Сиропустна неделя или Сирни заговезни е, честваме и паметта на преподобния Варадат и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений
Сиропустна неделя или Сирни заговезни е, честваме и паметта на преподобния Варадат и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений .
Тази вечер е Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), тъй като от на следващия ден стартира Великият пост, завършващ в навечерието на Великден - Възкресение Христово. Но за вярващите хора нещата постоянно имат две измерения - телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е обещано от Иисус Христос.
Както свети Йоан Предтеча, по този начин и Спасителят Христос стартират проповедите си с главния апел: покайте се, тъй като се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не инцидентно в гръцката дума за смирение се съдържа концепцията за " смяна на мисленето ". Как мога да стана различен, нов човек, без да трансформира мисленето си? Ако не преставам да мисля и да работя по досегашния си модел на мисъл и държание, аз не съм същински християнин, не съм почитател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две отзиви.
Телесната, физическата смяна може да настъпи с смяната на храните (да са постни), облеклото (да е непретенциозно, а не предизвикателно), дейностите си (въздържание в фамилния живот и в отношението към околните). А духовната смяна би трябвало да стартира от разбиране на друга мисловна настройка, която се назовава смирение: да приема, че в държанието ми в действителност има доста пропуски и нередности, които би трябвало да се постарая да изправя. За това е нужно да желая амнистия от всички, с които поддържам връзка или които даже от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам амнистия на всички, които считам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго държание. Това значи да си християнин, да живееш като християнин.
Затова през днешния ден се събират млади и остарели, кумове и кумци, другари и близки, с цел да си кажат от сърце: " Прошка давам! Моля за амнистия! " или кратичкото " Простено, елементарни! ". И да се постараем тези думи да създадем собствен модел на деяние в фамилията и обществото.
Днес се празнува и едно събитие в живота на Цариградската черква - намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От доста жития се знае, че по време на гоненията срещу християнството вярващите с заплаха за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места.
Така при започване на седми век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений , били открити в земята свещените остатъци на свети мъченици. Християни, отпред със свещеници, незабавно ги събрали с страхопочитание и положили в близкия храм. Вярващите почнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от разнообразни заболявания.
След известно време посредством признание от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че измежду свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се празнува на 17 май). За тях загатва свети деятел Павел в края на Посланието до римляни: " Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христа ". Затова през 12-и век император Андроник Първи Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били открити мощите им.
Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на пети век. На млади години избрал да се подвизава като аскет в планината край Антиохия и станал прочут свещеник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за огромните му добродетели, го поканил да оказва помощ в просветната активност на църквата при продължаващите разногласия с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал образец и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на пети век.
Тази вечер е Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, в която се ядат блажни храни (млечни, яйца и риба), тъй като от на следващия ден стартира Великият пост, завършващ в навечерието на Великден - Възкресение Христово. Но за вярващите хора нещата постоянно имат две измерения - телесно и духовно. Телесното измерение на днешния ден е прекратяването с блажната храна за седем седмици напред. А духовното измерение е обещано от Иисус Христос.
Както свети Йоан Предтеча, по този начин и Спасителят Христос стартират проповедите си с главния апел: покайте се, тъй като се приближи небесното царство, Божието царство! Покаянието е в основата на християнския живот. Не инцидентно в гръцката дума за смирение се съдържа концепцията за " смяна на мисленето ". Как мога да стана различен, нов човек, без да трансформира мисленето си? Ако не преставам да мисля и да работя по досегашния си модел на мисъл и държание, аз не съм същински християнин, не съм почитател на Иисус Христос. По този въпрос няма и не може да има две отзиви.
Телесната, физическата смяна може да настъпи с смяната на храните (да са постни), облеклото (да е непретенциозно, а не предизвикателно), дейностите си (въздържание в фамилния живот и в отношението към околните). А духовната смяна би трябвало да стартира от разбиране на друга мисловна настройка, която се назовава смирение: да приема, че в държанието ми в действителност има доста пропуски и нередности, които би трябвало да се постарая да изправя. За това е нужно да желая амнистия от всички, с които поддържам връзка или които даже от разстояние съм засегнал с нещо (дума или действие), а и аз да дам амнистия на всички, които считам, че са ме засегнали, колкото и егоизмът да ми диктува друго държание. Това значи да си християнин, да живееш като християнин.
Затова през днешния ден се събират млади и остарели, кумове и кумци, другари и близки, с цел да си кажат от сърце: " Прошка давам! Моля за амнистия! " или кратичкото " Простено, елементарни! ". И да се постараем тези думи да създадем собствен модел на деяние в фамилията и обществото.
Днес се празнува и едно събитие в живота на Цариградската черква - намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От доста жития се знае, че по време на гоненията срещу християнството вярващите с заплаха за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места.
Така при започване на седми век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений , били открити в земята свещените остатъци на свети мъченици. Християни, отпред със свещеници, незабавно ги събрали с страхопочитание и положили в близкия храм. Вярващите почнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от разнообразни заболявания.
След известно време посредством признание от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че измежду свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се празнува на 17 май). За тях загатва свети деятел Павел в края на Посланието до римляни: " Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христа ". Затова през 12-и век император Андроник Първи Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били открити мощите им.
Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на пети век. На млади години избрал да се подвизава като аскет в планината край Антиохия и станал прочут свещеник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за огромните му добродетели, го поканил да оказва помощ в просветната активност на църквата при продължаващите разногласия с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал образец и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на пети век.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ