Системата десетилетия наред е контролирала дали си дал целият обем

" Системата десетилетия наред е направлявала дали си дал целият размер от познания , а в този момент се опитваме да променим точно това. " Това призна просветителният министър Красимир Вълчев пред Народоосвободителна въстаническа армия тв във връзка ниските резултати на следващото проучване посредством теста PISA измежду 9-класниците. По думите му казусът на ниските резултати е в просветителната система, а измененията в нея са закъснели. Сега са поставят старания за въвеждане на правила като това учебникът да е помощно пособие, да се понижи размерът от познания и прочие Резултатите от нововъведенията обаче ще могат да се видят едвам след 6 до 9 години.
Образователната система е прекомерно амбициозна във връзка с даването на знанието и прекомерно неамбициозна по отношението на тези познания в умения, или най-малко в този интервал до 9 клас. Учениците четат по друг начи - къси текстове, най-вече от екрани, би трябвало да се съобразим с това, съобщи Вълчев.
" Трябва да пренасочим цялата система към умения, а не към размера познания и не поради този съответен изпит (PISA), а по принцип. Това е, с което закъсняхме. Законът за предучилищното и учебното обучение беше признат през 2015г., макар че беше препоръчан още през 2012 година Но тогава не остана време. Мандатът беше предварително преустановен. По-скоро това е инерцията в този момент на остарялата система, по тази причина че закъсняхме. Но го вършим този преход. Необходими са ни 2 до 3 цикъла - 6 до 9 години, в които да забележим резултатите . Не можем да върнем времето обратно. По други проучвания, които мерят четивната просветеност (базова просветеност - четене, писане)- ние сме на 8-9то място в Европа. Ние сме страната с най-голяма разлика сред двете проучвания. Да, правилно е, че в единия случай се мери 4-ти клас, а в другия 9-ти клас, където имаме проблеми и с интервала, в който децата губят мотивация за учене. Но това е проблем и на системата ".
Оказва се, че преди 3 години на същия тест PISA учениците са имали малко по-добри резултати. Министърът обаче изясни, че разликата е в границите на статистическата неточност и представянето на децата в тази възраст може да се одобри като непрекъснато. Само по естествени науки резултатите не могат " да се прочетат " през статистическата неточност, изясни министърът.
Какви са напъните да смяна в просветителните стратегии?
" Не е работа на учителя да повтори учебника, а да предизвика любознанието към света на детето, ползата за учене. Това е изменящата света философия с фокус просветителната система, която сме почнали като смяна ", разяснява Вълчев.
" По-скоро казусът е, че нямаме усъвършенстване. А и няма по какъв начин да имаме, това е остарялата стратегия. Това са възпитаници, които са изпитвани по остарялата стратегия ", съобщи Вълчев. " Променяме стратегиите поетапно от 2016г. Не споделям, че новите са по-добри, само че са по-качествени, тъй като са заложили на компетентностния метод. Сега противоположната ни връзка - изключително учителите по математика - демонстрира, че нямат задоволително време, в което да затвърждават знанията. Препускат по материала, това е главният проблем. Аз споделих, че ще понижим дълбочината на преподавания материал. Те би трябвало да учат за многочлени и триъгълници, само че би трябвало да учат по-малко, няма потребност от такава дълбочина ", коменитра още Вълчев.
" Регионалните ръководства към този момент споделят, че най-важно е да се подтиква интереса за учене. Това ще го създадем като променим и нашите изпитни формати. Това ще го създадем за първи път следващата година. В доста по-голяма степен би трябвало да ориентираме децата към PISA. Една огромна част от тях учат, а учителите преподават това, по което чакат да ги изпитат . Особено след 7ми клас, когато си мислят, че от този клас зависи житейския им избор нататък ", призна министърът.
" Учебникът е помощно средство. Той не е наложителен. Това, което е в учебника, не е наложително. В учебника може да има повече в сравнение с в образователната стратегия. Задължителна е образователната стратегия. Да, учебникът към момента е главното средство. Той обаче все по-малко ще бъде такова. Децата от ден на ден ще би трябвало да употребяват електронни запаси, от ден на ден има достъп до друга информация. Основното, което би трябвало да направи учителят е да ги предизвика да я търсят и извличат. ", разгласи министърът.
" Имаме Национално външно оценяване, само че да разчитаме единствено неговите резултати ще бъде доста незаслужено за учителите. Да кажем в едно учебно заведение със 100% ромски деца ще бъде доста незаслужено, тъй като учителят може да е положил доста повече старания от различен. И не може всичко да се трансферира върху учителя. Това се опитваме да създадем сега - система, която да прави оценка напъните на учителите. В едно малко градче бях предходната седмица. Там се е случил един бърз развой на вторична сегрегация - това значи - като станат децата от ромски генезис 30% примерно и българските възпитаници стартират да се изтеглят от учебното заведение. Та там учителката ми сподели, преди 10 години подготвях възпитаници за 6-тици в най-елитните гимназии с 10 пъти по-малко старания, в сравнение с в този момент ги приготвям за тройка. Първият ни опит за тази оценка (на преподаването на учителите) не беше добър. Трябва към външното оценяване да има такава оценка на добавената стойност , която да регистрира до каква степен едно учебно заведение е асъдействало за възстановяване на резултатите. Нашето външно оценяване не мери умения, само че най-малко съпоставя какво е съотношението на добитите познания. Висшите учебни заведения към този момент разчитат на него. Ще създадем такава оценка, само че на равнище преподавател е доста мъчно. Догодина ще имаме такава препоръка ", разгласи Вълчев.