Право на култура: Обществена нужда, а не привилегия
Системен проблем с финансирането и визията
Недостатъчното финансиране – било то от обществения или частния бранш – е систематичен проблем, който рефлектира както върху ниските хонорари, по този начин и върху конкурентоспособността на това, което се основава от страна на заетите лица в бранша.
Но не постоянно въпросът опира единствено до финансиране – постоянно липсва цялостна визия и дълготрайна тактика за развиването на българската просвета на най-високо равнище.
Показателен показател: достъпът до просвета е невисок
Тази година още веднъж беше оповестено притеснително изследване на „ Фабрика за хрумвания “, Обсерватория по стопанска система на културата, Асоциация за развиване на София, Гьоте-институт България и Българската музикална асоциация, изследващо Индекса за „ Достъп до просвета “.
Данните са меко казано тревожни:
- 63,1% от запитаните български жители не са взели участие в културни дейности;
- 75% не са посетили нито един път библиотека;
- 63% не са били на театър;
- 56,1% не са били на кино;
- 82,7% не са били на концерт;
- 43,6% не са прочели нито една книга през миналата година.
Тези числа онагледяват неналичието на национална тактика и политическа воля за вдишване на съответни задължения в областта на културата.
Информационна неначетеност и културен отвод
В събитията към възможния ни банкет в еврозоната се оказа, че доста хора нямат потенциал да подлагат информацията на разбор, оценка и инспекция – което допуска податливост към дезинформация и даже откровена операция.
Най-голямото ни национално изтощение пролича в отхвърли да бъдем хазаин на срещата на UNESCO, за която въпреки всичко ще платим, с цел да се случи в Париж. Такова културно харакири е мъчно обяснимо. Въпреки множеството отворени писма от редица браншови организации и обособени дейци, в отговор – ни стон, ни вопъл.
Протестът на културните служащи: спокоен и незабележим
Налице са невиждани протестни дейности и протест от цели сформира – да вземем за пример Симфоничният оркестър на БНР, където главната музикантска заплата е 1 260 лв..
Без да подценявам труда на никого, бих желала да попитам: какъв брой години учи човек, с цел да стане музикант, и какъв брой – за водач? Ако оркестърът спре да свири – метафорично и „ корабът “ ще потъне безмълвно. Но музикантите не блокират кръстовища – техният митинг остава за множеството жители „ безмълвен “.
Защо културата не е разкош, а социална потребност
Защо въобще е значимо да се влага в просвета? Като за начало, дано дефинираме какво е „ културен артикул “ и какво значение има той за едно общество.
Културният артикул в една пазарна стопанска система генерира изгоди освен за тези, които го употребяват, само че и за цялото общество – посредством построяването на имидж, привличането на туристи, дълготрайното обучение на общности и така нататък
Той надвишава пазарната логичност – неговото битие носи детайл на публично богатство. Той е неконкурентен – удоволствието от него не понижава с разпространяването му. Основният стопански проблем е, че мъчно може да се таксува всеки, който се възползва от него, а пазарният механизъм постоянно лимитира достъпа до тези, които могат да си го разрешат.
Инвестицията в просвета – гаранция за резистентност
Инвестирането в просвета носи стопански, обществени и културни изгоди – от запазване на културното завещание до възстановяване на гражданската ангажираност. Изследвания потвърждават, че културните прекарвания усъвършенстват благосъстоянието и качеството на живот.
Съществуват изкуства, които не могат да оцелеят на чисто пазарен принцип – като опера, балет, национална музика. Затова субсидирането на създатели, изключително в ранните и пробни етапи на кариерите им, е витално значимо.
Културата като инструмент за народна власт и тъждество
Изграждането на културни политики е жизнеутвърждаващо за насърчаването на сериозното мислене и демократичния разговор. Публичният достъп до просвета основава дейни жители, осведомено общество и дава отговор на дълготрайни обществени цели.
Липсата на подобен достъп води до неравенства, стопански загуби и проблеми с психологичното здраве. Затова културата не е разкош, а социална нужда – без нея ще ставаме не просто по-бедни културно, а небогати във всяко едно отношение.
Теодора Коцева
Недостатъчното финансиране – било то от обществения или частния бранш – е систематичен проблем, който рефлектира както върху ниските хонорари, по този начин и върху конкурентоспособността на това, което се основава от страна на заетите лица в бранша.
Но не постоянно въпросът опира единствено до финансиране – постоянно липсва цялостна визия и дълготрайна тактика за развиването на българската просвета на най-високо равнище.
Показателен показател: достъпът до просвета е невисок
Тази година още веднъж беше оповестено притеснително изследване на „ Фабрика за хрумвания “, Обсерватория по стопанска система на културата, Асоциация за развиване на София, Гьоте-институт България и Българската музикална асоциация, изследващо Индекса за „ Достъп до просвета “.
Данните са меко казано тревожни:
- 63,1% от запитаните български жители не са взели участие в културни дейности;
- 75% не са посетили нито един път библиотека;
- 63% не са били на театър;
- 56,1% не са били на кино;
- 82,7% не са били на концерт;
- 43,6% не са прочели нито една книга през миналата година.
Тези числа онагледяват неналичието на национална тактика и политическа воля за вдишване на съответни задължения в областта на културата.
Информационна неначетеност и културен отвод
В събитията към възможния ни банкет в еврозоната се оказа, че доста хора нямат потенциал да подлагат информацията на разбор, оценка и инспекция – което допуска податливост към дезинформация и даже откровена операция.
Най-голямото ни национално изтощение пролича в отхвърли да бъдем хазаин на срещата на UNESCO, за която въпреки всичко ще платим, с цел да се случи в Париж. Такова културно харакири е мъчно обяснимо. Въпреки множеството отворени писма от редица браншови организации и обособени дейци, в отговор – ни стон, ни вопъл.
Протестът на културните служащи: спокоен и незабележим
Налице са невиждани протестни дейности и протест от цели сформира – да вземем за пример Симфоничният оркестър на БНР, където главната музикантска заплата е 1 260 лв..
Без да подценявам труда на никого, бих желала да попитам: какъв брой години учи човек, с цел да стане музикант, и какъв брой – за водач? Ако оркестърът спре да свири – метафорично и „ корабът “ ще потъне безмълвно. Но музикантите не блокират кръстовища – техният митинг остава за множеството жители „ безмълвен “.
Защо културата не е разкош, а социална потребност
Защо въобще е значимо да се влага в просвета? Като за начало, дано дефинираме какво е „ културен артикул “ и какво значение има той за едно общество.
Културният артикул в една пазарна стопанска система генерира изгоди освен за тези, които го употребяват, само че и за цялото общество – посредством построяването на имидж, привличането на туристи, дълготрайното обучение на общности и така нататък
Той надвишава пазарната логичност – неговото битие носи детайл на публично богатство. Той е неконкурентен – удоволствието от него не понижава с разпространяването му. Основният стопански проблем е, че мъчно може да се таксува всеки, който се възползва от него, а пазарният механизъм постоянно лимитира достъпа до тези, които могат да си го разрешат.
Инвестицията в просвета – гаранция за резистентност
Инвестирането в просвета носи стопански, обществени и културни изгоди – от запазване на културното завещание до възстановяване на гражданската ангажираност. Изследвания потвърждават, че културните прекарвания усъвършенстват благосъстоянието и качеството на живот.
Съществуват изкуства, които не могат да оцелеят на чисто пазарен принцип – като опера, балет, национална музика. Затова субсидирането на създатели, изключително в ранните и пробни етапи на кариерите им, е витално значимо.
Културата като инструмент за народна власт и тъждество
Изграждането на културни политики е жизнеутвърждаващо за насърчаването на сериозното мислене и демократичния разговор. Публичният достъп до просвета основава дейни жители, осведомено общество и дава отговор на дълготрайни обществени цели.
Липсата на подобен достъп води до неравенства, стопански загуби и проблеми с психологичното здраве. Затова културата не е разкош, а социална нужда – без нея ще ставаме не просто по-бедни културно, а небогати във всяко едно отношение.
Теодора Коцева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ