Майката на избягалото момиче от Варна пред БНТ - ще се довери ли отново на кризисния център?
Системата в спешните центрове за деца не работи добре. За това предизвестяват специалисти в областта на обществените услуги, откакто три малолетни девойки избягаха от подобен център във Варна.
Данните демонстрират, че за предходната година в морския град е имало 35 деца, настанени в спешни центрове и бягствата не са необичайност.
Могат ли родителите на проблематични деца да се доверят на тези обществени заведения и какво би трябвало да се промени в тях?
Когато през септември 17-годишната Люба бяга за първи път от вкъщи си, майката схваща, че сама не може да се оправи и търси подпомагане в един от спешните центрове във Варна.
" Люба, когато постъпи там, имаше усъвършенстване. Нашите взаимоотношения започнаха да се усъвършенстват. Ние работим с спешния център в тази посока ", споделя майката на Людмила Станислава Георгиева.
Въпреки бягството, Станислава още веднъж ще се довери на специалистите от спешния център.
" Това, за което я изпратих там, го реализираха до едно състояние, до момента в който не избяга Люба от спешния център ", споделя тя.
" Кризисният център не е затвор. Кризисния център е място, което е несъмнено и предпазено, само че тези деца излизат. Излизат на разходка, вървят на учебно заведение и постоянно има благоприятни условия да избягат. ", споделя Анна Николова от “SOS-семейства в риск ”.
Специалисти, които работят с проблематични децата, сигнализират, че системата в центровете не работи добре и са нужни промени. Според тях не е задоволително единствено децата да бъдат предпазени, а да се вземат ограничения и против хората, които са причина за настаняването им там.
" Първо престоят в тези центрове е прекомерно дълъг. Също по този начин се съвместяват деца с разнообразни, а от време на време и противоположни профили ", споделя Анна Николова.
И може би точно поради несъвършенствата на системата, една майка претърпя най-кошмарните осем дни. Дни, в които не знаеше нищо за щерка си, даже дали е жива.
" Нямам думи. Няма по какъв начин да го опиша. Това е най-лошото възприятие. На никого не го поисквам ", споделя Станислава.
Сега Станислава чака с нетръпение да прибере щерка си вкъщи. Да извърнат тил на проблемите и да стартират още веднъж да градят доверие между тях.
Репортер: Нивелина Няголова
Данните демонстрират, че за предходната година в морския град е имало 35 деца, настанени в спешни центрове и бягствата не са необичайност.
Могат ли родителите на проблематични деца да се доверят на тези обществени заведения и какво би трябвало да се промени в тях?
Когато през септември 17-годишната Люба бяга за първи път от вкъщи си, майката схваща, че сама не може да се оправи и търси подпомагане в един от спешните центрове във Варна.
" Люба, когато постъпи там, имаше усъвършенстване. Нашите взаимоотношения започнаха да се усъвършенстват. Ние работим с спешния център в тази посока ", споделя майката на Людмила Станислава Георгиева.
Въпреки бягството, Станислава още веднъж ще се довери на специалистите от спешния център.
" Това, за което я изпратих там, го реализираха до едно състояние, до момента в който не избяга Люба от спешния център ", споделя тя.
" Кризисният център не е затвор. Кризисния център е място, което е несъмнено и предпазено, само че тези деца излизат. Излизат на разходка, вървят на учебно заведение и постоянно има благоприятни условия да избягат. ", споделя Анна Николова от “SOS-семейства в риск ”.
Специалисти, които работят с проблематични децата, сигнализират, че системата в центровете не работи добре и са нужни промени. Според тях не е задоволително единствено децата да бъдат предпазени, а да се вземат ограничения и против хората, които са причина за настаняването им там.
" Първо престоят в тези центрове е прекомерно дълъг. Също по този начин се съвместяват деца с разнообразни, а от време на време и противоположни профили ", споделя Анна Николова.
И може би точно поради несъвършенствата на системата, една майка претърпя най-кошмарните осем дни. Дни, в които не знаеше нищо за щерка си, даже дали е жива.
" Нямам думи. Няма по какъв начин да го опиша. Това е най-лошото възприятие. На никого не го поисквам ", споделя Станислава.
Сега Станислава чака с нетръпение да прибере щерка си вкъщи. Да извърнат тил на проблемите и да стартират още веднъж да градят доверие между тях.
Репортер: Нивелина Няголова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ