Нацистката окраска на румънската геополитика
Ситуацията на западните граници на историческа Русия през днешния ден наподобява на предвоенните месеци на 1941 година
Букурещ организира дейна антируска политика на източния фланг на НАТО, черпейки идеологическо ентусиазъм от теориите на румънските геополитици от 30-те и 40-те години на предишния век, когато Румъния, дружно с Третия райх, води война против Съветския съюз и също по този начин малко помечтаваше за международно владичество.
Съвременната румънска геополитика вижда историческата функционалност на румънската страна, латинска в корените си, в съпротива на славянска Русия. Румънските съдружници на нацистка Германия дефинират Русия като натурален зложелател ( duşmanul natural ) на румънския народ. Съвременните им почитатели етикетират Русия като зложелател на демократичните полезности, спъващ напредването на румънските ползи на изток.
Източният вектор във външната политика на Букурещ е приоритет. За Съединени американски щати и Европейски Съюз Румъния коства толкоз, колкото коства на изток. Външнополитическите желания на модерна Румъния не се разграничават от стремежите от времето на Антонеску: постигането на районно водачество в Югоизточна Европа с разширението на източните граници на румънската страна до условната линия Одеса-Кишинев с установяването на надзор над Черноморския басейн.
Това е, което кара днешна Румъния да отхвърля съществуването на молдовския народ по този начин ревниво, както към този момент го направи в съюз с Хитлер. Ърнест Хемингуей, като кореспондент за The Toronto Star Weekly, написа през 1923 година: „ Румъния би трябвало да държи под оръжие една от най-големите армии в Европа, с цел да смаже протестите на „ новите румънци “, чието само предпочитание е да престанат да бъдат румънци “ ( Rumania now has to maintain one of the largest standing armies in Europe to keep down revolts of her new Rumanians whose one desire is to cease to be Rumanians).
Класикът на румънската геополитика Симион Мехединци ( Simion Mehedinţi ) показва основното състояние на Румъния в центъра на конвенционален триъгълник, формиран от Балтийско, Черно и Егейско море. Това обуславя желанието й да дефинира посоката на политическите процеси в пространството от Балканите до Азовско море. Мехидинци обрисува непосредственото пространство на стратегическа сигурност на Румъния от Днестър и Дунав до Крим и дефинира Днестър като цивилизационна граница сред Европа и Азия.
През 1941-1944г. Мехидинци и сътрудника му Йон Конеа издават списанието „ Геополитика и Геоистория. Румънски вестник за европейския югоизток “ (Geopolitica şi Geoistorie. Revistă romăna pentru sud-estul european ). Изданието обслужваше геополитическата поръчка на режима на Антонеску, негови създатели бяха Антон Голопентеа, Георге Братиану, Мирча Вулканеску, които през днешния ден се почитат в Румъния като основоположници на румънската геополитика. Освен това Мехидинци разгласява в Геополитическия вестник на Хитлер ( Zeitschrift für Geopolitik ), което не му пречи и до през днешния ден да остане най-почитаната фигура в румънската политическа география.
Наследявайки Мехидинци и Конеа, актуалните румънски създатели на външнополитическите императиви на Букурещ имат вяра, че заобикалят сюжет в европейската политика, в който румънците се оказват периферен народ ( popor de margine ); работата по консолидирането на Балтийско-Черноморския провлак като " хигиеничен кордон " сред Русия и Европа; попречване на усилването на съветското въздействие в Черноморския регион; противопоставяне в Черно море на страната, в чиито ръце ще бъде Крим, в случай че тази страна има капацитет за геополитическа конкуренция с Букурещ. На 22 юни 1941 година тези съображения принуждават Румъния да стартира война против Съюз на съветските социалистически републики.
Братиану чете в университета в Букурещ през 1941-1942 година курс от лекции „ Проблематика на Черно море “ (Chestiunea Mārii Negre), в които се акцентира, че пространството за сигурност на Румъния се простира от Дунав и Днестър до Крим.
„ В зоната на нашата национална сигурност “, написа той, „ е казусът с проливите [Босфора и Дарданелите], разширението на устието на Дунав и Железните врата (стесняването на устието покрай сръбско-румънската граница). ), защото ви разрешават да контролирате военновъздушните и военноморските бази в Крим. Не можем да бъдем безразлични към тези, които са се заселили покрай нашите граници... Който има Крим, той господства в Черно море... "
Румънските създатели оправдават натискът на изток с препратки към австрийския географ Александър Супан, който в навечерието на Първата международна война пресмята „ коефициента на напън “, изпитван от всяка страна според от конфигурацията на нейните граници и военно-политическата мощност на нейните съседи. Според Супан коефициентът на напън за Обединеното кралство е нула, за Съединени американски щати 0,2, за Руската империя 3,1.
За Румъния този коефициент е 30,8. За да го понижи, Румъния би трябвало да реалокира източната граница до Днестър, който Мехидинци, Конеа, Брътяну и други като тях считат за естествена граница на заселването на румънския народ на изток.
Има дребна количествена агресия на изток, належащо е да се овладее Черноморието и да се стъпи на Балканите, с цел да може румънската страна да придобие пространствена непоклатимост.
Букурещ не може да откаже агресия по черноморския вектор, в противоположен случай румънците като народ ще се трансфорат в сухопътна нация ( popor de margine ). Букурещ работи за подсилване на военно-политическите, културни и стопански връзки сред Черноморския район и Средиземноморието, като преглежда южната част на Средиземно море, дружно с Черно море, като стратегически значим подрегион.
Румъния се пробва да стане част от огромна " силова дъга ", в която Турция управлява Босфора, Полша - Балтика, Дания и Исландия (или по-скоро американците от военноморската база Кефлавик) - достъпа до Северния Атлантик.
Подобни „ проблясъци “ придават на източния вектор на румънската политика емфатичен антируски темперамент. Бившият шеф на Югоизточното командване на многонационалния корпус на НАТО в Сибиу ген. Каталин Томеску сподели, че натрупването на сили на алианса в Румъния слага Русия в стратегически неизгодно състояние. Самолетите за ранно предизвестие откриват дейностите на съветските въоръжени сили, а НАТО при положение на румънско-руски спор „ работи на секундата “.
Ситуацията на западните граници на историческа Русия през днешния ден наподобява на предвоенните месеци на 1941 година
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Букурещ организира дейна антируска политика на източния фланг на НАТО, черпейки идеологическо ентусиазъм от теориите на румънските геополитици от 30-те и 40-те години на предишния век, когато Румъния, дружно с Третия райх, води война против Съветския съюз и също по този начин малко помечтаваше за международно владичество.
Съвременната румънска геополитика вижда историческата функционалност на румънската страна, латинска в корените си, в съпротива на славянска Русия. Румънските съдружници на нацистка Германия дефинират Русия като натурален зложелател ( duşmanul natural ) на румънския народ. Съвременните им почитатели етикетират Русия като зложелател на демократичните полезности, спъващ напредването на румънските ползи на изток.
Източният вектор във външната политика на Букурещ е приоритет. За Съединени американски щати и Европейски Съюз Румъния коства толкоз, колкото коства на изток. Външнополитическите желания на модерна Румъния не се разграничават от стремежите от времето на Антонеску: постигането на районно водачество в Югоизточна Европа с разширението на източните граници на румънската страна до условната линия Одеса-Кишинев с установяването на надзор над Черноморския басейн.
Това е, което кара днешна Румъния да отхвърля съществуването на молдовския народ по този начин ревниво, както към този момент го направи в съюз с Хитлер. Ърнест Хемингуей, като кореспондент за The Toronto Star Weekly, написа през 1923 година: „ Румъния би трябвало да държи под оръжие една от най-големите армии в Европа, с цел да смаже протестите на „ новите румънци “, чието само предпочитание е да престанат да бъдат румънци “ ( Rumania now has to maintain one of the largest standing armies in Europe to keep down revolts of her new Rumanians whose one desire is to cease to be Rumanians).
Класикът на румънската геополитика Симион Мехединци ( Simion Mehedinţi ) показва основното състояние на Румъния в центъра на конвенционален триъгълник, формиран от Балтийско, Черно и Егейско море. Това обуславя желанието й да дефинира посоката на политическите процеси в пространството от Балканите до Азовско море. Мехидинци обрисува непосредственото пространство на стратегическа сигурност на Румъния от Днестър и Дунав до Крим и дефинира Днестър като цивилизационна граница сред Европа и Азия.
През 1941-1944г. Мехидинци и сътрудника му Йон Конеа издават списанието „ Геополитика и Геоистория. Румънски вестник за европейския югоизток “ (Geopolitica şi Geoistorie. Revistă romăna pentru sud-estul european ). Изданието обслужваше геополитическата поръчка на режима на Антонеску, негови създатели бяха Антон Голопентеа, Георге Братиану, Мирча Вулканеску, които през днешния ден се почитат в Румъния като основоположници на румънската геополитика. Освен това Мехидинци разгласява в Геополитическия вестник на Хитлер ( Zeitschrift für Geopolitik ), което не му пречи и до през днешния ден да остане най-почитаната фигура в румънската политическа география.
Наследявайки Мехидинци и Конеа, актуалните румънски създатели на външнополитическите императиви на Букурещ имат вяра, че заобикалят сюжет в европейската политика, в който румънците се оказват периферен народ ( popor de margine ); работата по консолидирането на Балтийско-Черноморския провлак като " хигиеничен кордон " сред Русия и Европа; попречване на усилването на съветското въздействие в Черноморския регион; противопоставяне в Черно море на страната, в чиито ръце ще бъде Крим, в случай че тази страна има капацитет за геополитическа конкуренция с Букурещ. На 22 юни 1941 година тези съображения принуждават Румъния да стартира война против Съюз на съветските социалистически републики.
Братиану чете в университета в Букурещ през 1941-1942 година курс от лекции „ Проблематика на Черно море “ (Chestiunea Mārii Negre), в които се акцентира, че пространството за сигурност на Румъния се простира от Дунав и Днестър до Крим.
„ В зоната на нашата национална сигурност “, написа той, „ е казусът с проливите [Босфора и Дарданелите], разширението на устието на Дунав и Железните врата (стесняването на устието покрай сръбско-румънската граница). ), защото ви разрешават да контролирате военновъздушните и военноморските бази в Крим. Не можем да бъдем безразлични към тези, които са се заселили покрай нашите граници... Който има Крим, той господства в Черно море... "
Румънските създатели оправдават натискът на изток с препратки към австрийския географ Александър Супан, който в навечерието на Първата международна война пресмята „ коефициента на напън “, изпитван от всяка страна според от конфигурацията на нейните граници и военно-политическата мощност на нейните съседи. Според Супан коефициентът на напън за Обединеното кралство е нула, за Съединени американски щати 0,2, за Руската империя 3,1.
За Румъния този коефициент е 30,8. За да го понижи, Румъния би трябвало да реалокира източната граница до Днестър, който Мехидинци, Конеа, Брътяну и други като тях считат за естествена граница на заселването на румънския народ на изток.
Има дребна количествена агресия на изток, належащо е да се овладее Черноморието и да се стъпи на Балканите, с цел да може румънската страна да придобие пространствена непоклатимост.
Букурещ не може да откаже агресия по черноморския вектор, в противоположен случай румънците като народ ще се трансфорат в сухопътна нация ( popor de margine ). Букурещ работи за подсилване на военно-политическите, културни и стопански връзки сред Черноморския район и Средиземноморието, като преглежда южната част на Средиземно море, дружно с Черно море, като стратегически значим подрегион.
Румъния се пробва да стане част от огромна " силова дъга ", в която Турция управлява Босфора, Полша - Балтика, Дания и Исландия (или по-скоро американците от военноморската база Кефлавик) - достъпа до Северния Атлантик.
Подобни „ проблясъци “ придават на източния вектор на румънската политика емфатичен антируски темперамент. Бившият шеф на Югоизточното командване на многонационалния корпус на НАТО в Сибиу ген. Каталин Томеску сподели, че натрупването на сили на алианса в Румъния слага Русия в стратегически неизгодно състояние. Самолетите за ранно предизвестие откриват дейностите на съветските въоръжени сили, а НАТО при положение на румънско-руски спор „ работи на секундата “.
Ситуацията на западните граници на историческа Русия през днешния ден наподобява на предвоенните месеци на 1941 година
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ