Днес България е Сияна! Най-тежките трагедии на пътя, които България няма да забрави никога
Сияна почина, с цел да живее корупцията “, „ България няма деца за убиване„ - с такива плакати и транспаранти се събраха жители в два паралелни митинга, в София, и в Телиш. Те настояват за решителни ограничения против войната по пътищата.
Днес България е Сияна, само че за какво трябваше да бъде убит следващ почтен живот, с цел да се пробудим като общество, а това да накара и институциите да се сетят, че и те в даден миг са част от това общество. Добро или неприятно, наше си е, българско и би трябвало да го пазим.
Както Safenews заяви към този момент, районното министерство разгласява карта с рисковите пътни сектори в страната. И се замислих – в случай че на същата карта обозначим местата на случаите с съдбовен край, страната ни ще замязя на голям гробищен парк.
И образците в текста го потвърждават.
Ако се върнем последните години обратно и си напомним нещастията на пътя ще установим, че към огромните празници в страната, ни сполитат и огромни нещастия.
На 28 юли 1972 година рейс с 48 пасажери се връща от отмора в Ахтопол към София. В 19:20 часа автобусът доближава съдбовния мост, намиращ се малко преди Китен. На асфалта по моста тогава има поредност неравности и водачът взема решение да ги избегне.
Предната и задна лява гума затъват в пешеходната зона, плочата под нея се чупи и пропадна, а автобусът се трансформира в ковчег, като потъва напълно във водата по таван.
Свидетели на нещастието стават четирима спасители от Царево, които инцидентно са се движили след рейса на път за Международния юношески център, където отивали на ваучър. Те скачат в мътната вода на река Караагач и стартират да вадят през изпочупените стъкла пасажерите.
Един локален риболовец, бай Васил, извозва с лодката си оживелите. За злощастие обаче шансът да оживеят имат едвам 12 от общо 48 пасажери. Дошлите по-късно леководолази и военни към този момент се натъкват единствено на трупове, 14 от които на деца.
Според легендите, разказвани от локалните хора, реката край Китен, е била жадна за трупове, а Караагач се трансформира в още по-страшен вид на река Лим, където през 2004 година починаха по време на екскурзия 12 възпитаници.
Датата е 4 април 2004. Точно на Цветница български рейс с група от 34 възпитаници и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пасажерите в рейса са деца от учебно заведение “Николай Катранов ”, гр. Свищов.
Към 22 часа българско време, на завой на планински път водачът губи надзор над транспортното средство. Автобусът пада в 40-метров каньон на границата сред Сърбия и Черна гора, в придошлите води на река Лим.
Шофьорът Илия Измирлиев и другият лидер Димитър Керкелов разрушават предното стъкло и отварят люковете на тавана, с цел да могат пасажерите да изплуват.
Местни хора и цялостен футболен тим идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните интервенции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра.
38 души са избавени.
Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Сутринта на 5 април 10 от учениците са оповестени за изчезнали. В издирвателната интервенция с изключение на водолази се включват и профилирани елементи на армията на Сърбия и Черна гора.
Загиват 12 български деца.
На 8 април, в 10 часа стартира общоградското поклонение пред тленните остатъци на починалите деца в Съборната черква „ Св.Троица “ в Свищов.
В 12 часа траурната върволица минава през центъра на града до гробищния парк. Телата на децата са положени в прилежащи гробове.
Преди нещастието в Лим обаче, имаме един призрачен 21 декември, годината, е 2001-ва, а България си мислеше, че е най-демократичната страна от демократичните – взрив на увеселителни заведения, питейни заведения и нощни заведения, множеството тук-там непредназначени за такава активност.
„ Индиго “
Четири дни преди Коледа 600 деца напират да влязат в дискотека „ Индиго “. След минути вратите ненадейно се отварят под напора на тълпата. 24 деца са смачкани, 7 от тях умират от задушаване.
7 декември 2006. Ден след Никулден и броени дни преди Коледа, България още веднъж скърби. При тежка злополука сред камион и рейс на моста покрай град Бяла починаха 18 души, ранени са – 11.
28 февруари 2008. Дни преди национални празник на България и часове преди баба Марта влака София – Кардам избухва в пъклен пламъци. 9 души нямаха късмет.
28 май, 2009г. Точно на Спасовден 16 души починаха, откакто рейс се прекатурна край връх Бакаджик, Ямболско.
5 септември 2009. Ден преди България да означи празника на Съединението, от прилежащ Охрид идва новината, че при случай с туристическо корабче в Охридското езеро са починали 17 души, срад тях и доста българи.
23 април 2011. В нощта против Великден осем деца сред 17 и 19 години от Симеоновград вземат решение да отидат на черква без да знаят какво ще се случи единствено минути по-късно. Излизат. Шест умират на място, откакто летящия по пътя автомобил се врязва в тях.
От „ Индиго “ в София до „ Пулс “ в Кочани, преди този момент влаковата злополука край Темпи, Гърция, рухналата козирка на гарата в Нови Сад – нещастията, провокирани от безхаберието и корупцията са безкрайни.
На Балканите те са и идентични, като под индиго.
Обществото желае увеличение на наказванията, а рефлексът на политиците, е в необятния набор на шизофрениците – от див популизъм, до нахално безсрамие, довело до незаинтересованост.
Започваме да се интересуваме след нещастията, тогава строим монументи, слагаме пътни знаци, маркировки, изготвяме карти с рисковите сектори на цялата пътна мрежа в страната.
А можеше и да е другояче, можеше и без да умират деца по пътищата, можеше просто някой да си свърши работата, за която получава заплата…
Можеше
Можеше, само че дали е по този начин, това в никакъв случай няма да узнаем. Узнаваме обаче присъдите след всяка поредна покруса.
Виновни няма единствено поради 1-но изречение, което се явява избавител за всеки палач на пътя, а точно – несъобразена пътна конюнктура.
Такива присъди са засегнатост към общество, към неизмеримото, потъпкват човешкото в индивида.
То – човешкото, е смачкано, сгазено е, оставено без мирис, без глътка въздух – безусловно, тъкмо както хлапетата в Индиго, „ Ангелите от Лим “, От „ Индиго “ в София до „ Пулс “ в Кочани и всички почтени души принудени да останат вечно деца.
Safenews излъчи онлайн невижданият митинг в памет на Сияна, която като че ли разсъни България и накара най-малко част институциите да се осъзнаят.
Видео от демонстрацията в с. Телиш ще намерите в публикацията тук:
НА ЖИВО: „ Ние сме Сияна “, хиляди на митинг с претенции за незабавни ограничения и обективни санкции
Димитър Димитров/ Safenews
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News