Системният тормоз над истината тук може да бъде осезаемо облекчен,

Системният тормоз над истината тук може да бъде осезаемо омекотен, в случай че българските медии стартират здравословна диета и понижат нездравословните транс мазнини и подправени вести, задръстващи артериите с прекален банкет на рискови за организма корпоративни произведения като CNN, BBC, The Guardian, The New York Times, The Washinton Post и други.

Но еманципацията от журналистическата трансгресия на блатните бронтозаври, въпреки и наложителна, уви, няма да е задоволителна. Българските редакции единствено ще завоюват, в случай че наблюдават пропагандните провали на „ огромните братя “ и в точния момент извличат поука от тях.

Лъжливата вест за „ бял расизъм “ в The Guardian от през вчерашния ден, може да е урок за „ Дневник “ на следващия ден.

Добре де, това не беше най-прилежната и практична прилика, само че посланието е ясно – като публицисти, ние имаме дълг да посочваме проблемите на огромните международни медии и да предизвестяваме за тяхната репродукция в български подтекст.

Един от най-заразните медийни вируси е този на безкритичното и прочувствено отразяване на всевъзможни сигнали за „ закононарушения от ненавист “.

Особено към публично посочени малцинства, които са ангажирани в огромния публичен сюжет за неприятните и положителните.

Ако една история наподобява прекомерно хубаво, с цел да е истина, то най-вероятно тя не е истина. А под „ хубаво “, в тази ситуация имаме поради прогресивно-правилна приказка за чepнокож гeй артист, атакуван, пребит, полят с белина, обиждан и оплетен с примка от бели почитатели на Тръмп в сковаващия нощен мраз на Чикаго.

Точно това беше разказът на артиста и артист от сериала „ Империя “ Джуси Смолет през 2019-а. Нито един детайл от историята му не пасваше и не устояваше на най-бързи логичен и фактологични проби. Това стана ясно през цялото време.

„ Расистката и xoмофобcка офанзива против Смолет “ бе безусловно подправена вест.

Но разказът изискваше подправената вест да стане истина за първа страница и централна емисия, за „ народен диалог “ за „ бялото предимство “ и „ терора над малцинствата “. Така и стана.

Всички огромни медии – безрезервно и безгръбначно – повярваха на Джуси . Тогавашните претенденти за номинация за президент на Демократическата партия Джо Байдън и Камала Харис възмутено повториха подправената вест като оръжие против стопанина на Белия дом Доналд Тръмп , а и против бялото болшинство на Америка като цяло. Харис имаше наглостта да опише пародията като „ линч “.

Американските медии направиха всичко допустимо, с цел да отсрочат идването на истината оптимално дълго. Нанесоха трайни вреди по публичната тъкан и си направиха поредна ритуална подигравка с очевидната действителност. Но в един миг структурата бързо рухна. Полицията даде мъчително ясни доказателства, че Смолет е платил на двама нигерийски братя по 3500 $, с цел да инсценират рacистко и xoмофобcко нахлуване против него.

Либерални прокурори пробваха да погребат набъбващото дело и да спасят Смолет от обвиняване. На страната на лъжата се намесиха и някогашни сътрудници на Мишел Обама , която бе приемала артиста тържествено в Белия дом. Но в последна сметка стартира наложителното наказателно произвеждане, което докара до логически свършек – Смолет бе приет за отговорен от журито в подаване на подправен сигнал до полицията на Чикаго и в инсцениране на закононарушение от ненавист против себе си. Очаква се присъдата, която може да е и затвор.

Коментаторът Мат Уолш се заигра с модата на деня и сподели, че лъжата на Смолет е същинско закононарушение от ненавист против белите американци, тъй като той е основал комплицирана скица за тяхното оклеветяване и демонизиране.

Историята със Смолет е и продължение на делото против Кайл Ритенхаус . И двете бяха артикул на расовата параноя, сковала Западната цивилизация. И двете бяха показани, меко казано, манипулативно от мейнстрийм медиите. И двете не откриха почтено място в интернационалните излъчвания и коментарните излъчвания на българските малките екрани и основни издания.

Отново срещаме познатия протоколно-преводен метод.

Но тук е мястото да използваме това медийно крушение като предизвестие към българските публицисти – внимавайте със злоупотребата на термина „ закононарушение от ненавист “. Живеем в епохата на професионалните и скъпоплатени жертви. Цялата институционална конструкция на Западната цивилизация е пленена от патологична потребност за възпроизвеждане на подправени вести за неприятни бели мъже и почтени цветни жертви.

Затова и разхвърлянето на няколко шкафа в някаква LGВT организация стана централна вест за националните малките екрани в продължение на дни, до момента в който систематични битови терори над в действителност маргинализирани българи, остават на опашката. Нахлуването в оня офис на деятели беше малоумна постъпка на примитивни дегенерати, съзнателни или несъзнателни съдружници на огромната идея за съвременни жертви и мачкани малцинства.

Но диспропорционалното отразяване показва сполучливия импорт на медийната обич към закононарушенията от ненавист. Този флирт ще свърши с аборт. Стимулът да се инсценират сходни неща е прекомерно мощен и привлекателен. Централна виновност имат корпоративните медии. Те са способни да отделят няколко новинарски цикъла за подправения сигнал, представяйки го като чиста истина, а след това да забутат корекцията в осведомителната си външна страна.

Казусът с Джуси Смолет би трябвало да се учи от българските медии, не да се превежда с по едно изречение от CNN. Да се учи като образец за журналистически неуспех, довел до действително публично разделяне и политическа пропаганда на гърба на откровени, потвърдени неистини.

Съобщенията в поддръжка на Смолет още стоят в профилите на Байдън и Харис – към този момент президент и вице.

Почти всички огромни образци за закононарушения от ненавист в последните години се оказаха фалшификации. Долнопробни фабулации, които нямаше да стигнат до средата, в случай че нямаха чудовищната корпоративна платформа на медиите.

Съчетанието „ закононарушение от ненавист “, изключително съпроводено от избрания като „ рacизъм “, „ ceксизъм “, „ тpaнсфoбия “, или „ xoмофoбия “, следва да подтиква най-сериозните старания на публицистите за обективно показване на информацията, скептично, неутрално, и с няколко източника. Никакви НПО-емоции, чувства, моди, разкази и други грантови сантименти. Само сурови и студени обстоятелства.

Джуси Смолет излъга, а медиите трансфораха лъжата му в национална праймтайм драма. Никога повече не им вярвайте и не преписвайте от тях безрезервно. В западната просвета има свръхтърсене на закононарушения от ненавист и дефицит на действително предложение. Така се раждат закононарушенията против истината.

Автор: Владислав Апостолов

Инфо: „ Престъпленията от ненавист “ като медиен балон

Можете да последвате ФБ страницата на  Консерваторъ   тук .