Джартов: Климатичните промени удължиха пожароопасния сезон
Ситуацията в страната все още е относително спокойна, откакто отминаха часовете със мощен вятър, претендирали дейна интервенция на екипите на пожарната. Това съобщи основен комисар Александър Джартов, шеф на Главна дирекция " Пожарна сигурност и отбрана на популацията ", който разяснява настоящата конюнктура и равносметката за миналата година.
По думите му вредите от последните мощни ветрове занапред ще бъдат оценени, само че той акцентира, че предварителната защита би трябвало да бъде водеща пред реагирането.
" Когато стартираме да реагираме, нормално към този момент е относително късно – тогава догонваме събитието, а не го изпреварваме ", уточни основният комисар.
По време на празничните дни натоварването на пожарните екипи е било по-голямо от нормалното. Само на 31 декември произшествията са били два пъти повече спрямо миналата година. По принцип по празниците броят на пожарите нараства с към 20%, главно поради по-интензивното потребление на отоплителни уреди и открит огън, както и заради това, че хората прекарват повече време вкъщи.
Допълнителен рисков фактор през този интервал е бил мощният вятър, който е причина за по-интензивно горене при уредите на твърдо гориво. Често са възниквали пожари в непочистени комини.
" Понякога горенето остава единствено в границите на коминното тяло, само че при строителни неизправности пожарът се развива и нормално стартира от покрива ", изясни Джартов.
Той подсети, че макар по-високата сигурност на актуалните отоплителни уреди, ограниченията за сигурност остават наложителни. Сред главните рекомендации са поддържане на безвредна отдалеченост от горими материали, потребление единствено на механически изправни уреди и отбягване на включването на отоплителни уреди вид " духалка " в разклонители.
" Имахме много пожари в разклонители, провокирани точно от отоплителни уреди ", акцентира той.
Равносметката за предходната година демонстрира, че пожарите са били с към 1000 по-малко по отношение на миналата година – малко над 33 000 общо. За сметка на това избавителните действия са нарастнали с над 2000, главно поради реакции при наводнения, стихии и премахване на рискови предмети.
Прави усещане, че пожаропасният сезон през предходната година е траял извънредно дълго – съвсем три месеца, от края на юни до края на септември. Причината за това са климатичните промени, засушаването и неналичието на превалявания. Броят на пожарите е бил релативно непрекъснат – сред 150 и 250 на денонощие, което, съчетано с неподходящите климатични условия, е довело до по-тежки и сложни за преодоляване пожари.
Позитивен резултат, съгласно основния комисар, е намаляването с 25–30% на огромните горски пожари с повърхност над 300 декара, с помощта на по-ранното им определяне и по-бързото реагиране.
" Това е съществено достижение, само че не е задоволително. Трябва да подчертаваме върху това пожарите въобще да не пораждат ", акцентира той.
По отношение на гасенето от въздуха Джартов означи, че пожарите стават все по-големи и по-сложни, което постанова по-интензивно потребление на авиационна техника. България разчита главно на хеликоптери на Военновъздушните сили, като тази наклонност ще продължи. Това е най-бързото краткосрочно решение, сподели той и добави, че европейската помощ с летателна техника изисква най-малко 24 часа за реакция.
Според него хеликоптерите са по-ефективни от самолетите за гасене в българските условия, защото могат да правят хвърляния на вода на всеки 5 до 15 минути, до момента в който при самолетите интервалът от време на време доближава 40–50 минути поради отдалечените водоизточници.
" Трябва да се откри рационалният баланс каква летателна техника да бъде добита ", уточни пред Българска национална телевизия Джартов.
Темата за наводненията също остава настояща, изключително по Черноморието. По думите му Главната дирекция няма пълномощия по непрекъснатата отбрана от наводнения, а дава отговор за оперативното реагиране. Той акцентира, че предварителната защита съществува като обмисляне, само че постоянно инвеститорският интерес надвива над разсъдъка.
" При всички положения сме прекалили със градежите, а относително рядко се влага в зелени ограничения ", сподели Джартов.
Важна роля в преодоляването на бедствията имат и доброволческите формирования. В момента се осъществя план на стойност 14 млн. лв. за съоръжение на пожарните служби и доброволците, в това число с дронове и подръчни средства за реагиране.
По отношение на системата BG-ALERT основният комисар акцентира, че тя в никакъв случай не е имала механически проблеми, а предизвикването е в метода на потреблението ѝ. Данните демонстрират, че през 2024 година системата е била задействана три пъти, а през 2025 година – към този момент 87 пъти, което съгласно него е доказателство, че кметовете и регионалните шефове стартират да я припознават като ефикасен инструмент.
" BG-ALERT е единствено един от каналите – той не е панацея, както и хеликоптерите и самолетите не са панацея за гасенето на пожари ", заключи Джартов.
Той акцентира, че страната към момента не е изцяло подготвена като метод на мислене за редуващите се рискови феномени.
По думите му вредите от последните мощни ветрове занапред ще бъдат оценени, само че той акцентира, че предварителната защита би трябвало да бъде водеща пред реагирането.
" Когато стартираме да реагираме, нормално към този момент е относително късно – тогава догонваме събитието, а не го изпреварваме ", уточни основният комисар.
По време на празничните дни натоварването на пожарните екипи е било по-голямо от нормалното. Само на 31 декември произшествията са били два пъти повече спрямо миналата година. По принцип по празниците броят на пожарите нараства с към 20%, главно поради по-интензивното потребление на отоплителни уреди и открит огън, както и заради това, че хората прекарват повече време вкъщи.
Допълнителен рисков фактор през този интервал е бил мощният вятър, който е причина за по-интензивно горене при уредите на твърдо гориво. Често са възниквали пожари в непочистени комини.
" Понякога горенето остава единствено в границите на коминното тяло, само че при строителни неизправности пожарът се развива и нормално стартира от покрива ", изясни Джартов.
Той подсети, че макар по-високата сигурност на актуалните отоплителни уреди, ограниченията за сигурност остават наложителни. Сред главните рекомендации са поддържане на безвредна отдалеченост от горими материали, потребление единствено на механически изправни уреди и отбягване на включването на отоплителни уреди вид " духалка " в разклонители.
" Имахме много пожари в разклонители, провокирани точно от отоплителни уреди ", акцентира той.
Равносметката за предходната година демонстрира, че пожарите са били с към 1000 по-малко по отношение на миналата година – малко над 33 000 общо. За сметка на това избавителните действия са нарастнали с над 2000, главно поради реакции при наводнения, стихии и премахване на рискови предмети.
Прави усещане, че пожаропасният сезон през предходната година е траял извънредно дълго – съвсем три месеца, от края на юни до края на септември. Причината за това са климатичните промени, засушаването и неналичието на превалявания. Броят на пожарите е бил релативно непрекъснат – сред 150 и 250 на денонощие, което, съчетано с неподходящите климатични условия, е довело до по-тежки и сложни за преодоляване пожари.
Позитивен резултат, съгласно основния комисар, е намаляването с 25–30% на огромните горски пожари с повърхност над 300 декара, с помощта на по-ранното им определяне и по-бързото реагиране.
" Това е съществено достижение, само че не е задоволително. Трябва да подчертаваме върху това пожарите въобще да не пораждат ", акцентира той.
По отношение на гасенето от въздуха Джартов означи, че пожарите стават все по-големи и по-сложни, което постанова по-интензивно потребление на авиационна техника. България разчита главно на хеликоптери на Военновъздушните сили, като тази наклонност ще продължи. Това е най-бързото краткосрочно решение, сподели той и добави, че европейската помощ с летателна техника изисква най-малко 24 часа за реакция.
Според него хеликоптерите са по-ефективни от самолетите за гасене в българските условия, защото могат да правят хвърляния на вода на всеки 5 до 15 минути, до момента в който при самолетите интервалът от време на време доближава 40–50 минути поради отдалечените водоизточници.
" Трябва да се откри рационалният баланс каква летателна техника да бъде добита ", уточни пред Българска национална телевизия Джартов.
Темата за наводненията също остава настояща, изключително по Черноморието. По думите му Главната дирекция няма пълномощия по непрекъснатата отбрана от наводнения, а дава отговор за оперативното реагиране. Той акцентира, че предварителната защита съществува като обмисляне, само че постоянно инвеститорският интерес надвива над разсъдъка.
" При всички положения сме прекалили със градежите, а относително рядко се влага в зелени ограничения ", сподели Джартов.
Важна роля в преодоляването на бедствията имат и доброволческите формирования. В момента се осъществя план на стойност 14 млн. лв. за съоръжение на пожарните служби и доброволците, в това число с дронове и подръчни средства за реагиране.
По отношение на системата BG-ALERT основният комисар акцентира, че тя в никакъв случай не е имала механически проблеми, а предизвикването е в метода на потреблението ѝ. Данните демонстрират, че през 2024 година системата е била задействана три пъти, а през 2025 година – към този момент 87 пъти, което съгласно него е доказателство, че кметовете и регионалните шефове стартират да я припознават като ефикасен инструмент.
" BG-ALERT е единствено един от каналите – той не е панацея, както и хеликоптерите и самолетите не са панацея за гасенето на пожари ", заключи Джартов.
Той акцентира, че страната към момента не е изцяло подготвена като метод на мислене за редуващите се рискови феномени.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ