Сивата икономика у нас е 33%, обяви пред депутати социолог от БАН
Сивата стопанска система в България е 33%, разгласи пред депутатите от парламентарната комисия по труда и обществената политика проф. Емилия Ченгелова – от Института по философия и социология към Българска академия на науките, представяйки проучване на екип социолози.
Тя обърна внимание на тревожния извод от изследването си, че в България, спрямо целия Европейския съюз, търпимостта към сивия бранш е най-висока. По думите й тази наклонност най-ясно се откроява измежду най-младите интервюирани (между 15 и 24 годишна възраст), които въобще не държат да работят на трудов контракт и не считат, че това е някакво нарушаване.
Проф. Ченгелова уточни, че работодатели се оплакват по какъв начин имат чиновници, които им споделят, че от тях желаят чисти 3500 лв. заплата и не ги интересува по какъв начин тези пари ще бъдат обезпечени и по какъв метод ще бъдат изплатени. Ето за какво и самите работодатели считат, че и служащият би трябвало да бъде глобен, когато се съгласи да работи без трудов контракт.
Депутатът от Има Такъв Народ – Цветан Предов не се съгласи с мнението на работодателите, а по-специално с това, че служащият би трябвало да понася глоба. Той добави, че даже и това да се одобри, то работодателят би трябвало да заплати по-високата санкция.
На последващо място като сериозен проблем Ченгелова открои нарушаванията на финансовата дисциплинираност. “Има браншове, които регистрират единствено 30%-40% от действително направените продажби ”, посочи социологът.
На въпрос какъв е делът на сивата стопанска система в развитите европейски страни, Ченгелова отговори, че в Германия той е сред 7% и 11%, като напоследък има наклонност за повишението му. За позитивен образец се считат Съединени американски щати, където той е сред 5.6% и 6 %.
Ченгелова обърна внимание, че у нас делът на сивата стопанска система от много време е към 30% и 33% и не може да падне по-надолу. Добави и че през 2010 година процентите са били 40% и 50%, само че след това е последвала наклонност на изсветляване на стопанската система ни. За да успокои депутатите, тя даде образец с Република Северна Македония, където са доста по-зле от нас, защото делът на сивата им стопанска система е 45 %. В Гърция и Румъния той също е към 30-32 %.
По отношение на търпимостта към “сивите ” практики, Ченгелова разяснява, че най-чувствителни към тях са Швейцария и Люксембург. По отношение на Германия тя призна, че когато немски предприемачи дойдат да работят в България, на тях им трябват единствено три месеца, с цел да се приспособяват и също да станат недисциплинирани като българите.
В отговор на въпрос от страна на депутати какви ограничения ползват другите европейски страни за справяне със сивата стопанска система, проф. Ченгелова уточни, че те са два вида. Едните са твърди и са ориентирани към санкциониране на работодателите, а вторият – са меки и целят информиране на популацията, тъй че то да има по-висока данъчна просвета.
Проф. Ченгелова добави, че когато в България дойдат европейски специалисти по стопанска система в сянка, те ни подлагат на критика, че и данъчният ни морал, и данъчната ни просвета са на доста ниско равнище. За съпоставяне Прибалтийските страни доста по-стриктно спазвали законите и били по-дисциплинирани при заплащането на налозите.
Председателят на парламентарната комисия – Деница Сачева от ГЕРБ-СДС – заключи показаните данни с думите, че за депутатите е доста значимо да познават това, което желаят да реформират и да имат разбиране от нещата и от тяхната взаимна съгласуваност.
Тя добави, че постоянно се случвало някой засегнат депутат от собствен персонален случай или от проблем, засягащ негов другар или сътрудник, да реши да промени цялото законодателство, без да си дава сметка, че всичко е взаимно обвързвано и една дребна смяна може да докара до доста по-сериозни други промени.
Сачева изясни и за какво измежду интервюираните преобладавало мнението, че да си на ярко, е неизгодно за бизнеса ти. По думите й повода е, че се подхващат голям брой законодателни начинания, при които обаче няма холистичен (цялостен) метод. Затова и се случвало в един закон да има спорни текстове, които да дават опция за свободни тълкования според от индивида, който би трябвало да ги ползва.
Ето за какво Сачева акцентира, че с цел да не се стига до сходни случаи, парламентарната й комисия ще разпорежда разбори. По този мотив на 24 февруари Икономическият и обществен съвет ще организира полемика на тематика “Пенсионна промяна ”, разгласи Сачева какво следва на сътрудниците й в границите на бъдещите съвещания на парламентарната комисия по труда и обществената политика.
Тя обърна внимание на тревожния извод от изследването си, че в България, спрямо целия Европейския съюз, търпимостта към сивия бранш е най-висока. По думите й тази наклонност най-ясно се откроява измежду най-младите интервюирани (между 15 и 24 годишна възраст), които въобще не държат да работят на трудов контракт и не считат, че това е някакво нарушаване.
Проф. Ченгелова уточни, че работодатели се оплакват по какъв начин имат чиновници, които им споделят, че от тях желаят чисти 3500 лв. заплата и не ги интересува по какъв начин тези пари ще бъдат обезпечени и по какъв метод ще бъдат изплатени. Ето за какво и самите работодатели считат, че и служащият би трябвало да бъде глобен, когато се съгласи да работи без трудов контракт.
Депутатът от Има Такъв Народ – Цветан Предов не се съгласи с мнението на работодателите, а по-специално с това, че служащият би трябвало да понася глоба. Той добави, че даже и това да се одобри, то работодателят би трябвало да заплати по-високата санкция.
На последващо място като сериозен проблем Ченгелова открои нарушаванията на финансовата дисциплинираност. “Има браншове, които регистрират единствено 30%-40% от действително направените продажби ”, посочи социологът.
На въпрос какъв е делът на сивата стопанска система в развитите европейски страни, Ченгелова отговори, че в Германия той е сред 7% и 11%, като напоследък има наклонност за повишението му. За позитивен образец се считат Съединени американски щати, където той е сред 5.6% и 6 %.
Ченгелова обърна внимание, че у нас делът на сивата стопанска система от много време е към 30% и 33% и не може да падне по-надолу. Добави и че през 2010 година процентите са били 40% и 50%, само че след това е последвала наклонност на изсветляване на стопанската система ни. За да успокои депутатите, тя даде образец с Република Северна Македония, където са доста по-зле от нас, защото делът на сивата им стопанска система е 45 %. В Гърция и Румъния той също е към 30-32 %.
По отношение на търпимостта към “сивите ” практики, Ченгелова разяснява, че най-чувствителни към тях са Швейцария и Люксембург. По отношение на Германия тя призна, че когато немски предприемачи дойдат да работят в България, на тях им трябват единствено три месеца, с цел да се приспособяват и също да станат недисциплинирани като българите.
В отговор на въпрос от страна на депутати какви ограничения ползват другите европейски страни за справяне със сивата стопанска система, проф. Ченгелова уточни, че те са два вида. Едните са твърди и са ориентирани към санкциониране на работодателите, а вторият – са меки и целят информиране на популацията, тъй че то да има по-висока данъчна просвета.
Проф. Ченгелова добави, че когато в България дойдат европейски специалисти по стопанска система в сянка, те ни подлагат на критика, че и данъчният ни морал, и данъчната ни просвета са на доста ниско равнище. За съпоставяне Прибалтийските страни доста по-стриктно спазвали законите и били по-дисциплинирани при заплащането на налозите.
Председателят на парламентарната комисия – Деница Сачева от ГЕРБ-СДС – заключи показаните данни с думите, че за депутатите е доста значимо да познават това, което желаят да реформират и да имат разбиране от нещата и от тяхната взаимна съгласуваност.
Тя добави, че постоянно се случвало някой засегнат депутат от собствен персонален случай или от проблем, засягащ негов другар или сътрудник, да реши да промени цялото законодателство, без да си дава сметка, че всичко е взаимно обвързвано и една дребна смяна може да докара до доста по-сериозни други промени.
Сачева изясни и за какво измежду интервюираните преобладавало мнението, че да си на ярко, е неизгодно за бизнеса ти. По думите й повода е, че се подхващат голям брой законодателни начинания, при които обаче няма холистичен (цялостен) метод. Затова и се случвало в един закон да има спорни текстове, които да дават опция за свободни тълкования според от индивида, който би трябвало да ги ползва.
Ето за какво Сачева акцентира, че с цел да не се стига до сходни случаи, парламентарната й комисия ще разпорежда разбори. По този мотив на 24 февруари Икономическият и обществен съвет ще организира полемика на тематика “Пенсионна промяна ”, разгласи Сачева какво следва на сътрудниците й в границите на бъдещите съвещания на парламентарната комисия по труда и обществената политика.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ