Системата, проектирана да събира боклук и да бъде пусната в

Системата, проектирана да събира отпадък и да бъде пусната в употреба през 2018 година, а нейният 22-годишен основател е твърдо уверен, че тя ще успее да събере най-малко половината от пластмасовите боклуци, намиращи се в  Голямото тихоокеанско бунище и то единствено в границите на 5 години.

Когато през 1997г. океанографът Чарлз Мур за първи път открива Голямото тихоокеанско бунище – част от океана, където теченията събират изхвърлената от нас пластмасата, той е шокиран от неговите размери и от обстоятелството, че то непрекъснато усилва размерите си.   “Може и да ви прозвучи необикновено, само че не съумях да намеря чисто място, ” споделя той в изявление за списание Natural History . “Независимо в коя част на деня поглеждах, пластмасови парчета плуваха на всички места: бутилки, капачки от бутилки, опаковки, фрагменти. ” С течение на времето положението на пластмасовото струпване единствено се е влошавало. В скорошна публикация в New York Times Мур е съобщил, че сметището, в резултат на непрекъснатото струпване на пластмасови боклуци, към този момент се простира на   “солидни площи, по които човек може даже да върви. ”

Следователно, предварителното реализиране на огромен план за изчистването на това бунище е една доста добра вест.

Боян Слат, който в началото описа за плана си “Океанска машина за почистване ” в TED talk преди 6 години, до момента в който е бил единствено на 17, разгласи, че ще стартира да събира боклуци от сметището през 2018 година. Тези вести са доказателство за реализацията на плана, който е бил обект на редица рекламни акции и е получил солидна поддръжка, само че също по този начин е бил и подложен на критика от деятели, заставащи зад мнението си, че Боян просто е похабил голям брой запаси и е повишил упованията до равнища, които няма по какъв начин да бъдат реализирани.

Благодарение на по този начин наречения от Слат – “технологичен пробив, ” той откровено се надява планът да се окаже надалеч по-икономичен от финансова позиция, както и по-ефективен от предварителните упования. Вместо да отстрани 42% от боклука за 10 години, което би коствало 320 милиона $, сега той планува, че ще успее да събере 50% от отпадъците единствено за 5 години и то за “доста по-малко ” от тези 320 милиона $.

Дизайнът на Слат включва солидни платформи, които събират боклуци благодарение на океанските течения. Тези платформи играят ролята на “изкуствена брегова линия ”, постепенно събиращи боклука в центъра, където той бива от време на време натоварван в лодка и извозван (предвидено е това да се случва един път в месеца).

Есенцията на този “пробив ” е точно в това, че Слат не смята за належащо тези платформи да бъдат захванати за дъното на океана. Това, което той действително възнамерява, е да прибави към платформите огромни котви, които да стоят в по-дълбоки води. По този метод платформите ще се движат през водите на океана, само че надалеч по-бавно от придвижването на боклука по океанската повърхнина.

Изследвания са посочили, че приливните скорости са повече от 4 пъти по-бавни на дълбочини от няколко стотин фута и също по този начин сочат, че тази разлика е задоволителна, с цел да се реализиран същите резултати, мечтани от Слат.

Котвите ще бъдат сложени в линии от по 4 сегмента, всеки 40 фута висок и 13 фута необятен. Те ще бъдат с обща повърхност от 328 квадратни фута, задоволително да упражнят такова въздействие, че придвижването на платформите ще се забави, до момента в който в същото пластмасовите боклуци циркулират към една “спирала ” – въртоп, който ще е цялостен с отпадък от сметището.

Използването на плаваща система има положителни страни от позиция на средствата, които ще би трябвало да се вложат, както и на времето, което ще е належащо за реализирането на плана, споделя Слат.

Вече няма потребност екипът да копае на повече от 2.8 благи дълбочина за основи и умерено може да си разреши да пропусне основаването на първообраз.

“Казахме си: чакайте малко, вместо да го застопорим за дъното, можем просто да го оставим в дълбоки води, ” споделя Слат в изявление от базата си в гр. Делфт, Холандия. “Масивната котва забавя системата, тъй че тя да може плува по-бавно в сравнение с повърхността и пластмасата още веднъж се събира в центъра на тази система. ”

Фондацията Пречистване на океана , чийто членове са към този момент 65 души, ще стартира да тества първообраз по-късно тази година, преди действителните платформи изцяло да започват през 2018 година.

От фондацията неотдавна оповестиха, че са събрали повече от 30 милиона $ за идеята, от които 21.7 милиона единствено от месец ноември насам. По-голямата част от тази сума идва от Силиконовата долина; в това число своя принос са дали Марк и Лин Бениоф от Salesforce, както и един от създателите на PayPal – Питър Тийл (който е прочут и абсурден по редица причини). Други дарения са пристигнали и от фондацията Юлиус Баер, Dutch multinational Royal DSM, както и от неизвестен донор.

Докато е разработвал дизайни за устройствата, Слат си е представял едно солидно устройство – с дължина от повече от 60 благи. В момента той планува към 50 устройства, като всяко ще е с дължина от по 0.6 благи.

„ Това е по-безопасно “, споделя той. „ Ако, да речем, едно устройство се счупи, ще има други 49, работещи когато и да е. Плюс това, те ще могат да бъдат създавани едно по едно, изчаквайки финансирането, вместо да се постанова едновременната им направа.

Предишен първообраз е бил пуснат  от суровата холандска брегова линия в Северно море и е посочил какъв брой бързо една завързана за дъното платформа може да бъде разрушена (в последна сметка прототипът, наименуван с подигравка “Boomy McBoomface ”, е бил отмъкнат във вътрешността във водата). Новата платформа плува по вълните, вместо да се пробва да устои на силата им. Твърда и плътна е, а не куха, и е напълнена с въздух.

Изчисленията на Слат за скоростта на изчистване са много относителни. Неговата фондация, благодарение на няколко експедиции с лодка и със аероплан, е направила обширна карта на местоположението на отпадъците в сметището. Също по този начин, той твърди, че е направил в детайли математическо моделиране за да разбере по какъв начин тъкмо устройствата и отпадъците ще си взаимодействат в открити води.

Слат, който е още едвам на 22 години, чака годишно да събира хиляди тонове от отпадъците, а всяко устройство ще се нуждае от изпразване (от “боклукчийския камион на океана ”) всеки месец. Не е известно какъв брой тъкмо отпадък има в сметището, само че по всяка възможност е най-малко към няколкостотин хиляди тона. Учени считат, че има 5 трилиона части пластмаса в океаните по света, с общо тегло от над 250 хиляди тона.

В диалог по Skype, Слат, държейки слънчеви очила, направени от пластмаса, взета от океана, споделя, че дълготрайният проект е да се рециклира всичката пластмаса, а от нея да бъдат създадени коли, амортисьори, столове и очила.

В плана на Слат е планувано и компании да могат да спонсорират всяка една платформа, а логото на тези компании ще бъде сложено на самата платформа. Това несъмнено ще помогне да се понижи цената, споделя той. Теоретично видяно, това е безпогрешна скица. Остава ни единствено да се надяваме, че тя ще се окаже издръжлива и ефикасна тъкмо толкоз, колкото Слат си показва.