Системата на втора пенсия, за която се осигуряват всички, родени

Системата на втора пенсия, за която се обезпечават всички, родени след края на 1959 година български жители, е неуспех. Това се твърди в отчет за положението на пенсионните системи в Европа на института BetterFinance на Европейската федерация на вложителите и потребителите на финансови услуги. Автор на българската част от отчета за пенсионните системи в Европейски Съюз е финансистът Любомир Христов, който от години е съперник на сегашната пенсионна система. Тя е в действие от 2002 година и се състои от 3 стълба - наложително обезпечаване в Националния застрахователен институт, в допълнение наложително за родените след 1959 година в частни пенсионни фондове и опция за още една доброволна осигуровка за трета частна пенсия. Дългосрочната действителна рентабилност е сериозно значима, с цел да могат пенсионните фондове да изплащат пенсии на своите инвеститори. Информация за тази рентабилност обаче не се разгласява от българските частни пенсионни фондове, подлага на критика отчетът на BetterFinance. Според данните от документа за интервала 2002-2019 година универсалните пенсионни фондове, в които внасят осигуровки над 3 млн. българи, имат негативна действителна рентабилност от 0,91%. Това значи, че всеки 100 лева, импортирани за втора пенсия през 2002 година, през 2019 година могат действително да купят артикули за 84 лева, изяснява в своя спомагателна обява Любомир Христов. " Инвестициите на пенсионните фондове подлежат на строга регулация и доходността им не може да се съпоставя с други принадлежности ", дават отговор обаче пред " 24 часа " от Асоциацията на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване в своя позиция против изказванията на Христов. За да разчитат на добра сума от втората си пенсия, обезпечените би трябвало да получат рентабилност, която да е по-голяма от растежа на междинния застрахователен приход за интервала, показва отчетът на европейската федерация. Вместо това дълготрайната рентабилност е мизерна и действително тристълбовата пенсионна система проваля обезпечените, гласи едно от заключенията. В документа категорично се показва, че междинният размер на държавните пенсии е към линията на бедността, а за хората, които се обезпечават за втора пенсия във фонд, заплащанията от Национален осигурителен институт ще бъдат орязани. Универсалните фондове и плащаната от тях втора пенсия действително ще понижат прихода на бъдещите пенсионери, защото в България сумата от две пенсии ще е по-малка, в сравнение с би била единствено пенсия от държавното обезпечаване, се заключава още в отчета. Според в този момент настоящите текстове на Кодекса за обществено обезпечаване държавната пенсия на родените след 1959 година ще се понижава с над 20% - съразмерно на каузи от техните осигуровки, който е импортиран в персоналните им партиди в частните фондове вместо в Национален осигурителен институт. Пенсионните сдружения обаче се борят за смяна, тъй че редукцията да е самостоятелна и за първите, които ще получат втора пенсия през 2021 година, понижението на държавната да не е повече от 7 на 100. Причината е, че да са първите с втора пенсия следващата година се пада на към 200 хиляди дами, които нямат частно обезпечаване през всичките си 40 години стаж, а единствено за 20. Допълнително дамите употребяват разнообразни права в Национален осигурителен институт и в частните фондове по време на майчинството. Тези години в държавната осигурителна система се зачитат за стаж, само че в това време в частните фондове не се заплащат вноски за интервала на майчинството. За да не се стига до състояние, в което две пенсии са по-малко от една, европейската федерация предлага две стъпки за промяна на пенсионната система в България. Първо, от началото на 2022 година всички наложителни осигурителни вноски да се вършат единствено в държавния Национален осигурителен институт. На към този момент обезпечените в частните фондове над 3 млн. работещи пък би трябвало да се даде опция да пренасочат насъбраните си досега в частните фондове пари към Сребърния фонд. Така те ще избегнат понижение на пенсията от Национален осигурителен институт в бъдеще. Тази опция обаче не би трябвало да съществува за повече от 24 месеца, предлага BetterFinance. Втората стъпка за промяна на системата би трябвало да е смяна в регулациите за вложенията на частните пенсионни фондове, предлага отчетът. Частните фондове би трябвало да имат маркери за реализирана рентабилност, които да се преценяват с това, което са създали в едногодишен, 3-годишен, 7-годишен и 10-годишен интервал. Тези авансово оповестени цели ще дадат опция на хората да избират пенсионните си артикули. Освен това частните фондове би трябвало да оферират капиталов избор на клиентите си - повече риск и по-висока рентабилност или по-малко риск и ниска рентабилност.