В "ЦУМ-гейт" се преплитат всички пороци на съдебната система
Скандалът " ЦУМ-гейт " е едно от най-позорните петна в по този начин или другояче много спорния мандат на основния прокурор Сотир Цацаров. Не единствено поради нерегламентираното посещаване на главата на държавното обвиняване в офис на предприемач и партиен функционер. Но и поради метода, по който Инспекторатът към Висшия правосъден съвет ревизира аферата и почисти основния прокурор, а по-късно скри инспекцията. На 10 юли 2017 година инспекцията завърши, а седмица по-късно от инспектората оповестиха само, че " открит е фактът на срещата, само че не и наличието на диалога. Фактът на срещата самичък по себе си не нарушава условията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати ". Един тип, като няма кой да удостовери станалото, то все едно не се е случило. И нищо чудно, че визитата на Цацаров в ЦУМ в офиса на Георги Гергов от Българска социалистическа партия и натискът за публицистичната политика върху издателя на в. " Сега " Сашо Дончев останаха без последици. През годините инспекторатът се потвърди само като реализатор на волята на мощните на деня, част от които е основният прокурор.
" Сега " изиска материалите и актът по инспекцията на аферата " ЦУМ-гейт ". А обществото и в частност магистратите би трябвало да бъдат наясно за какво обещано държание на най-високо равнище в правосъдната система е задоволително или недопустимо. И в случай че няма проблем основният прокурор да върви в ЦУМ, има ли спънка по-нисшите представители на правосъдната власт да си пият кафето с който и където и да е. Явно обаче в материалите и акта по инспекцията или няма нищо, т.е.
би лъснало, че Цацаров действително не е тестван,
или пък инспекцията е прекъсната макар събраните данни за нарушавания. Не може да й се отхвърли, че шефът на Инспектората Теодора Точкова се придържа трайно към порочната процедура да крие претекстовете на актовете си. Наскоро се разбра, че даже проверяван няма право да получи акта от инспекцията си. И за ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов остава загадка с какви претекстове беше прекъснато производството против него поради подредената инспекция на Апелативния спецсъд (тя откри нарушавания, само че в последна сметка единственият, който бе тестван по-късно, беше наредилият я Панов). Интересно дали и Цацаров е виждал акта от инспекцията против него.
В случая с " ЦУМ-гейт " Точкова прояви цялата си фикция. Най-напред разгласи, че исканата информация е класифицирана за служебно прилагане, т.е. за 6 месеца. След като този интервал мина, Точкова реши да попита участниците в срещата дали имат нещо срещу инспекторските материали да бъдат предоставени на медиите. Единствено издателят на " Сега " Сашо Дончев се съгласи. Цацаров и Гергов отхвърлиха и това послужи за мотив информацията още веднъж да бъде укрита. През юли 2018 година Административният съд-София град анулира отхвърли на Точкова. Тя обаче апелира и по този начин от септември 2018 година въпросът е във Върховния административен съд. И няма изгледи той да се произнесе с дефинитивно решение преди края на мандата на Цацаров. Делото е
планувано за 22 януари следващата година - 16 месеца след постъпването му във Върховен административен съд
Други каузи за достъп до информация, които не засягат основния прокурор, завършват във Върховен административен съд за по-малко от година. Когато Георги Чолаков стана ръководител на съда, той се зарече делата за достъп до информация да получат бърза писта. Това по този начин и не се случи. А след много противоречиви законови промени процесите за достъп до информация към този момент ще се гледат единствено на една инстанция и въобще няма да стигат до висшия съд. В Народното събрание очевидно схващат бързите правосъдни писти като липса на правосъден надзор.
Делото " ЦУМ-гейт " очевидно е доста особено, тъй като към този момент няколко правосъдни състава се произнасяха по допустимостта на жалбата на инспектората. Тричленките вземат решение, че жалбата е погрешно подадена и приключват делото, т.е. Инспекторатът незабавно губи. Петчленните сформира обаче са на друго мнение. А Точкова търси мотиви да желае отводи на съдиите - било тъй като са били в състава на Висшия правосъден съвет, който отхвърли да се занимава с " ЦУМ-гейт ", било тъй като може би четат публикациите в " Сега " по тематиката и се въздействат от тях. С това държание Точкова може би си
търси подобаващ състав, който да се произнесе в нейна изгода
Не по-малко ужасно е обаче, че основният контрольор възприема висшите съдии като толкоз елементарно за манипулиране. В отвратителната медийна среда в България всеки магистрат с кардинална позиция става обект на кална акция в угодните на властта вестници и уеб сайтове. За това обаче не сме чули позиция от основния контрольор. Няма и да чуем.
Инспекторите не се намесиха в нито един скандал, раздрусал третата власт. Единственото, което вършат, е да преследват магистрати за забавени каузи. Затова и един път на няколко месеца се хвалят по какъв начин са разкрили някакъв развой, протакан 20 години. Бързината на правораздаването е значима, несъмнено. Но правосъдната система има доста по-сериозни пороци, които би трябвало да се излекуват. А инспекторатът не прави нищо даже да ги уточни. Политическата класа също се грижи това да е по този начин. Като избира след партийни пазарлъци безлични инспектори, които в юридическата си кариера не са се отличили нито с ясни кардинални позиции, нито с брилянтен професионализъм. Но пък инспекторите са възнаградени с кариерни бонуси. Така няма да се постанова Точкова да се връща в хасковския административен съд, откъдето изгря инспекторската й звезда.
В казуса " ЦУМ-гейт " са преплетени всички пороци на системата вкупом. Безпределната власт на основния прокурор, която разрешава каквото и да е негово държание да остава без последици, конюнктурността на правосъдния инспекторат, използването на лостове за отсрочване на неуместните каузи. И в случай че това става по случай, който е под светлините на прожекторите, можем единствено да си представяме висотите, до които се стига по въпросите, които не са публично забавни.
" Сега " изиска материалите и актът по инспекцията на аферата " ЦУМ-гейт ". А обществото и в частност магистратите би трябвало да бъдат наясно за какво обещано държание на най-високо равнище в правосъдната система е задоволително или недопустимо. И в случай че няма проблем основният прокурор да върви в ЦУМ, има ли спънка по-нисшите представители на правосъдната власт да си пият кафето с който и където и да е. Явно обаче в материалите и акта по инспекцията или няма нищо, т.е.
би лъснало, че Цацаров действително не е тестван,
или пък инспекцията е прекъсната макар събраните данни за нарушавания. Не може да й се отхвърли, че шефът на Инспектората Теодора Точкова се придържа трайно към порочната процедура да крие претекстовете на актовете си. Наскоро се разбра, че даже проверяван няма право да получи акта от инспекцията си. И за ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов остава загадка с какви претекстове беше прекъснато производството против него поради подредената инспекция на Апелативния спецсъд (тя откри нарушавания, само че в последна сметка единственият, който бе тестван по-късно, беше наредилият я Панов). Интересно дали и Цацаров е виждал акта от инспекцията против него.
В случая с " ЦУМ-гейт " Точкова прояви цялата си фикция. Най-напред разгласи, че исканата информация е класифицирана за служебно прилагане, т.е. за 6 месеца. След като този интервал мина, Точкова реши да попита участниците в срещата дали имат нещо срещу инспекторските материали да бъдат предоставени на медиите. Единствено издателят на " Сега " Сашо Дончев се съгласи. Цацаров и Гергов отхвърлиха и това послужи за мотив информацията още веднъж да бъде укрита. През юли 2018 година Административният съд-София град анулира отхвърли на Точкова. Тя обаче апелира и по този начин от септември 2018 година въпросът е във Върховния административен съд. И няма изгледи той да се произнесе с дефинитивно решение преди края на мандата на Цацаров. Делото е
планувано за 22 януари следващата година - 16 месеца след постъпването му във Върховен административен съд
Други каузи за достъп до информация, които не засягат основния прокурор, завършват във Върховен административен съд за по-малко от година. Когато Георги Чолаков стана ръководител на съда, той се зарече делата за достъп до информация да получат бърза писта. Това по този начин и не се случи. А след много противоречиви законови промени процесите за достъп до информация към този момент ще се гледат единствено на една инстанция и въобще няма да стигат до висшия съд. В Народното събрание очевидно схващат бързите правосъдни писти като липса на правосъден надзор.
Делото " ЦУМ-гейт " очевидно е доста особено, тъй като към този момент няколко правосъдни състава се произнасяха по допустимостта на жалбата на инспектората. Тричленките вземат решение, че жалбата е погрешно подадена и приключват делото, т.е. Инспекторатът незабавно губи. Петчленните сформира обаче са на друго мнение. А Точкова търси мотиви да желае отводи на съдиите - било тъй като са били в състава на Висшия правосъден съвет, който отхвърли да се занимава с " ЦУМ-гейт ", било тъй като може би четат публикациите в " Сега " по тематиката и се въздействат от тях. С това държание Точкова може би си
търси подобаващ състав, който да се произнесе в нейна изгода
Не по-малко ужасно е обаче, че основният контрольор възприема висшите съдии като толкоз елементарно за манипулиране. В отвратителната медийна среда в България всеки магистрат с кардинална позиция става обект на кална акция в угодните на властта вестници и уеб сайтове. За това обаче не сме чули позиция от основния контрольор. Няма и да чуем.
Инспекторите не се намесиха в нито един скандал, раздрусал третата власт. Единственото, което вършат, е да преследват магистрати за забавени каузи. Затова и един път на няколко месеца се хвалят по какъв начин са разкрили някакъв развой, протакан 20 години. Бързината на правораздаването е значима, несъмнено. Но правосъдната система има доста по-сериозни пороци, които би трябвало да се излекуват. А инспекторатът не прави нищо даже да ги уточни. Политическата класа също се грижи това да е по този начин. Като избира след партийни пазарлъци безлични инспектори, които в юридическата си кариера не са се отличили нито с ясни кардинални позиции, нито с брилянтен професионализъм. Но пък инспекторите са възнаградени с кариерни бонуси. Така няма да се постанова Точкова да се връща в хасковския административен съд, откъдето изгря инспекторската й звезда.
В казуса " ЦУМ-гейт " са преплетени всички пороци на системата вкупом. Безпределната власт на основния прокурор, която разрешава каквото и да е негово държание да остава без последици, конюнктурността на правосъдния инспекторат, използването на лостове за отсрочване на неуместните каузи. И в случай че това става по случай, който е под светлините на прожекторите, можем единствено да си представяме висотите, до които се стига по въпросите, които не са публично забавни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ