Пещерите, които написаха история
Скалистите кътчета, които ни карат да имаме вяра в чудеса
Пещерите надалеч не са просто едни отвори в земята, основани от природата или индивида. Те са кътчета, които носят история за света преди нас и този към нас, която не може да се събере в учебници или енциклопедии. Скалистите разказвачи, които са " живели " доста преди нас и ще останат доста след нас. Човечеството оставя своя отпечатък в тези естествени кътчета от хиляди години, а ние имаме достойнството да имаме достъп до тях и да се докоснем до тайнственото минало.
Пещерите Могао
Пещерите Могао, известни също като " Пещерите на хилядата Буди ", съхраняват в себе си над хиляда години будистка история. Разположени по античния Път на коприната, покрай оазиса Дунхуан, тези пещери, обсипани с ръкописи, датират от IV век и са били известно място за отдих на пътешественици, търговци, монаси и поклонници.
Освен първокласни артикули, по този маршрут се разпространявал и будизмът - неговото изкуство и архитектура, от Индия към Китай. Пещерите служели като убежища за пасажери, медитационни кътчета и галерии за художници. Изкуството в тях е въодушевено от индийския будизъм, само че е еволюирало откакто религията се е вплела с китайски вярвания.
Снимка: IStock
Сред съкровищата на Могао са фрески, глинени статуи и скъпи ръкописи. Императорите от династия Тан (618 година -907 г.) обезпечили финансова поддръжка за развиването на пещерите, с помощта на която са основани големи скулптури на Буда и картини, изобразяващи военни подвизи на китайски владетели.
Въпреки заплахите от възможни нашествия, културното завещание на Могао е съхранено с помощта на монасите и тибетците, които пазели обекта. През 1907 година, монахът Уанг Юанлу разкрил на археолога Сър Аурел Стейн скрита пещера-библиотека, съдържаща към 50 000 документа на разнообразни езици, които били запечатани преди хиляда години.
Пещерата Масабиел
На пръв взор това е неугледна и плитка пещера, само че крие необикновена и разтърсваща история. Мястото оказва се през средата на XIX век, с помощта на Света Бернадет. Виденията й на Дева Мария трансформират град Лурд, в югозападна Франция, в едно от най-големите поклоннически кътчета, привличайки милиони хора всяка година.
Мари-Бернадет Субиру е набожна госпожица, щерка на обеднял мелничар. През 1858 година, когато е единствено на 14 години, тя има голям брой видения на Дева Мария, която я инструктира да изкопае дупка в земята, а когато Бернадет го прави открива извор с лековита вода. Слуховете за това знамение бързо се популяризират, привличайки заболели и поклонници от целия свят.
Снимка: IStock
През 1862 година Католическата черква публично признава виденията на Бернадет, през 1933 е канонизирана за светица. Скоро по-късно на мястото е сложена скулптура на Дева Мария по нейното изложение, като са издигнати и две базилики, с цел да поемат хилядите поклонници.
Интересът към пещерата се възражда през 1943 година, когато бял свят вижда кино лентата " Песента на Бернадет ", който носи Оскар на актрисата Дженифър Джоунс, за ролята на светицата.
Пещерата Ласко
През 1940 година, четири момчета играят в гората край селцето Монтиняк, Франция, когато кучето им изчезва в мистериозна дупка. Тази дупка се оказва вход към пещера, скриваща най-добре непокътнатото палеолитно изкуство в Европа. Пещерата Ласко не е единствената в региона на долината Везер, която има рисунки, само че качеството и мащабът на изображенията в нея са меко казано ненадминати.
В пещерата има към 600 рисунки и 1 500 гравюри, разпръснати в свързани пространства. Много от изображенията са на животни, като най-впечатляващата част е Голямата зала на биковете, която впечатлява с четири големи фигури, всяка дълга по няколко метра. Целта на тези рисунки остава мистерия, само че доста специалисти считат, че те имат религиозно значение, а освен декоративна функционалност.
Пещерата е открита по време на Втората международна война, което забавя проучванията, само че е отворена за гости през 1948 година Огромният поток от гости бързо става проблем - влажността и прахът стартират да повреждат рисунките. Затова Ласко е затворена през 1963 година, а през 1983 година отваря Ласко II - точна имитация, която притегля същия интерес като оригинала.
Пещерният град Вардзия
Сред отдалечените кътчета на Грузия, покрай Аспиндза и на брега на река Мтквари, се издига впечатляващ пещерен град, изсечен в скалите на планините на Малкия Кавказ. Тези пещери, основани през 12-ти век, са външната фасада на огромното населено място, което прилича света на Флинстоун.
Градчето Вардзия в началото е замислено като военна цитадела от грузинския крал Георги III, като отбрана от набезите на мюсюлмански нашественици. След гибелта му през 1184 година, щерка му, кралица Тамар, трансформира крепостта в укрепен манастир. Вардзия е знак на могъществото на Грузия и нейния подем по време на ръководството на владетелката. Самата Тамар подарява мястото с име. " Вардзия " в действителност е фраза, която тя употребила, когато се загуби в пещерите и викала, с цел да притегли внимание.
Снимка: IStock
Градът разполага с 13 равнища и хиляди пространства, които побират до 50 000 души. В него има банкетна зала, библиотеки, винарски мазета и грандиозна черква, украсена със фрески на Тамар и татко ѝ. Разрушителни трусове и персийски набези през вековете унищожават елементи от града, само че напъните за реституция през последните години още веднъж възвръщат хубостта на Вардзия.
Пещерата на Апокалипсиса
Пещерата на Апокалипсиса на дребния и каменист остров Патмос. Този остров, издигащ се над кристално синьото Егейско море, е най-северният от група гръцки острови покрай югозападното крайбрежие на Турция. Вярва се, че там е живял Йоан Богослов (апостол Йоан).
Йоан е бил заточен на Патмос от римския император Домициан през 95 година от н.е., където прекарва две години. В тази дребна пещера се счита, че той е проповядвал Евангелието на своя възпитаник Прохор, който по-късно става свещеник на Никомедия. Апокалипсисът, с неговите шокиращи разкрития, е обект на разногласия, само че остава последната книга, включена в Библията.
Снимка: IStock
През Х век пещерата е обградена с православен манастир, който я пази както физически, по този начин и духовно, а когато става по-известна бързо се трансформира в значимо място за поклонение. В пещерата има вдлъбнатини, за които се счита, че Йоан е употребявал за опора на главата и ръката си. На входа пък е изобразена мозайка с виденията му.
Въпреки че достоверността на историята на пещерата не може да бъде изцяло доказана, нейното духовно значение е неоспоримо. През 1999 година Пещерата на Апокалипсиса е включена в листата на международното завещание на ЮНЕСКО като един от най-важните християнски обекти.
Пещерите надалеч не са просто едни отвори в земята, основани от природата или индивида. Те са кътчета, които носят история за света преди нас и този към нас, която не може да се събере в учебници или енциклопедии. Скалистите разказвачи, които са " живели " доста преди нас и ще останат доста след нас. Човечеството оставя своя отпечатък в тези естествени кътчета от хиляди години, а ние имаме достойнството да имаме достъп до тях и да се докоснем до тайнственото минало.
Пещерите Могао
Пещерите Могао, известни също като " Пещерите на хилядата Буди ", съхраняват в себе си над хиляда години будистка история. Разположени по античния Път на коприната, покрай оазиса Дунхуан, тези пещери, обсипани с ръкописи, датират от IV век и са били известно място за отдих на пътешественици, търговци, монаси и поклонници.
Освен първокласни артикули, по този маршрут се разпространявал и будизмът - неговото изкуство и архитектура, от Индия към Китай. Пещерите служели като убежища за пасажери, медитационни кътчета и галерии за художници. Изкуството в тях е въодушевено от индийския будизъм, само че е еволюирало откакто религията се е вплела с китайски вярвания.
Снимка: IStock Сред съкровищата на Могао са фрески, глинени статуи и скъпи ръкописи. Императорите от династия Тан (618 година -907 г.) обезпечили финансова поддръжка за развиването на пещерите, с помощта на която са основани големи скулптури на Буда и картини, изобразяващи военни подвизи на китайски владетели.
Въпреки заплахите от възможни нашествия, културното завещание на Могао е съхранено с помощта на монасите и тибетците, които пазели обекта. През 1907 година, монахът Уанг Юанлу разкрил на археолога Сър Аурел Стейн скрита пещера-библиотека, съдържаща към 50 000 документа на разнообразни езици, които били запечатани преди хиляда години.
Пещерата Масабиел
На пръв взор това е неугледна и плитка пещера, само че крие необикновена и разтърсваща история. Мястото оказва се през средата на XIX век, с помощта на Света Бернадет. Виденията й на Дева Мария трансформират град Лурд, в югозападна Франция, в едно от най-големите поклоннически кътчета, привличайки милиони хора всяка година.
Мари-Бернадет Субиру е набожна госпожица, щерка на обеднял мелничар. През 1858 година, когато е единствено на 14 години, тя има голям брой видения на Дева Мария, която я инструктира да изкопае дупка в земята, а когато Бернадет го прави открива извор с лековита вода. Слуховете за това знамение бързо се популяризират, привличайки заболели и поклонници от целия свят.
Снимка: IStock През 1862 година Католическата черква публично признава виденията на Бернадет, през 1933 е канонизирана за светица. Скоро по-късно на мястото е сложена скулптура на Дева Мария по нейното изложение, като са издигнати и две базилики, с цел да поемат хилядите поклонници.
Интересът към пещерата се възражда през 1943 година, когато бял свят вижда кино лентата " Песента на Бернадет ", който носи Оскар на актрисата Дженифър Джоунс, за ролята на светицата.
Пещерата Ласко
През 1940 година, четири момчета играят в гората край селцето Монтиняк, Франция, когато кучето им изчезва в мистериозна дупка. Тази дупка се оказва вход към пещера, скриваща най-добре непокътнатото палеолитно изкуство в Европа. Пещерата Ласко не е единствената в региона на долината Везер, която има рисунки, само че качеството и мащабът на изображенията в нея са меко казано ненадминати.
В пещерата има към 600 рисунки и 1 500 гравюри, разпръснати в свързани пространства. Много от изображенията са на животни, като най-впечатляващата част е Голямата зала на биковете, която впечатлява с четири големи фигури, всяка дълга по няколко метра. Целта на тези рисунки остава мистерия, само че доста специалисти считат, че те имат религиозно значение, а освен декоративна функционалност.
Пещерата е открита по време на Втората международна война, което забавя проучванията, само че е отворена за гости през 1948 година Огромният поток от гости бързо става проблем - влажността и прахът стартират да повреждат рисунките. Затова Ласко е затворена през 1963 година, а през 1983 година отваря Ласко II - точна имитация, която притегля същия интерес като оригинала.
Пещерният град Вардзия
Сред отдалечените кътчета на Грузия, покрай Аспиндза и на брега на река Мтквари, се издига впечатляващ пещерен град, изсечен в скалите на планините на Малкия Кавказ. Тези пещери, основани през 12-ти век, са външната фасада на огромното населено място, което прилича света на Флинстоун.
Градчето Вардзия в началото е замислено като военна цитадела от грузинския крал Георги III, като отбрана от набезите на мюсюлмански нашественици. След гибелта му през 1184 година, щерка му, кралица Тамар, трансформира крепостта в укрепен манастир. Вардзия е знак на могъществото на Грузия и нейния подем по време на ръководството на владетелката. Самата Тамар подарява мястото с име. " Вардзия " в действителност е фраза, която тя употребила, когато се загуби в пещерите и викала, с цел да притегли внимание.
Снимка: IStock Градът разполага с 13 равнища и хиляди пространства, които побират до 50 000 души. В него има банкетна зала, библиотеки, винарски мазета и грандиозна черква, украсена със фрески на Тамар и татко ѝ. Разрушителни трусове и персийски набези през вековете унищожават елементи от града, само че напъните за реституция през последните години още веднъж възвръщат хубостта на Вардзия.
Пещерата на Апокалипсиса
Пещерата на Апокалипсиса на дребния и каменист остров Патмос. Този остров, издигащ се над кристално синьото Егейско море, е най-северният от група гръцки острови покрай югозападното крайбрежие на Турция. Вярва се, че там е живял Йоан Богослов (апостол Йоан).
Йоан е бил заточен на Патмос от римския император Домициан през 95 година от н.е., където прекарва две години. В тази дребна пещера се счита, че той е проповядвал Евангелието на своя възпитаник Прохор, който по-късно става свещеник на Никомедия. Апокалипсисът, с неговите шокиращи разкрития, е обект на разногласия, само че остава последната книга, включена в Библията.
Снимка: IStock През Х век пещерата е обградена с православен манастир, който я пази както физически, по този начин и духовно, а когато става по-известна бързо се трансформира в значимо място за поклонение. В пещерата има вдлъбнатини, за които се счита, че Йоан е употребявал за опора на главата и ръката си. На входа пък е изобразена мозайка с виденията му.
Въпреки че достоверността на историята на пещерата не може да бъде изцяло доказана, нейното духовно значение е неоспоримо. През 1999 година Пещерата на Апокалипсиса е включена в листата на международното завещание на ЮНЕСКО като един от най-важните християнски обекти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ