Велислава Кръстева: Прости им, Господи, те не знаят какво правят. Защото днес съм аз, а утре?
Скандал избухна в Народния спектакъл " Иван Вазов ", откакто на 29 октомври на вратата на шефа на " Връзки с обществеността " на културната институция Велислава Кръстева, дълготраен пиар на Движение за права и свободи, се появиха надписи " Движение за права и свободи ", " връзки с обществеността на Ахмед Доган " и " изчезвай ", а табелката с името ѝ бе изкъртена. Дни по-късно режисьорът Александър Морфов призна, че той е реализатор на вандалщината.
Тогава шефът на Народния теътър Васил Василев съобщи пред Епицентър. бг, че в театъра е демонстрирано " фашистко държание ", осъществен е " акт на вандализъм ", с който " изрично е застрашен " чиновник на театъра. И това няма да бъде търпяно, както и лицето, което го е направило.
Морфов е удостоверил, че той е създател на хулиганщината и добавил, че не се срами от това - било в символ на митинг, стана ясно от информация в медии.
" Омерзена съм! Аз съм член, деятел на Движение за права и свободи, имам своята дълга биография, и не мога да позволи, че в ХХ век, в центъра на София някой ще бъде преследван поради политическите си убеждения ", съобщи след вандалския акт Велислава Кръстева пред Епицентър.бг. И попита: " Това ли е огромният режисьор? Не може да оставим обществото да бъде облъчвано с такава омръза, експанзия и непоносимост! "
Днес Велислава Кръстева разяснява случая във Facebook
За конфликта с експанзията и грубостта мъчно се приказва. Питат ме другари, публицисти, журналисти-приятели за какво мълча. Изговориха се тонове думи. Изписаха се.
От едната страна, малко като Каравелов “у нас не бият ”, въпреки това, в случай че и аз съм следващата, която премълчи – насилието става норма.
“Изчезвай ” гърми в съзнанието ми към този момент втора седмица.
Случилото се с мен обиколи обществените медии и медиите изобщо. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме тези дни, тези площади, тези очаквания. Със смесени усеща.
Защото издрасканото с гняв “изчезвай ” заличава като че ли вярата, че сме си научили уроците по приемливост, по народна власт, по заедност.
“Изчезвай ”
Печелила съм борби и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но постоянно в открит пердах. Очи в очи.
В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски ” къртят и дращят в дребните часове на нощта. С правописни неточности.
И с голямата рекламация за някаква своя дребна правдица.
Че кой си ти, самопровъзгласил се за герой против една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И след това да се опитваш да размениш местата на жертва и принудител.
И за какво?
Кой си ти, който организираш обществен линч? Извършваш опит за гражданско ликвидиране? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с който просто не си склонен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?
За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъответственост този другояче превъзходен екип?
За да унизиш, накърниш, с цел да унищожиш. Ако това е житейска философия, доста тъпо.
... ”среднощен бунтовник ” - не. Насилник.
Трудно се приказва за насилието, само че аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, популярност Богу, ред и закон.
Не, не се усещам ОК. Никак дори.
Но, защото ми е гласувано доверие от индивида, поради който поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.
Заради децата си, които се тревожат и околните, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва.
Заради всички дами, които ме поддържаха и одобряват всичко това с голяма паника.
Коя ще е идната?
Заради всички сътрудници и другари публицисти, актьори и режисьори, прелестният ни екип в НТ и топлото им отношение, поради всички, които ми се обадиха с поддръжката си. Всички, всички.
И поради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво вършат. Защото през днешния ден съм аз, а на следващия ден?
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Тогава шефът на Народния теътър Васил Василев съобщи пред Епицентър. бг, че в театъра е демонстрирано " фашистко държание ", осъществен е " акт на вандализъм ", с който " изрично е застрашен " чиновник на театъра. И това няма да бъде търпяно, както и лицето, което го е направило.
Морфов е удостоверил, че той е създател на хулиганщината и добавил, че не се срами от това - било в символ на митинг, стана ясно от информация в медии.
" Омерзена съм! Аз съм член, деятел на Движение за права и свободи, имам своята дълга биография, и не мога да позволи, че в ХХ век, в центъра на София някой ще бъде преследван поради политическите си убеждения ", съобщи след вандалския акт Велислава Кръстева пред Епицентър.бг. И попита: " Това ли е огромният режисьор? Не може да оставим обществото да бъде облъчвано с такава омръза, експанзия и непоносимост! "
Днес Велислава Кръстева разяснява случая във Facebook
За конфликта с експанзията и грубостта мъчно се приказва. Питат ме другари, публицисти, журналисти-приятели за какво мълча. Изговориха се тонове думи. Изписаха се.
От едната страна, малко като Каравелов “у нас не бият ”, въпреки това, в случай че и аз съм следващата, която премълчи – насилието става норма.
“Изчезвай ” гърми в съзнанието ми към този момент втора седмица.
Случилото се с мен обиколи обществените медии и медиите изобщо. Както за всичко у нас, всеки си има мнение. И това й е хубавото на демокрацията. На същата тази, дето й отбелязахме 33 години тези дни. Тези, с по-дългата историческа памет си спомняме тези дни, тези площади, тези очаквания. Със смесени усеща.
Защото издрасканото с гняв “изчезвай ” заличава като че ли вярата, че сме си научили уроците по приемливост, по народна власт, по заедност.
“Изчезвай ”
Печелила съм борби и съм губила. И съм падала и съм ставала. Но постоянно в открит пердах. Очи в очи.
В тази история очи няма. Или са скрити зад тъмни очила, или “бунтарски ” къртят и дращят в дребните часове на нощта. С правописни неточности.
И с голямата рекламация за някаква своя дребна правдица.
Че кой си ти, самопровъзгласил се за герой против една жена!? Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И след това да се опитваш да размениш местата на жертва и принудител.
И за какво?
Кой си ти, който организираш обществен линч? Извършваш опит за гражданско ликвидиране? Някакво средновековно аутодафе? Клеймиш и се гавриш с някого, с който просто не си склонен, не го приемаш, и искаш да го изчезнеш!?
За да получиш какво, което още не си получил? За да изчегърташ демоните си в мое лице? За да доведеш до органическа несъответственост този другояче превъзходен екип?
За да унизиш, накърниш, с цел да унищожиш. Ако това е житейска философия, доста тъпо.
... ”среднощен бунтовник ” - не. Насилник.
Трудно се приказва за насилието, само че аз ще продължа още малко тук. За останалото си има съответното място и, популярност Богу, ред и закон.
Не, не се усещам ОК. Никак дори.
Но, защото ми е гласувано доверие от индивида, поради който поех тази задача, няма да отстъпя. Няма да се счупя.
Заради децата си, които се тревожат и околните, които ме обичат такава, каквато съм. Извинете за всичко това, което се случва.
Заради всички дами, които ме поддържаха и одобряват всичко това с голяма паника.
Коя ще е идната?
Заради всички сътрудници и другари публицисти, актьори и режисьори, прелестният ни екип в НТ и топлото им отношение, поради всички, които ми се обадиха с поддръжката си. Всички, всички.
И поради тези, които се упражняват неуморно върху името ми в тези две седмици. Прости им, Господи, те не знаят какво вършат. Защото през днешния ден съм аз, а на следващия ден?
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ




