Премиерът и службите редовно погазват закона. Но всичко е точно...
Системата за национална сигурност е " обладана ", а хаосът в боравенето с класифицирана информация евентуално в никакъв случай не е бил по-голям. Това излиза наяве от поредност от отговори, които държавното управление, Народното събрание и администрацията на президента изпратиха на запитвания на OFFNews по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Общият взор върху предоставената информация демонстрира - за следващ път, че институциите четат Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ), по този начин както на тях им изнася. По-задълбоченият взор обаче потвърждава за следващ път, че законите даже въобще не се съблюдават, само че от това няма никакви последствия за нарушителите. Особено, в случай че един от тях е министър-председателят.
Отговорите на институциите демонстрират, че най-малко четири закона най-редовно се погазват от премиера и началниците на разследващите и контраразузнавателните служби, които са на негово директно послушание. Става въпрос за регламентирания в законите за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, за ДАНС , Държавна организация " Разузнаване " и Служба " Военна информация " принцип за даване на " идентична по размер информация " до ръководителя на Народното събрание, премиера и президента.
На въпрос до администрацията на министър-председателя какъв брой пъти за интервала 2015 година (годината, в която влиза в действие " рамковият " закон за националната сигурност, бел. ред.) до юни тази година службите за сигурност са предоставяли информация, поискана от премиера, отговорът е, че такава статистика не се води:
Не се води, а и не би могло да се води централизирана статистика за заявителя и метода на заявяване на информацията, написа в отговора.
Само че, става известно, такава статистика, освен че е допустимо да се води, само че и се води. Поне съгласно администрацията на президента, откъдето настояват, че за визирания интервал:
.. на президента на Републиката като заявител са предоставени 25 (двадесет и пет) бр. осведомителни материали.
Нещо повече. Подобен въпрос е насочен и до ръководителя на Народното събрание, съгласно който тази информация всъщност е статистическа (което значи, че може да бъде обработена, бел. ред.) и като такава тя е класифицирана. За това и отхвърлят да я дават.
Три институции, три разнообразни отговора. От държавното управление даже са още по-обстоятелствени и без да желаят загатват, че правилото за еднакъв достъп до класифицирана информация до тримата първи в страната не се съблюдава. Респективно - персонално министър председателят, който е директно виновен за осъществяването на рамковия закон за сигурността и на горецитираните закони за службите, е главният закононарушител:
Службите за сигурност дават ежедневно, от време на време или по съответен мотив осведомителни и аналитични артикули. Обемът и наличието (тук от администрацията демонстрират недоумение на поставения въпрос във връзка с правилото за равния размер на даване на информация, като дават отговор за размера на самата информация, бел. ред.) на осведомителния или изчерпателен документ се дефинират от задачата, наличната информация, оценките и прогнозите, които могат да бъдат предоставени на министър-председателя или други консуматори.
Именно определянето на информацията от службите, като постъпваща " ежедневно, от време на време или по съответен " мотив и даването ѝ на премиера " или други консуматори ", демонстрира, че тя евентуално напълно не отива в еднакъв размер до останалите институции.
От предоставения отговор излиза наяве също, че съвещанията на Съвета по сигурността при премиера се провеждат в нарушаване на закона за националната сигурност. В него е записано, че постоянните съвещания се провеждат най-малко един път на три месеца. Тоест, от 2015 година до момента постоянните съвещания би трябвало да са най-малко 12. От администрацията на държавното управление обаче дават отговор, че техният брой е едвам 9. В същото време съгласно правилника за работата на Съвета по сигурността съвещанията би трябвало да са ежемесечни .
Отново погазен закон, още веднъж без последствия.
Не на последно място остава неразбираемо какъв брой пъти е заседавал съветът, без в него присъединяване да са взели представители на президентската администрация и Народното събрание, каквото е условието в закона. Според държавното управление общият брой на постоянните и изключителни съвещания е 15. От отговорите на двете администрации дават отговор, че са получили предложения за присъединяване в 9 съвещания. Тук законът позволява изключение, защото съвещанията на Съвета по сигурността могат да се организират с кворум от 2/3 от членовете му. Фактите обаче демонстрират, че в някои от съвещанията (вероятно изключителните, бел. ред.), в които ръководителят на Народното събрание и представителите на президента не са взели присъединяване, е предоставена информация от службите, която може и да не е стигнала до имащите право да я получат.
Различното пояснение на законите и то от институциите, както и безразборното боравене с сензитивна информация при директно проявление на законодателство в действителност са опасност за националната сигурност. Оказва се, че институциите, виновни за сигурността с лека ръка си разрешават да прескочат някои правила, само че за това никой не търпи наказания.
В поредност от свои следствия OFFNews сподели, че сензитивна информация, която е с изминал гриф на сигурност и няма учредения да не е обществена, към момента се пази в службите за сигурност, а " досиетата на прехода " - вместо да бъдат огласени или респективно - унищожени, както още веднъж повелява законът, лежат прилежно прибрани във ведомствени осведомителни масиви.
Но всичко е тъкмо...
Общият взор върху предоставената информация демонстрира - за следващ път, че институциите четат Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ), по този начин както на тях им изнася. По-задълбоченият взор обаче потвърждава за следващ път, че законите даже въобще не се съблюдават, само че от това няма никакви последствия за нарушителите. Особено, в случай че един от тях е министър-председателят.
Отговорите на институциите демонстрират, че най-малко четири закона най-редовно се погазват от премиера и началниците на разследващите и контраразузнавателните служби, които са на негово директно послушание. Става въпрос за регламентирания в законите за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, за ДАНС , Държавна организация " Разузнаване " и Служба " Военна информация " принцип за даване на " идентична по размер информация " до ръководителя на Народното събрание, премиера и президента.
На въпрос до администрацията на министър-председателя какъв брой пъти за интервала 2015 година (годината, в която влиза в действие " рамковият " закон за националната сигурност, бел. ред.) до юни тази година службите за сигурност са предоставяли информация, поискана от премиера, отговорът е, че такава статистика не се води:
Не се води, а и не би могло да се води централизирана статистика за заявителя и метода на заявяване на информацията, написа в отговора.
Само че, става известно, такава статистика, освен че е допустимо да се води, само че и се води. Поне съгласно администрацията на президента, откъдето настояват, че за визирания интервал:
.. на президента на Републиката като заявител са предоставени 25 (двадесет и пет) бр. осведомителни материали.
Нещо повече. Подобен въпрос е насочен и до ръководителя на Народното събрание, съгласно който тази информация всъщност е статистическа (което значи, че може да бъде обработена, бел. ред.) и като такава тя е класифицирана. За това и отхвърлят да я дават.
Три институции, три разнообразни отговора. От държавното управление даже са още по-обстоятелствени и без да желаят загатват, че правилото за еднакъв достъп до класифицирана информация до тримата първи в страната не се съблюдава. Респективно - персонално министър председателят, който е директно виновен за осъществяването на рамковия закон за сигурността и на горецитираните закони за службите, е главният закононарушител:
Службите за сигурност дават ежедневно, от време на време или по съответен мотив осведомителни и аналитични артикули. Обемът и наличието (тук от администрацията демонстрират недоумение на поставения въпрос във връзка с правилото за равния размер на даване на информация, като дават отговор за размера на самата информация, бел. ред.) на осведомителния или изчерпателен документ се дефинират от задачата, наличната информация, оценките и прогнозите, които могат да бъдат предоставени на министър-председателя или други консуматори.
Именно определянето на информацията от службите, като постъпваща " ежедневно, от време на време или по съответен " мотив и даването ѝ на премиера " или други консуматори ", демонстрира, че тя евентуално напълно не отива в еднакъв размер до останалите институции.
От предоставения отговор излиза наяве също, че съвещанията на Съвета по сигурността при премиера се провеждат в нарушаване на закона за националната сигурност. В него е записано, че постоянните съвещания се провеждат най-малко един път на три месеца. Тоест, от 2015 година до момента постоянните съвещания би трябвало да са най-малко 12. От администрацията на държавното управление обаче дават отговор, че техният брой е едвам 9. В същото време съгласно правилника за работата на Съвета по сигурността съвещанията би трябвало да са ежемесечни .
Отново погазен закон, още веднъж без последствия.
Не на последно място остава неразбираемо какъв брой пъти е заседавал съветът, без в него присъединяване да са взели представители на президентската администрация и Народното събрание, каквото е условието в закона. Според държавното управление общият брой на постоянните и изключителни съвещания е 15. От отговорите на двете администрации дават отговор, че са получили предложения за присъединяване в 9 съвещания. Тук законът позволява изключение, защото съвещанията на Съвета по сигурността могат да се организират с кворум от 2/3 от членовете му. Фактите обаче демонстрират, че в някои от съвещанията (вероятно изключителните, бел. ред.), в които ръководителят на Народното събрание и представителите на президента не са взели присъединяване, е предоставена информация от службите, която може и да не е стигнала до имащите право да я получат.
Различното пояснение на законите и то от институциите, както и безразборното боравене с сензитивна информация при директно проявление на законодателство в действителност са опасност за националната сигурност. Оказва се, че институциите, виновни за сигурността с лека ръка си разрешават да прескочат някои правила, само че за това никой не търпи наказания.
В поредност от свои следствия OFFNews сподели, че сензитивна информация, която е с изминал гриф на сигурност и няма учредения да не е обществена, към момента се пази в службите за сигурност, а " досиетата на прехода " - вместо да бъдат огласени или респективно - унищожени, както още веднъж повелява законът, лежат прилежно прибрани във ведомствени осведомителни масиви.
Но всичко е тъкмо...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ