Сирийският възел и компромисът от Сочи
Сирийският възел и компромисът от Сочи
Лидерите на Турция и Русия се срещнаха за следващ път, с цел да обсъдят Сирия, единодушието да се сътвори демилитаризирана зона в Идлиб ще разреши да се избегне нова военна борба в района, написа Тимур Ахметов в съветския портал „ Известия “.
Срещата се състоя в Сочи през вчерашния ден, въпреки че турските медии преди седмица оповестиха за готвена аудиенция на Владимир Путин в Истанбул на същата дата, като се позоваха на известие от администрацията на Реджеб Ердоган. Едва ли би трябвало да се изненадваме от зачестилите контакти сред Путин и Ердоган – и двамата се явяват съществени гаранти за политическото урегулиране в близкоизточната страна. Нещо повече, с ликвидирането на терористичните огнища в южната част сирийската войска е подготвена да стартира прочистването на последната зона за деескалация. Военна интервенция против терористичната организация, в която един до друг се борят и чужденци от пост-съветското пространство, може да приключи с доста по-голяма злополука: турското държавно управление не желае да изгуби контрола си над сирийската провинция и по всички способи се пробва да убеди съветските си сътрудници да реализират договореност. На взаимната конференция двамата водачи отделиха изключително внимание на икономическото и културното съдействие – стокообмен, облекчение на визовия режим, строителството на газопровода „ Турски поток “ и така нататък Но основната тематика бе сирийското урегулиране и на първо място търсенето на решение за обстановката в Идлиб.
На какво разчита Турция в сирийския Идлиб
Досега целият политически развой вървеше в неизгодна за Анкара посока. До август т.г. вниманието на страните беше приковано към дейностите на сирийското държавно управление в южната част, където Дамаск с поддръжката на съветската авиация съумя да прочисти сирийската граница с Йордания и Израел от интернационалните терористи, и в същото време реализира евакуацията на поддръжниците на непримиримата съпротива в Идлиб.След премахването на огнищата на неустойчивост и с началото на прехвърлянето на сирийски войски в северната част до границата с така наречен турска зона на отговорност, турската дипломация мина в нахлуване за да запази съществуващите завоевания в останалата зона за деескалация в Идлиб. Отказът на Иран и Русия да обсъдят на срещата в Техеран възможностите за публично помирение с терористичните групировки даде сигнал на Турция за това, че рано или късно в Идлиб ще бъде извършена антитерористична интервенция. В изискванията на дипломатически напън по време на процеса в Астана Турция се опита да отсрочи провеждането на дейни военни дейности против терористите на личната й граница. Опасенията на Анкара преди всичко са провокирани от това, че военна интервенция на сирийската войска и съветската авиация може да обхване и позициите на умерената съпротива, която в основата си е протурска. От 80-те хиляди въоръжени бойци в Идлиб 20 000 произлизат от терористичната организация „ Нусра “, която е главната цел на Дамаск, Москва и Техеран. Още 30-40 хиляди души са в състава на другите радикални групировки, които Турция се пробва да убеди да се откажат от поддръжката за терористите и да влязат в редиците на умерената съпротива. Международната позиция на Турция е отслабена поради комплицираните връзки със западните сътрудници. Нито Европа, нито Съединени американски щати, въпреки и да приканват за попречване на насилието в Идлиб, не са подготвени да отстояват позицията на Анкара за това, че с терористите е належащо да се договаря. Известен напън върху турската позиция оказва и вътрешно-политическата обстановка. Наличието на над 3,5 млн. сирийски бежанци в страната към този момент повече от 3 години подклажда увеличението на националистическите и антиправителствените настройки, които още повече се ускоряват в изискванията на икономическата рецесия и внезапния растеж на цените на храните и услугите. Част от властовия хайлайф е на мнение, че Иран, който в последно време загуби позиции в Южна Сирия, под натиска на Русия и интернационалната общественост се пробва по всички способи да блокира руско-турското съдействие по Сирия. Искането за военна интервенция със силите на най-боеспособните елементи на сирийската войска с поддръжката на проиранските шиитски формирования, дислоцирани близо до Идлиб, на процедура въздейства за повишаване на напрежението сред Русия и Турция, доколкото отслабва позициите на всяка от страните. Именно при тези условия Путин и Ердоган разчитаха, че срещата в Сочи ще внесе известна изясненост в техните позиции за Идлиб и ще помогне за правенето на компромисно решение.
Компромисът от Сочи и Ердоган
Компромисното решение, реализирано от двете страни в Сочи, включва няколко значими и взаимно свързани аспекти. Първо, става дума за ограниченията за разграничаването на умерената съпротива и терористите. Засилването на турските наблюдателни постове, а също и разширението на периметъра на безвредната зона в идеалния случай би трябвало да смъкна опасността от терористични офанзиви върху съветските военни бази и сирийските елементи. Терористичните организации, изолирани от главната маса на мирното население и умерената съпротива, в бъдеще могат да бъдат унищожени при тясна съгласуваност на турските, сирийските и съветските управляващи. Второ, иде тирада за стимулирането на политическия развой. Тук всички тежести лежат единствено на раменете на турците, които са и длъжни да убедят колкото е допустимо повече бунтовници да стартират договаряния със сирийското държавно управление. Турция съобщи своята поддръжка за механизма от Астана, както и за междусирийските договаряния. Трябва да се подчертае, че за Анкара въпросът за Идлиб не се лимитира със съображенията за обстановката единствено навътре в провинцията. Всякакви враждебни дейности против терористичната формация вътре в Идлиб могат да предизвикат активизиране на мрежата от нейни поддръжници и симпатизанти вътре в самата Турция, а тази мрежа така и така удивително се укрепи през последните години. Борбата с „ Нусра “ би трябвало да има идеологическа багра, допустима за особените турски условия. Освен опасността от терористични офанзиви вътре в Турция, Анкара се стреми да заобикаля неподходящото развиване на обстановката в битката с Кюрдската работническа партия /ПКК/, считана за терористична. Сирийският клон на ПКК е в тясно съдействие с американските военни елементи, основани на териториите по левия бряг на река Ефрат. Турция се притеснява, че рано или късно сирийските кюрдски въоръжени организации с поддръжката на Съединени американски щати ще изискат от Дамаск автономност, което ще стане първата крачка към отделянето на сирийските кюрди. А това неизбежно ще докара до увеличение на сепаратизма в източните провинции на самата Турция, където така и така е неспокойно. На този декор желанието на Турция да уседне в Идлиб следва да се преглежда като опит за запазване на равнището на натиска върху сирийските управляващи, които могат да употребяват кюрдския фактор за напън върху турците в бъдеще. Ердоган уточни вероятните опасности при офанзива в Идлиб.
Принципната позиция на Русия
Тя се заключава в отстраняването на терористичната опасност в Сирия и преместването на въоръжения спор в страната на политическа повърхност. При това настояванията на турската страна могат да се преглеждат като още по-малко допустими за съветските ползи. Преди всичко, запазването на турското военно наличие в провинцията ускорява степента на отговорността на Турция за събитията в Идлиб. Колкото повече турски военни се намират в Сирия в изискванията на военно-политическата неустойчивост и несигурност, толкоз по-малко е и желанието на Анкара да тръгне към радикални и непредсказуеми ограничения във връзка с сирийското държавно управление. Освен това, самото предпочитание на Русия да отсрочи неведнъж обявената военна интервенция по молбата на Турция само укрепва механизма на двустранното съдействие. Отчитайки, че молбата за отлагането идва от висшето управление на страната, компромисът може да донесе огромни дивиденти по други въпроси. Накрая, в дълготрайна вероятност опитите на Турция да размие терористичните организации, вместо да ги унищожи, могат да доведат до радикализация на умерената съпротива. Примерът за политиката на протурската сирийска администрация в северната част на страната демонстрира, че колкото повече в редиците на умерената съпротива се усилват поддръжниците на налагането на шериата и радикалните хрумвания, толкоз повече локалното население се разочарова от концепцията за сирийската гражданска война и от резултата на опълчването против сирийското държавно управление по принцип./БГНЕС
Лидерите на Турция и Русия се срещнаха за следващ път, с цел да обсъдят Сирия, единодушието да се сътвори демилитаризирана зона в Идлиб ще разреши да се избегне нова военна борба в района, написа Тимур Ахметов в съветския портал „ Известия “.
Срещата се състоя в Сочи през вчерашния ден, въпреки че турските медии преди седмица оповестиха за готвена аудиенция на Владимир Путин в Истанбул на същата дата, като се позоваха на известие от администрацията на Реджеб Ердоган. Едва ли би трябвало да се изненадваме от зачестилите контакти сред Путин и Ердоган – и двамата се явяват съществени гаранти за политическото урегулиране в близкоизточната страна. Нещо повече, с ликвидирането на терористичните огнища в южната част сирийската войска е подготвена да стартира прочистването на последната зона за деескалация. Военна интервенция против терористичната организация, в която един до друг се борят и чужденци от пост-съветското пространство, може да приключи с доста по-голяма злополука: турското държавно управление не желае да изгуби контрола си над сирийската провинция и по всички способи се пробва да убеди съветските си сътрудници да реализират договореност. На взаимната конференция двамата водачи отделиха изключително внимание на икономическото и културното съдействие – стокообмен, облекчение на визовия режим, строителството на газопровода „ Турски поток “ и така нататък Но основната тематика бе сирийското урегулиране и на първо място търсенето на решение за обстановката в Идлиб.
На какво разчита Турция в сирийския Идлиб
Досега целият политически развой вървеше в неизгодна за Анкара посока. До август т.г. вниманието на страните беше приковано към дейностите на сирийското държавно управление в южната част, където Дамаск с поддръжката на съветската авиация съумя да прочисти сирийската граница с Йордания и Израел от интернационалните терористи, и в същото време реализира евакуацията на поддръжниците на непримиримата съпротива в Идлиб.След премахването на огнищата на неустойчивост и с началото на прехвърлянето на сирийски войски в северната част до границата с така наречен турска зона на отговорност, турската дипломация мина в нахлуване за да запази съществуващите завоевания в останалата зона за деескалация в Идлиб. Отказът на Иран и Русия да обсъдят на срещата в Техеран възможностите за публично помирение с терористичните групировки даде сигнал на Турция за това, че рано или късно в Идлиб ще бъде извършена антитерористична интервенция. В изискванията на дипломатически напън по време на процеса в Астана Турция се опита да отсрочи провеждането на дейни военни дейности против терористите на личната й граница. Опасенията на Анкара преди всичко са провокирани от това, че военна интервенция на сирийската войска и съветската авиация може да обхване и позициите на умерената съпротива, която в основата си е протурска. От 80-те хиляди въоръжени бойци в Идлиб 20 000 произлизат от терористичната организация „ Нусра “, която е главната цел на Дамаск, Москва и Техеран. Още 30-40 хиляди души са в състава на другите радикални групировки, които Турция се пробва да убеди да се откажат от поддръжката за терористите и да влязат в редиците на умерената съпротива. Международната позиция на Турция е отслабена поради комплицираните връзки със западните сътрудници. Нито Европа, нито Съединени американски щати, въпреки и да приканват за попречване на насилието в Идлиб, не са подготвени да отстояват позицията на Анкара за това, че с терористите е належащо да се договаря. Известен напън върху турската позиция оказва и вътрешно-политическата обстановка. Наличието на над 3,5 млн. сирийски бежанци в страната към този момент повече от 3 години подклажда увеличението на националистическите и антиправителствените настройки, които още повече се ускоряват в изискванията на икономическата рецесия и внезапния растеж на цените на храните и услугите. Част от властовия хайлайф е на мнение, че Иран, който в последно време загуби позиции в Южна Сирия, под натиска на Русия и интернационалната общественост се пробва по всички способи да блокира руско-турското съдействие по Сирия. Искането за военна интервенция със силите на най-боеспособните елементи на сирийската войска с поддръжката на проиранските шиитски формирования, дислоцирани близо до Идлиб, на процедура въздейства за повишаване на напрежението сред Русия и Турция, доколкото отслабва позициите на всяка от страните. Именно при тези условия Путин и Ердоган разчитаха, че срещата в Сочи ще внесе известна изясненост в техните позиции за Идлиб и ще помогне за правенето на компромисно решение.
Компромисът от Сочи и Ердоган
Компромисното решение, реализирано от двете страни в Сочи, включва няколко значими и взаимно свързани аспекти. Първо, става дума за ограниченията за разграничаването на умерената съпротива и терористите. Засилването на турските наблюдателни постове, а също и разширението на периметъра на безвредната зона в идеалния случай би трябвало да смъкна опасността от терористични офанзиви върху съветските военни бази и сирийските елементи. Терористичните организации, изолирани от главната маса на мирното население и умерената съпротива, в бъдеще могат да бъдат унищожени при тясна съгласуваност на турските, сирийските и съветските управляващи. Второ, иде тирада за стимулирането на политическия развой. Тук всички тежести лежат единствено на раменете на турците, които са и длъжни да убедят колкото е допустимо повече бунтовници да стартират договаряния със сирийското държавно управление. Турция съобщи своята поддръжка за механизма от Астана, както и за междусирийските договаряния. Трябва да се подчертае, че за Анкара въпросът за Идлиб не се лимитира със съображенията за обстановката единствено навътре в провинцията. Всякакви враждебни дейности против терористичната формация вътре в Идлиб могат да предизвикат активизиране на мрежата от нейни поддръжници и симпатизанти вътре в самата Турция, а тази мрежа така и така удивително се укрепи през последните години. Борбата с „ Нусра “ би трябвало да има идеологическа багра, допустима за особените турски условия. Освен опасността от терористични офанзиви вътре в Турция, Анкара се стреми да заобикаля неподходящото развиване на обстановката в битката с Кюрдската работническа партия /ПКК/, считана за терористична. Сирийският клон на ПКК е в тясно съдействие с американските военни елементи, основани на териториите по левия бряг на река Ефрат. Турция се притеснява, че рано или късно сирийските кюрдски въоръжени организации с поддръжката на Съединени американски щати ще изискат от Дамаск автономност, което ще стане първата крачка към отделянето на сирийските кюрди. А това неизбежно ще докара до увеличение на сепаратизма в източните провинции на самата Турция, където така и така е неспокойно. На този декор желанието на Турция да уседне в Идлиб следва да се преглежда като опит за запазване на равнището на натиска върху сирийските управляващи, които могат да употребяват кюрдския фактор за напън върху турците в бъдеще. Ердоган уточни вероятните опасности при офанзива в Идлиб.
Принципната позиция на Русия
Тя се заключава в отстраняването на терористичната опасност в Сирия и преместването на въоръжения спор в страната на политическа повърхност. При това настояванията на турската страна могат да се преглеждат като още по-малко допустими за съветските ползи. Преди всичко, запазването на турското военно наличие в провинцията ускорява степента на отговорността на Турция за събитията в Идлиб. Колкото повече турски военни се намират в Сирия в изискванията на военно-политическата неустойчивост и несигурност, толкоз по-малко е и желанието на Анкара да тръгне към радикални и непредсказуеми ограничения във връзка с сирийското държавно управление. Освен това, самото предпочитание на Русия да отсрочи неведнъж обявената военна интервенция по молбата на Турция само укрепва механизма на двустранното съдействие. Отчитайки, че молбата за отлагането идва от висшето управление на страната, компромисът може да донесе огромни дивиденти по други въпроси. Накрая, в дълготрайна вероятност опитите на Турция да размие терористичните организации, вместо да ги унищожи, могат да доведат до радикализация на умерената съпротива. Примерът за политиката на протурската сирийска администрация в северната част на страната демонстрира, че колкото повече в редиците на умерената съпротива се усилват поддръжниците на налагането на шериата и радикалните хрумвания, толкоз повече локалното население се разочарова от концепцията за сирийската гражданска война и от резултата на опълчването против сирийското държавно управление по принцип./БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ