Сирни Заговезни е един от най-значимите празници в българския народен

Сирни Заговезни е един от най-значимите празници в българския национален календар. Празникът е именуван е с разнообразни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.

Той е преносим и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината - Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.

В българската национална традиция празникът отбелязва границата сред зимата и пролетта - възраждащата се природа.

Сирната седмица - време за веселби
Седмицата сред Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с наслада и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, с цел да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.

Сватбите се приключват, а тези, които не са съумели да се оженят, би трябвало да чакат до есента.

Ден за амнистия
Целият ден минава в посещаване на близки и родственици. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и желаят амнистия, казвайки " Прощавай ", " Простено да е " дават отговор по-възрастните.

Вечерта цялото семейство се събира към празничната софра, която би трябвало да е богата. На масата обаче не би трябвало да месни ястия.

Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се употребява бяла халва.

Хамкане
Традиционен бит на Сирни Заговезни е така наречен хамкане или люскане на халва.

Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се подреждат в кръг, поставят ръцете си откъм гърба и се пробват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата стартират да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не би трябвало да употребяват ръцете си, единствено уста.

Заговезнишки огньове
Друг обичаен бит на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на огромни огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата минала седмица - Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините към селото и ги възпламеняват.

В някои региони огън се пали на самия площад на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, до такава степен няма да удря градушка.

Огънят е една от четирите естествени стихии, по тази причина заема главно място в българските празници. Цяла нощ всички би трябвало да прескачат огньове за здраве, изобилие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората имат вяра в очистителната мощ на пламъка.

В доста региони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално ликвидиране на нивите. Вярва се, че по този начин нивите ще носят по-добър рандеман.

В някои краища на страната този огън се назовава оврътник или овратник.

Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и основават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

Кукери
Със Сирни Заговезни се свързва още един обичаен български обред - кукерите. В някои краища на България кукерските игри се провеждат навръх този ден.

Кукерите имат собствен лидер, който управлява останалите членове на групата и се назовава цар. Царят прави ритуално засяване на равнищата. Докато трае този обред, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят " царя ".

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече звук подвигат, толкоз по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Ритуалните костюми на кукерите се създават от животинска кожа. Най-важният детайл от облеклото им е маската, също направена от материали от скотски и растителен генезис - кожа, рога от наедрял рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да употребяват храна от скотски генезис. От идващия ден стартират строгите великденски пости.

През постите не е разрешено месо и всякаква храна от скотски генезис. Забранени са всевъзможни занимания, сватби, игри и забавление. Християните пречистват както тялото, по този начин и духа си за посрещането на най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Обредна софра
Храната играе централна роля в празника. На обредната софра се сервират ястия с млечни артикули - баници, кисело мляко, сирене, яйца и халва. Основната концепция е хората да се разделят с така наречен " бяло блажно ", което към този момент няма да бъде употребявано по време на Великденските пости.