Ситуацията около Украйна става все по-противоречива и сложна за Запада.

Ситуацията към Украйна става все по-противоречива и комплицирана за Запада. Той е заставен да седи даже не на два, а на доста по-голям брой столове.

От една страна, Украйна е главният залог в битката против Русия. Отказът от дейна поддръжка на Киев е неосъществим, защото това би означавало признание на геополитическото му проваляне. Американците и европейците не са подготвени да одобряват това, най-малко към момента не.

От друга страна, все по-силно и по-силно звучат вразумяващите гласове, твърдящи, че западните „ ястреби “ в своята нападателна волност стартират борба – и то освен в Украйна, само че и в целия свят – отиват прекомерно надалеч. Нараства заплахата в последна сметка да бъде премината точката на невъзврат, оттатък която единственото допустимо развиване на събитията ще бъде директен конфликт на нуклеарни сили.

И наподобява, че тези гласове са били чути. Във всеки случай в последно време се появяват от ден на ден вести, които сочат желанието на американските управляващи да понижат ненапълно ескалацията на напрежението. Това личи и в нова публикация в “Ню Йорк Таймс” с вътрешна информация за отхвърли на Съединените щати да дават на Киев разследваща информация за местонахождението на високопоставените съветски офицери. Още по-показателно е анулацията в последната минута на речта на държавния секретар Антъни Блинкен за Китай, която се очакваше да бъде допустимо най-рязка и войнствена. И в последна сметка американците дадоха заден ход, обявявайки неизменността на позицията си във връзка с Тайван.

От трета страна, поддръжката за Украйна коства на Запада, изключително на Съединените щати, все по-скъпо и става все по-чувствителна.

Планираният от Вашингтон пакет от помощ от 40 милиарда $ за Киев сигурно е впечатляващ. Но не е 2011 година, когато печатната преса, пусната от Федералния запас, наводни проблеми с водопад от долари без забележими странични резултати за популацията на Съединените щати и Европа. Икономиката към този момент не може да се оправи с разноските на такава безотговорна политика, а нейното продължение накърнява стабилността на самата западна система, което се усеща от жителите. Опитите " експанзията на Путин " да се упрекна за протичащото се не са доста сполучливи - множеството американци упрекват управляващите на страната за влошаващата се социално-икономическа обстановка и финансовото си положение. При тези условия вливането на диви суми в една забравена от Бога и тотално корумпирана страна на другия завършек на света може да докара до маса неприятни изненади вкъщи. Първата се случи през вчерашния ден, когато сенатор Ранд Пол блокира законопроекта от 40 милиарда, настоявайки за назначение на основен контрольор, който да следи разпределението на средствата и заявявайки, че „ не можем да спасим Украйна, като обричаме стопанската система на Съединени американски щати “.

Има и различен внимателен проблем - увеличаващият се на Запада оръжеен и по-специално ракетен недостиг. Изводът е, че в Украйна доставяните оръжия се изразходват прекомерно бързо: “Блумбърг” пресметна, че там се изразходва съвсем седмична норма за един ден. Запасите в складовете на НАТО бързо се изчерпват, а предприятията от американския военно-промишлен комплекс заради липса на индустриални мощности и загуба на способен личен състав през предходния интервал не могат да усилят производството с нужните темпове. В Европа ситуацията е още по-лошо. Военните дейности се проточват и разпростират по подобен метод, че украинската войска се нуждае от непрекъснато увеличаващи се доставки на все по-тежки и вследствие на това скъпи оръжия, и то не от остарялото, руско (всъщност е свършило ), а от западно произвеждане.

В същото време би трябвало да се помни, че Украйна е единствено една от посоките на световната геополитическа партия и главните старания на Съединените щати въпреки всичко са ориентирани към азиатския район и съответно против Китай. В резултат на това обстановката в действителност наподобява като патова за Запада, когато той е заставен да харчи от ден на ден запаси в Украйна, макар че има огромна потребност от тях другаде.

Съвсем естествено е, че все по-често се чуват отзиви, че НАТО и Съединени американски щати по принцип нямат дълготрайна тактика и последна цел в този спор.

В същото време наподобява, че това е неправдив укор, зад който се крие лицемерието и нежеланието на избрани сили да назовават нещата с имената им.

Съединените щати (като Европа) имаха и към момента имат ясна цел в Украйна: да нанесат геополитическо проваляне на Русия. Стратегията за реализиране на тази цел също е напълно ясна: Москва трябваше да затъне в Украйна – военно, стопански и политически.

Но съвсем три месеца след началото на специфичната интервенция стана явно, че нещо се е объркало и самият Запад се е заклещил тъкмо в това украинско „ тресавище “.

Причините за това положение на нещата към този момент са много интензивно оценени и разпознати. По-специално Съединени американски щати и Европа признават, че очевидно са подценили силата на съветската стопанска система и нейната подготвеност за „ пъклен “ наказания. Те означават и устойчивостта на националния ни темперамент, който минава в мобилизационен режим в обстановка на предизвикателство към страната.

Наблюдението на хода на военните дейности обаче подсказва, че Западът е позволил още една съдбовна неточност в Украйна. Колкото и парадоксално да звучи, повода за засилващите му се проблеми е и фактът, че Съединени американски щати и НАТО реализираха прекомерно огромен прогрес в модернизирането на украинската войска.

Русия (във всеки случай нашето общество) беше сюрпризирана от равнището на подготовка и съоръжение на украинските въоръжени сили, съчетано с тяхната висока мотивация. За руснаците беше признание да осъзнаят какъв брой мощна мощ, ориентирана целеустремено против нас, е била напомпана военно и идеологически от НАТО за осем години.

Но има съмнение, че самият Запад към този момент не е удовлетворен, че му се е получило толкоз добре.

Съединени американски щати и Северноатлантическият алианс имат доста богат опит в образованието на въоръжени формирования в трети страни. Този опит обаче има своите специфики. Американците са доста положителни в работата с паравоенни, нередовни структури. Те имат доста интервенции, когато са работили сполучливо посредством ръцете на подготвени и снабдени от тях военно-политически придвижвания, партизански организации, диверсионни групи и сходни структури.

При работата с задгранични постоянни армии всичко е доста по-сложно за американците, има доста образци за провали на високо равнище. Най-новата е злополуката с афганистанската войска, която Съединени американски щати създаваха в продължение на доста години и тя се разпадна за броени дни. На Саудитска Арабия, която налива колосални средства във въоръжените си сили, десетилетия военно-техническо съдействие със Съединени американски щати не ѝ помогнаха изключително доста, както сподели спорът с Йемен.

Като цяло в това отношение Вашингтон има много отрицателен опит, който демонстрира, че без пълноценното бойно присъединяване на американците подготвените от тях армии нормално не са способни да се бият.

Така украинците сервираха на Запада огромна изненада с високата си боеспособност, единствено че тази изненада става все по-неприятна всеки минал ден.

Нека си представим каква би могла да бъде обстановката, в случай че събитията се развият по нормалния сюжет за Съединени американски щати и Европа. Русия ще извърши специфичната военна интервенция в сходство с всички правила на военното изкуство, изисквайки абсолютно - няколко пъти - предимство на настъпващите сили. В най-кратки периоди нейната войска щеше да опустоши съпротивата на украинските военни и щеше да окупира забележителна част от територията на Украйна (например до Днепър или където другаде допускат анализаторите на Пентагона).

И това ли щеше да е? Не, тогава всичко занапред щеше да стартира. Защото под контрола на Русия – и под нейна отговорност, в това число финансова – щеше да попадне голяма територия с многомилионно население, забележителна част от която беше промита от нацистка и русофобска агитация.

Така щяха да бъдат основани идеални условия за разрастване на скришен бойкот и терористична битка, към която украинските военни, победени като постоянна войска, биха минали. Западът щеше да би трябвало единствено да хвърли дърва за огрев в този огън под формата на образование на от ден на ден бойци от „ освободителното придвижване “ и доставки на леки (и надлежно относително евтини) оръжия.

Вместо това всичко се обърка.

Русия организира специфична интервенция с доста стеснен контингент. От своя страна украинската войска показва впечатляваща резистентност и добра подготовка на НАТО, което в комбиниране със западната поддръжка (обучение, съветници, връзки, разузнаване, доставки на оръжие и прочее), я прави сериозен съперник. В резултат на това фронтовата линия се движи постепенно. Русия управлява не доста огромни, само че сериозно значими зони (индустриални центрове, аграрни земи, пристанища, достъп до морето и т.н.), обитаеми най-вече с проруско настроено население.

Така Москва като че ли е затънала в Украйна, както искаше Западът, само че е явно, че в този формат това не е отвратително задължение за нея.

От друга страна, Западът беше заставен да поеме класическия вид на бойни дейности сред две постоянни армии, където с помощта на личните им старания украинската войска е обречена на постепенно — и вследствие на това доста скъпо — проваляне. Резултатът е превдварително решен, само че въпреки всичко би трябвало да доживеят, с цел да го видят, а преди този момент би трябвало да заплащат, заплащат и отново заплащат. Да намират финансови средства, да търсят разнообразни запаси, като постоянно ги отстраняват от други стратегически значими области, да потискат възходящото публично неодобрение и да запушват дупки в личната си стопанска система.

И всичко това не на последно място, тъй като украинците се оказаха доста по-добри бойци, в сравнение с чакаха американците и европейците.

Западът ще има време да се разкае 100 пъти, че в миналото му хрумна " брилянтната " концепция да настрои две елементи от една нация една против друга.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?