МОН сменя оценяването на учебниците след скандала с благовидно представения комунистически режим
Скандалът с благосклонното показване на интервала на комунизма в България в някои проектоучебници по история за 10. клас ще докара до промени в процедурата за оценяване, стана ясно от изявление на министъра на образованието Красимир Вълчев пред БНР. Той отговори с " Абсолютно, безусловно " на въпрос дали случилото се е знак, че са нужни промени.
Необходимостта се укрепва и от обстоятелството, че когато тези учебници са били оценени от специалистите, в оценъчните им карти са били маркирани на първо място механически неточности, само че не и проблем с оценяването на интервала. " Това е препоръка за проблем с процедурата, че не сме задали повече от формалното сходство. Освен него, ние би трябвало да желаеме този учебник да възпитава в избрани връзки. Това е задача на предмета " История и цивилизация ", уточни министърът.
Петте учебника, основани на една и съща образователна стратегия по история, са доста разнообразни в отношението, което внушават за интервала 1944-1989 година в България и точно това би трябвало да се промени.
" Когато ги прочетох, видях, че тези учебници са доста разнообразни един от различен. Формално би трябвало да дават отговор на една и съща стратегия, само че носят напълно разнообразни послания, имат друг дух. Това няма по какъв начин да не направи усещане.... С разнообразни техники е изработен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който сме характеризирали като тоталитарен ", добави той.
Заради всичко това на издателите към този момент е обещано ясно напътствие и оттук насетне те ще получават детайлни задачи от МОН.
" Една от дилемите на историята е да образува отношение на децата към света, в който живеем, към цивилизационния избор, който сме създали. За нас този ред и тези полезности са полезности на българската страна, на българската нация, на правната ни система, на Европейски Съюз - всички те имат свои базови институции - официални, неофициални, които ние, огромното болшинство от българите, споделяме и имаме вяра, че в случай че действат, ще ни запазят като общественост и ще създадат живота ни по-добър ", сподели министър Вълчев.
Новите учебници по история за 10. клас към момента не са утвърдени и в случай че експлицитното напътствие на министъра не бъде спазено, той няма да ги утвърди и по тях няма да се учи наесен.
Министърът разяснява и петицията за " отбрана на академичната общественост и българското обучение против опитите за налагане на политическа цензура ":
" Осъждането на тоталитарния режим, на тоталитарните режими не е политическа цензура. То е част от цивилизационния избор, който сме създали и към който би трябвало да възпитаме отношение. Базовите институции на тоталитарните режими опонират на този избор.
Академичната независимост не е безспорна, изключително когато става въпрос за писането на учебници, които би трябвало да подхождат на образователна стратегия, в която намират проекция задачите на образованието. Ако решат да оправдаят националсоциализма или религиозния екстремизъм, отново ли са свободни университетските лица? Имат ли академична независимост учените да утвърждават анти хуманни и анти демократични идеологии? Има ли академичната независимост право да сътвори условия да бъдат отнети други човешки свободи?
Това са, несъмнено, риторични въпроси.
...
Консенсусът за интервала 1944-1989 година минава през това да признаем, че базовите институции на режима са били тоталитарни, репресивни, принудително наложени, идеологически, нарушаващи човешките права. Ние би трябвало да изразим отношение, тъй като сме създали цивилизационен избор. Може да кажем, че Народният съд е просто съд, само че можем да кажем, че е проведено всеобщо изтребване на националния хайлайф. За Възродителния развой можем да кажем, че е миграция, само че можем да кажем, че е жестоко нарушение на човешките права. Има нюанси, има акценти, които би трябвало да бъдат сложени. Въпросът е коя е отправната точка, по която ги оценяваме, когато даваме оценката си на децата. Отправната точка е това в какво желаеме да ги възпитаме. Ние желаеме да ги възпитаме в доста неща, само че на първо място в две - едното е национално съзнание и принадлежност и другото е отношение към цивилизационния избор, който сме създали с неговите базови характерности. Базовите характерности са човешките права и свободи, правовата страна, институциите на демокрацията. Когато се прави опит да се подмени това, не можем да останем равнодушни. Академичните лица споделят, че имат академичната независимост, само че, въпреки това, ние, като държавни институции имаме държавническата отговорност да реагираме ".
Министърът беше безапелационен, че водещото в учебниците не е съответният интервал, а базовите институции на тоталитарния режим:
" Трябва да възпитаме днешните деца в отношение към диктатурата. Диктатурите от 20-и век може и да не се повторят в същата им форма, само че не е необикновено поради изкуствения разсъдък и осведомителните технологии през 21-и век да се появят цифрови диктатури. Не можем да възпитаваме днешните деца в безразличие към диктатурите.
Не е толкоз задачата да кажем, че интервалът 44-1989 е неприятен. Да, интервалът си има своите положителни и неприятни неща. Имало е икономическо и обществено развиване, само че то няма място във втората половина на 20-и век, което да е нямало такова. В националсоциализма в Германия е имало достижения в културата, в спорта, градеж на автомагистрали, само че това не е съображение да го оправдаем като режим ".
Необходимостта се укрепва и от обстоятелството, че когато тези учебници са били оценени от специалистите, в оценъчните им карти са били маркирани на първо място механически неточности, само че не и проблем с оценяването на интервала. " Това е препоръка за проблем с процедурата, че не сме задали повече от формалното сходство. Освен него, ние би трябвало да желаеме този учебник да възпитава в избрани връзки. Това е задача на предмета " История и цивилизация ", уточни министърът.
Петте учебника, основани на една и съща образователна стратегия по история, са доста разнообразни в отношението, което внушават за интервала 1944-1989 година в България и точно това би трябвало да се промени.
" Когато ги прочетох, видях, че тези учебници са доста разнообразни един от различен. Формално би трябвало да дават отговор на една и съща стратегия, само че носят напълно разнообразни послания, имат друг дух. Това няма по какъв начин да не направи усещане.... С разнообразни техники е изработен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който сме характеризирали като тоталитарен ", добави той.
Заради всичко това на издателите към този момент е обещано ясно напътствие и оттук насетне те ще получават детайлни задачи от МОН.
" Една от дилемите на историята е да образува отношение на децата към света, в който живеем, към цивилизационния избор, който сме създали. За нас този ред и тези полезности са полезности на българската страна, на българската нация, на правната ни система, на Европейски Съюз - всички те имат свои базови институции - официални, неофициални, които ние, огромното болшинство от българите, споделяме и имаме вяра, че в случай че действат, ще ни запазят като общественост и ще създадат живота ни по-добър ", сподели министър Вълчев.
Новите учебници по история за 10. клас към момента не са утвърдени и в случай че експлицитното напътствие на министъра не бъде спазено, той няма да ги утвърди и по тях няма да се учи наесен.
Министърът разяснява и петицията за " отбрана на академичната общественост и българското обучение против опитите за налагане на политическа цензура ":
" Осъждането на тоталитарния режим, на тоталитарните режими не е политическа цензура. То е част от цивилизационния избор, който сме създали и към който би трябвало да възпитаме отношение. Базовите институции на тоталитарните режими опонират на този избор.
Академичната независимост не е безспорна, изключително когато става въпрос за писането на учебници, които би трябвало да подхождат на образователна стратегия, в която намират проекция задачите на образованието. Ако решат да оправдаят националсоциализма или религиозния екстремизъм, отново ли са свободни университетските лица? Имат ли академична независимост учените да утвърждават анти хуманни и анти демократични идеологии? Има ли академичната независимост право да сътвори условия да бъдат отнети други човешки свободи?
Това са, несъмнено, риторични въпроси.
...
Консенсусът за интервала 1944-1989 година минава през това да признаем, че базовите институции на режима са били тоталитарни, репресивни, принудително наложени, идеологически, нарушаващи човешките права. Ние би трябвало да изразим отношение, тъй като сме създали цивилизационен избор. Може да кажем, че Народният съд е просто съд, само че можем да кажем, че е проведено всеобщо изтребване на националния хайлайф. За Възродителния развой можем да кажем, че е миграция, само че можем да кажем, че е жестоко нарушение на човешките права. Има нюанси, има акценти, които би трябвало да бъдат сложени. Въпросът е коя е отправната точка, по която ги оценяваме, когато даваме оценката си на децата. Отправната точка е това в какво желаеме да ги възпитаме. Ние желаеме да ги възпитаме в доста неща, само че на първо място в две - едното е национално съзнание и принадлежност и другото е отношение към цивилизационния избор, който сме създали с неговите базови характерности. Базовите характерности са човешките права и свободи, правовата страна, институциите на демокрацията. Когато се прави опит да се подмени това, не можем да останем равнодушни. Академичните лица споделят, че имат академичната независимост, само че, въпреки това, ние, като държавни институции имаме държавническата отговорност да реагираме ".
Министърът беше безапелационен, че водещото в учебниците не е съответният интервал, а базовите институции на тоталитарния режим:
" Трябва да възпитаме днешните деца в отношение към диктатурата. Диктатурите от 20-и век може и да не се повторят в същата им форма, само че не е необикновено поради изкуствения разсъдък и осведомителните технологии през 21-и век да се появят цифрови диктатури. Не можем да възпитаваме днешните деца в безразличие към диктатурите.
Не е толкоз задачата да кажем, че интервалът 44-1989 е неприятен. Да, интервалът си има своите положителни и неприятни неща. Имало е икономическо и обществено развиване, само че то няма място във втората половина на 20-и век, което да е нямало такова. В националсоциализма в Германия е имало достижения в културата, в спорта, градеж на автомагистрали, само че това не е съображение да го оправдаем като режим ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ