Сирни заговезни, денят преди началото на Великите пости, е от

Сирни заговезни, денят преди началото на Великите пости, е от тези празници, които освен ни връщат към корените ни, само че и ни карат от време на време да осъзнаваме, че цикълът на живота се състои от доста по-малки цикли, през които е добре всички да прекосяваме осъзнато - по този начин резервираме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. От друга страна, това е едно от най-игривите и безгрижни национални празненства - нещо като разформироване и зареждане с въодушевление преди дългите и строги великденски пости - аналогично на карнавала в западния християнски свят.

Очистване и преход към лятото

Произходът на празника е езически, а едвам по-късно е намерил мястото си и в църковния календар. Сирница е имал извънредно значимо място и значение в националните традиции, най-много като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като знак на очистването. Преминаването от едно към друго положение, както и пречистването, изискват задоволително време и сериозна подготовка, тъй че дните преди и след Сирница са натоварени със задания и смисъл. Според православните догми в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от скотски генезис - по-късно стартира заговяването, т. е. постенето. Говея значи също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за идните седмици на самоограничение.
 
Прошка

Подготовката за заговяването стартира още от съботата преди Месни заговезни (предишната неделя), когато е Голяма задушница - тогавапочитаме и се прощаваме с мъртвите. За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни заговезни нататък не ядем месо. Самият ден на Сирна неделя стартира с вървене на посетители при по-възрастни близки, кумове и родственици, с цел да желаят по-младите амнистия от по-старите с думите „ прощавай ” и да получават отговор „ Господ да прости. Да си простен ” или " просто да ти е ". Опрощаването сред хората също е част от подготовката за дългото тестване на постите.

Сирни Заговезни - прощавай, мале, тате...

Ритуалните храни на Заговезни са елементарни - на масата се поставят риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва. Хлябът не е ритуален и трапезата не се кади.

Хамкане и огън

Сирни заговезни, Сирна неделя, Сирница или Поклади е и празник на веселби и занимания най-много за младите. Веднага след вечерята по къщите се прави известното хамкане или ламкане. Едно време конец се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена сопа, пръчка или точилка. В най-стария му вид хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, поредно връзвани на конеца. Въгленът се е пазел срещу уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните. Хамкане с халва са правили най-много в градовете. След това запалвали конеца, първо, с цел да видят дали ще е плодородна годината, а след това още колкото пъти желаят за всевъзможни наричания – за добитъка, за стопанина, за стопанката, за мома или момък.

Кукерският празник Джумал в село Попинци, Панагюрско - една жива традиция

Вечерта на Сирница пък се палят огромни клади от плява и клони, нормално на високи места отвън селата - огньовете се прескачат от момците за здраве, до момента в който момите играят хоро. Този бит има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки. Освен клади палят и кошници, цялостни със плява и ги въртят над главите си, още веднъж за здраве и за ликвидиране.

Туйкане

Интересен бит е хвърлянето на стрели, или така наречен туйкане, чулкане. Младите момчета си издялкват стрелички авансово и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Заговезни намазват краищата на стреличките с катран, възпламеняват ги и стартират да ги изстрелват по дворовете на девойките, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има най-малко по една стреличка - знак, че младата господарка е харесвана. Туйкането не се прави на всички места из страната, най-характерно е за Източна и Югоизточна България.

Кукеровден

Според националните вярвания в дните през седмицата след Заговезни, или по този начин наречената Черна неделя, на открито вилнее демонът-бяс, който в християнските показа е Дяволът. Ето за какво на Черен вторник, Луда сряда и Въртоглав четвъртък не се работи, а неработенето се отъждестявява с мълчанието. В понеделник след Сирница, на така наречен Песи понеделник или Кукеровден, продължава гоненето на злото. На този ден се люлеят кучетата, с цел да не ги лови бяс, и излизат кукерите. Техните игри са комплициран обряд, в който се разиграват доста функции и се правят ритуални дейности. Празничният цикъл към Заговезни приключва с Тодоровден. Вярва се, че на този ден свети Тодор се обличал в девет кожуси, яхвал коня и отивал при Бога, с цел да проси да изпрати лято.

Славянски веселби

Масленица, Poklade, Masopust, Fašnak, Poklady, Ostatki - това са имената на празника в Русия, Сърбия, Чехия, Словения, Словакия и Полша. По генезис Сирни заговезни е славянски празник, по тази причина и във всички други славянски страни на този ден изгонват зимата и стартират да чакат пролетта, което става посредством общия за съвсем всички славяни, под разнообразни форми, бит Marenka - огромна кукла, направена от плява, се изнася тържествено отвън селото и се възпламенява или пък се хвърля по вода.

Но на всички места хората се веселят, ядат и пият на воля в дните преди Заговезни. Руснаците подготвят и хапват блини в продължение на цяла седмица, танцуват, пеят и волнодумстват. Тогава са позволени даже по-грубите и вулгарни смешки и закачки, тъй че те се изговарят в обилие.

Прошката е уханието...

Чехите и словаците също натъртват на храната и пиенето. Музиката и танците при тях са в кръчмата, а четвъртъкът преди Сирница при тях се назовава tlučnỳ četvrtek - смята се, че колкото повече яде и пие човек в този ден, толкоз по-силен ще бъде през годината. В Сърбия се палят огньове за прогонване на злото. Но както и при нас, акцентът е върху кукерските, карнавалните игри и вкусните гозби.

Инфо: www.menumag.bg