Шер, само че те вършат по 5 години прощални турнета. Аз не съм тях и няма да стане по този начин, само че ще продължа в Пловдив, Варна и други по-големи градове. Прецених съгласно гледанията ми и лайкове и взех решение да се посветя на тези планове, със подпомагане от страна на мои другари. Един от тях е Мишел де Мей, която е доста сериозна и с финансови благоприятни условия. Тя е филантроп на моето изкуство. Не жали средства, не жали нищо, подготвена е да събере съидейници и действаме.
Планувам паралелно до мен да застанат Тодор Върбанов – групите „ Синьо-белите “ „ Импулс”, „ Спринт”, „ Диана Експрес”, „ Сладко и горчиво”, Ники Томов -група „ Дисонанс “, Христо Ламбрев – група „ Сигнал”, Жорко – група „ Бг Бенд” и други доста сборни обединения. Ще бъдем един до друг и няма да има „ Тоя е по-велик, оня е по-велик”. Всички сме музиканти! Това ще стане през март в НДК - Лайв Клуб. А „ Рокада” 2018 ще е през месец май, където с изключение на мен и Тошко Върбанов, ще се изявят и други музиканти и артисти, които са посочили качества, само че не са развили до дъно гения си”, споделя той пред кореспондент на „ ШОУ “.
Интервю на Евгени БОЯНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ