Сирни Заговезни е – искаме и даваме прошка.Българската православна църква

Сирни Заговезни е – желаеме и даваме амнистия.

Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник  Неделя сиропустна , именуван от народа  Сирни Заговезни .

Празникът е прочут още и като Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица, Сиропустна неделя.

Това е последният ден преди Великденските пости, които не престават 7 седмици и приключват с Великден.

На този ден християните би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.

Вечерята  е изключително тържествена. На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост,

православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца.

На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се слагат  баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

На този ден се напомнят Христовите думи:

„ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “.

Традицията  повелява всеки да изиска амнистия от хората към себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал,

както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.

На Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа,

след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия

и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

Според националните обичаи  вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни  прошка  си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат:

„ Прощавай, мамо, тате.. “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.

Празникът е обвързван с различни  ритуали и обичаи  – куркерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане.

Веселието по време на вечерта е най-голямо при  така наречен хамкане .
След вечерята бабата завързва парче халва,
сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща.

Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна.

Обредът се назовава „ люлеене “. Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо – доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел – на неприятно било. Черупките на яйцето пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната „ чавги “ – запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.

Най-характерен бит за празника е запалването на  празнични огньов е, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява „ мамуляк “ /слама от царевица/ и „ черешовина “ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.