Изкуственият интелект, който сам се научи да нареди куба на Рубик
Системата за изкуствен интелект взема решение известният на всички куб на Рубик единствено за секунда. Системата е основана от разработчици от Калифорнийския университет, написа BBC.
Програмата се споделя DeepCubeA. Тя е съумяла да " подреди " 3D кубче на Рубик мигновено - логичен пъзел, който затруднява хората още основаването си през 1974 година.
Авторът на логаритъма проф. Пиер Балди, който е учител по компютърни науки в Калифорнийския университет в Ървайн, изясни, че софтуерът не е бил програмиран да взема решение сходна задача - той самичък се е научил на това.
Големите рискове, свързани с развиването на изкуствения разсъдък
За тях предизвестяват известни персони като Стивън Хокинг, Илън Мъск и Бил Гейтс
Изследователите, взели участие в плана, установили нещо доста любопитно - машината употребила тактика, много по-различна от тази, която хората употребяват, с цел да решат пъзела.
" Моето най-хубаво съмнение е, че методът, по който изкуственият разсъдък " разсъждава ", е изцяло друг от човешкия ", изяснява Балди.
Според проучването в логаритъма са заложени 10 милиарда разнообразни комбинации на кубчето на Рубик, като задачата е била той да реши всичките благоприятни условия с до 30 хода.
При провеждането на опита софтуерът е работил по 1 000 комбинации и е съумял да реши всички от тях, намирайки най-краткия път към задачата в към 60% от случаите.
Разбивка на резултатите демонстрира, че системата е решила пъзела, употребявайки приблизително по 28 хода на вид. За равносметка - хората могат да наредят куба относително бързо, употребявайки към 50 хода.
Това не е първият логаритъм, който се оправя с куба на Рубик по-бързо от хората. В Масачузетския софтуерен институт е основан програмен продукт, който взема решение задачата три пъти по-бързо от този, създаден от Балди. Разликата обаче е там, че по-бързият логаритъм просто е бил програмиран да взема решение задачата. Той не е употребявал по този начин наречената невронна мрежа, която имитира работата на човешкия мозък, нито техника на машинното образование.
Създаването на система, която се самообучава да реши дадена задача или проблем, се преглежда като първата стъпка към основаването на изкуствения разсъдък, който може да излезе от игрите и да премине към решаването на действителни провокации.
" Решаването на куба на Рубик изисква алегорично, математическо и нереално мислене. Следователно толкоз бездънен развой на машинно образование, който може да разбие подобен пъзел, се приближава до това да се трансформира система, която може да мисли, разсъждава, възнамерява и да взема решения ", пояснява основателят.
Проф. Балди: " Как можем да създадем модернизиран изкуствен интелект, който е по-умен и кадърен да мисли, схваща и възнамерява? Този логаритъм в действителност е стъпка към тази тежка цел. "
Могат ли вложителите да разчитат на машинното образование?
Проблемите - внедряването на технологията е мъчно, скъпо и може да донесе провал
Програмата се споделя DeepCubeA. Тя е съумяла да " подреди " 3D кубче на Рубик мигновено - логичен пъзел, който затруднява хората още основаването си през 1974 година.
Авторът на логаритъма проф. Пиер Балди, който е учител по компютърни науки в Калифорнийския университет в Ървайн, изясни, че софтуерът не е бил програмиран да взема решение сходна задача - той самичък се е научил на това.
Големите рискове, свързани с развиването на изкуствения разсъдък
За тях предизвестяват известни персони като Стивън Хокинг, Илън Мъск и Бил Гейтс
Изследователите, взели участие в плана, установили нещо доста любопитно - машината употребила тактика, много по-различна от тази, която хората употребяват, с цел да решат пъзела.
" Моето най-хубаво съмнение е, че методът, по който изкуственият разсъдък " разсъждава ", е изцяло друг от човешкия ", изяснява Балди.
Според проучването в логаритъма са заложени 10 милиарда разнообразни комбинации на кубчето на Рубик, като задачата е била той да реши всичките благоприятни условия с до 30 хода.
При провеждането на опита софтуерът е работил по 1 000 комбинации и е съумял да реши всички от тях, намирайки най-краткия път към задачата в към 60% от случаите.
Разбивка на резултатите демонстрира, че системата е решила пъзела, употребявайки приблизително по 28 хода на вид. За равносметка - хората могат да наредят куба относително бързо, употребявайки към 50 хода.
Това не е първият логаритъм, който се оправя с куба на Рубик по-бързо от хората. В Масачузетския софтуерен институт е основан програмен продукт, който взема решение задачата три пъти по-бързо от този, създаден от Балди. Разликата обаче е там, че по-бързият логаритъм просто е бил програмиран да взема решение задачата. Той не е употребявал по този начин наречената невронна мрежа, която имитира работата на човешкия мозък, нито техника на машинното образование.
Създаването на система, която се самообучава да реши дадена задача или проблем, се преглежда като първата стъпка към основаването на изкуствения разсъдък, който може да излезе от игрите и да премине към решаването на действителни провокации.
" Решаването на куба на Рубик изисква алегорично, математическо и нереално мислене. Следователно толкоз бездънен развой на машинно образование, който може да разбие подобен пъзел, се приближава до това да се трансформира система, която може да мисли, разсъждава, възнамерява и да взема решения ", пояснява основателят.
Проф. Балди: " Как можем да създадем модернизиран изкуствен интелект, който е по-умен и кадърен да мисли, схваща и възнамерява? Този логаритъм в действителност е стъпка към тази тежка цел. "
Могат ли вложителите да разчитат на машинното образование?
Проблемите - внедряването на технологията е мъчно, скъпо и може да донесе провал
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ