Сийка Келбечева е олимпийски шампион по гребане от Игрите в

Сийка Келбечева е олимпийски първенец по гребане от Игрите в Монреал през 1976 година в дисциплината двойка дружно със Стоянка Груйчева. Четири години по-късно двете печелят бронз в Москва 1980. Пътят им към олимпийския връх минава и през четвърто място на международното състезание в Нотингам през 1975 година

Въпреки всичките тези триумфи, нашата основна героиня разкри, че любовта ѝ към гребането е почнала на по-късна от нормалното възраст.

" Аз започнах да спортувам доста късно. На 19 години бях студентка първи курс в Плодивския университет с математика. На базата ме докара една моя състудентка. " Ела да виж сподели какъв брой е хубаво въз основата ", ми сподели тя. Наистина доста ми хареса и започнах постоянно да пристигам въз основата ", показа олимпийската ни шампионка пред Българска национална телевизия .

Келбечева споделя и каква роля е изиграл нейният първи треньор - Антон Собашев.

" Той беше учен, клубът беше " Академик " също, тъй като всички бяхме студенти по това време. Той е първият човек, който ме вкара в лодката. Започнах да пристигам постоянно въз основата и да упражнявам. Много ми харесваше ", продължи тя.

Келбечева влиза в националния тим през 1972 година Преди всички триумфи обаче нашата гребкиня показа за компликациите по нейния път.

" През 1974 година участвах на четворка на международното състезание в Швейцария. Тръгнахме с огромните кошници. Бяхме доста готови, доста въодушевени. Там обаче се получи някакъв срив и завършихме осми. След това ме освободиха от националния тим ", спомня си Келбечева.

" Беше доста тежка зима. Аз тичам около р. " Марица " и започвам да рева. Много, доста тежко ми е било тогава. Много ми беше погрешно и тежко, тъй като незаслужено ме отстраниха от националния тим ", добави гребкинята ни.

Както споделя тя обаче " всяко зло е за положително " и по този начин Сийка Келбечева стартира нейния именит тандем със Стоянка Груйчева.

" Отборът беше доста огромен за Игрите в Монреал 1976 година Продължихме си тренировките и в последна сметка - репешажи, полуфинали и пристигна финала. Финалната гонка беше в действителност нещо неповторимо. Ние по принцип на старта постоянно закъснявахме, само че този път тръгнахме в точния момент. Някъде към 700-750 метра, доста пъти съм го споделяла, почнало умората да ме натиска. Имах възприятието, че на гърба ми един камък стартира да тежи. И сама си споделих, че би трябвало да устоя до края, поради моята партньорка Стоянка. Тя, когато в никакъв случай не се е обаждала по време на подготовка, внезапно сподели " Давай, Сио! ". Трябва да ви кажа, че в този миг падна тежестта от мен ", описа Келбечева.

" Свърши гонката и от лявата ни страна се виждаше едно огромно табло. Тогава те изписваха първия, който е пресякъл финалната линия и виждам, че изписват България. Само споделих " Таня, първи сме! " ", добави олимпийската ни шампионка.