Възможно ли е изкуственият интелект да чете мисли?
Системата AI може да преобразува мислите на хората в текст, като сканира мозъците им, до момента в който слушат история - или даже си показват, че описват история.
Изкуственият разсъдък шокира и въодушевява милиони хора през последните месеци със способността си да написа като човек, да основава зашеметяващи изображения и видеоклипове и даже да продуцира песни, които раздрусват музикалната промишленост.
Сега откривателите разкриха друго евентуално приложение, което може да има големи последствия - AI, който всъщност може да чете мисли.
Те работят върху нова AI система, която може да преведе нечия мозъчна активност в непрестанен поток от текст.
Наречена семантичен декодер, системата мери мозъчната интензивност с fMRI (функционален магнитен резонанс) скенер и може да генерира текст единствено от мозъчната интензивност.
Изследователите зад работата от Тексаския университет в Остин споделят, че изкуственият разсъдък може един ден да помогне на хора, които са в положително психическо положение, само че физически не могат да приказват – да вземем за пример хора, претърпели тежки мозъчни удари.
За неинвазивен способ това е същински скок в науката спрямо това, което е правено преди, което нормално включва обособени думи или къси фрази “, сподели Алекс Хът, помощник по невронауки и компютърни науки в UT Austin и един от създателите на публикацията, пред Euronews Next.
Към момента има и други системи, които декодират мислите на човек, само че те изискват субектите да имат хирургически импланти, които се класифицират като инвазивни системи.
Семантичният декодер е неинвазивна система, защото не са нужни импланти. За разлика от други декодери, субектите също не са лимитирани да употребяват думи от авансово формиран лист. Декодерът се образова екстензивно с fMRI сканирания, направени, до момента в който субектът слуша подкасти. След това субектът слуша нова история или си показва, че споделя история, а мозъчната им активност генерира съответния текст.
Изследователите изясняват, че резултатите не са дубликат буквално на това, което субектът чува или споделя в мозъка си, само че декодерът улавя „ същността “ на това, което се мисли. Около половината от времето машината е в положение да създаде текст, който съвсем изцяло съответствува със смисъла на истинските думи.
В един от опитите се споделя: „ Все още нямам шофьорска брошура “, а машината превежда мислите: „ Тя даже още не е почнала да се учи да кара “.
По време на тестването откривателите накараха хората да гледат къси видеоклипове, до момента в който бяха сканирани, и декодерът съумя да употребява мозъчната им интензивност, с цел да опише тъкмо някои събития от видеоклиповете.
Учените предизвестяват, че системите могат въпреки всичко да се употребяват и за не толкоз положителни цели и упорстват да има гаранции, че няма да се употребява против никого срещу волята му. Освен това е значимо индивидът, който се подлага на машината да е добре подготвен по какъв начин тъкмо работи.
Изкуственият разсъдък шокира и въодушевява милиони хора през последните месеци със способността си да написа като човек, да основава зашеметяващи изображения и видеоклипове и даже да продуцира песни, които раздрусват музикалната промишленост.
Сега откривателите разкриха друго евентуално приложение, което може да има големи последствия - AI, който всъщност може да чете мисли.
Те работят върху нова AI система, която може да преведе нечия мозъчна активност в непрестанен поток от текст.
Наречена семантичен декодер, системата мери мозъчната интензивност с fMRI (функционален магнитен резонанс) скенер и може да генерира текст единствено от мозъчната интензивност.
Изследователите зад работата от Тексаския университет в Остин споделят, че изкуственият разсъдък може един ден да помогне на хора, които са в положително психическо положение, само че физически не могат да приказват – да вземем за пример хора, претърпели тежки мозъчни удари.
За неинвазивен способ това е същински скок в науката спрямо това, което е правено преди, което нормално включва обособени думи или къси фрази “, сподели Алекс Хът, помощник по невронауки и компютърни науки в UT Austin и един от създателите на публикацията, пред Euronews Next.
Към момента има и други системи, които декодират мислите на човек, само че те изискват субектите да имат хирургически импланти, които се класифицират като инвазивни системи.
Семантичният декодер е неинвазивна система, защото не са нужни импланти. За разлика от други декодери, субектите също не са лимитирани да употребяват думи от авансово формиран лист. Декодерът се образова екстензивно с fMRI сканирания, направени, до момента в който субектът слуша подкасти. След това субектът слуша нова история или си показва, че споделя история, а мозъчната им активност генерира съответния текст.
Изследователите изясняват, че резултатите не са дубликат буквално на това, което субектът чува или споделя в мозъка си, само че декодерът улавя „ същността “ на това, което се мисли. Около половината от времето машината е в положение да създаде текст, който съвсем изцяло съответствува със смисъла на истинските думи.
В един от опитите се споделя: „ Все още нямам шофьорска брошура “, а машината превежда мислите: „ Тя даже още не е почнала да се учи да кара “.
По време на тестването откривателите накараха хората да гледат къси видеоклипове, до момента в който бяха сканирани, и декодерът съумя да употребява мозъчната им интензивност, с цел да опише тъкмо някои събития от видеоклиповете.
Учените предизвестяват, че системите могат въпреки всичко да се употребяват и за не толкоз положителни цели и упорстват да има гаранции, че няма да се употребява против никого срещу волята му. Освен това е значимо индивидът, който се подлага на машината да е добре подготвен по какъв начин тъкмо работи.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ