Светът се сби в Сирия – какво следва?
Сирия към този момент 7 години не е суверенна страна, а полесражение, на което се сблъскват ползите на Великите сили и районните водачи. Залогът: въздействие в Близкия изток и отклонение на вниманието на популацията на забърканите страни от вътрешнополитически и стопански проблеми. Около шахматната геополитическа дъска през днешния ден седят огромните играчи, които се опълчват директно и с алиансите, които образуват в опит да се нареждат допустимо най-добре преди да слегне прахта от бомбите. Когато и в случай че въобще се случи това.
Турция се уплаши от американската поддръжка за сирийските кюрди и техния Отряд за национална отбрана (YPG) и в отговор нахлу в Сирия, атакувайки ги в Африн. Ердоган даже съобщи неведнъж, че ще продължи още на изток към Манбидж, където има ситуирани и американски военни. А тях заплаши с османски пестник – безразсъдна имитация за вътрешна консумация в подтекста на вълната от гневен от антиамериканизъм, залял южната ни съседка напоследък. Целта e да се окаже напън върху Съединени американски щати да изоставят считаните за терористи и врагове на Турция сирийски бойци.
В същото време сирийските кюрди са главният съдружник на Съединени американски щати в Сирия – както в борбата против ИДИЛ, по този начин и против Асад. От американското министерство на защитата обаче са вложили стотици милиони долари и боен запас в подготовката им, с цел да ги изоставят с лека ръка. Патова обстановка, от която мъчно ще се откри излаз. А срещите от петък в Турция сред публични лица по оста Анкара – Вашингтон бяха меко казано безплодни. Нито Ердоган ще се съгласи на друго с изключение на на прогонването на кюрдите на изток от Ефрат, нито Тръмп ще може елементарно да обърне тил на кюрдските си другари.
На карта в действителност са поставени геополитическите ползи на Съединени американски щати в района, чиито проводник са кюрдите. След кончината на ИДИЛ и успеха на Асад с съветска помощ, целите зад океана се променят и втърдяват. Нито можем да чакаме мир без Вашингтон на масата за договаряния, както планува мирният развой от Астана/Сочи, нито че повишеното въздействие на вражеския Иран в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен ще остане без отговор. И отговорът е тук: Съединени американски щати към този момент са трайно в Сирия. За несигурно време. С бази и контингент, които може да се усилват. С ясна цел – тежка дума в процесите в страната, притежаване на 30 % от територията й директно или посредством проксита, контриране на новата огромна геополитическа опасност – Иран. Дали това настаняване ще стане по сходство на Афганистан – като време и запас, следва да забележим. Съединени американски щати няма нито глоба на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, нито покана от законното държавно управление да бъде в Сирия и това се цитира от Москва като нарушаване на интернационалното право. Залогът обаче е прекомерно огромен, а моментът – извънредно основен, с цел да се съблюдават правила, които бунтовниците против държавното управление по този начин или другояче отхвърлят във връзка с легитимност.
Ударната контраофанзива в богатата на нефт провинция Деир ез-Зор от щатски Военновъздушни сили против сили на Асад и частни съветски военни е знак. Сблъсъци сред американци и руснаци, въпреки и в прокси вид, към този момент няма да са табу. Залогът обаче не е просто сферата на въздействие на Съединени американски щати, доста повече – националната сигурност на значим американски сътрудник в района – Израел.
На процедура Сирия и Израел са във война от основаването на еврейската страна. Нямат и дипломатически връзки. В последната седмица напрежението мазета в действителни военни дейности – свален израелски изтребител, офанзиви против военни цели в Сирия от страна на Тел Авив. Настаняването на ирански шиитски милиции по южната сирийска граница докара до ултиматуми от страна на Израел и цялостна военна подготвеност. Всъщност ситуацията е военно, а тактиката на Тел Авив е да пресечен снабдяването на Хизбула в Ливан с оръжия от колегата им Иран, както и унищожаването на оръжейни фабрики наоколо до окупираните от Израел Голански възвишения на границата със Сирия.
Междувременно в зоните за деескалация като Идлиб сирийското държавно управление с съветска поддръжка е в борба с бунтовниците, някои от които радикални джихадистки формирования, което обаче също генерира и цивилни почтени жертви и бежански напън.
Войната в Сирия е надалеч от своя край. Конфликтът се е трансформирал в международен, а военните дейности сред Израел и Сирия де факто се разрастват. Точката на връзките сред Турция и Съединени американски щати (а и с Европа) са исторически на доста ниско равнище, до момента в който Москва употребява разрива да се сближи с Анкара, вкарвайки чеп сред сътрудници и членове на НАТО. И то в светлината на невиждано разтягане на връзките сред организацията и съветската страна.
Дори аналогиите сред Деир ез-Зор и Сараево от 1914 година да звучат пресилено, едно е несъмнено – напрежението е огромно, а вътрешнополитическите проблеми при огромните предпоставят да се търсят външни отдушници.
*Авторът е водещ на предаването „ Денят ON AIR ” по телевизия „ България ON AIR ”
И Организация на обединените нации приканва за битка с ИДИЛ
Организация на обединените нации приканва интернационалната общественост към взаимна битка против терористичната формация „ Ислямска страна ” и обвързваните с нея обединения в Ирак, съобщи в понеделник зам.-говорителят на Генералния секретар на организацията Фархан Хак „ Организация на обединените нации се надява, че цялата интернационална общественост ще се опълчи на организацията „ Ислямска страна ”, както и на нейните фракции. Продължаваме с апелите си за интернационално единение в битката против ИД ”, съобщи Хак, разяснявайки нападенията на незнайната формация „ Бели флагове ” по-рано в Северен Ирак. Хак подсети, че през последните седмици генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и специфичният му представител в Ирак Ян Кубиш „ предизвестяват непрекъснато за нарасналото се принуждение в разнообразни региони ”.
Турция се уплаши от американската поддръжка за сирийските кюрди и техния Отряд за национална отбрана (YPG) и в отговор нахлу в Сирия, атакувайки ги в Африн. Ердоган даже съобщи неведнъж, че ще продължи още на изток към Манбидж, където има ситуирани и американски военни. А тях заплаши с османски пестник – безразсъдна имитация за вътрешна консумация в подтекста на вълната от гневен от антиамериканизъм, залял южната ни съседка напоследък. Целта e да се окаже напън върху Съединени американски щати да изоставят считаните за терористи и врагове на Турция сирийски бойци.
В същото време сирийските кюрди са главният съдружник на Съединени американски щати в Сирия – както в борбата против ИДИЛ, по този начин и против Асад. От американското министерство на защитата обаче са вложили стотици милиони долари и боен запас в подготовката им, с цел да ги изоставят с лека ръка. Патова обстановка, от която мъчно ще се откри излаз. А срещите от петък в Турция сред публични лица по оста Анкара – Вашингтон бяха меко казано безплодни. Нито Ердоган ще се съгласи на друго с изключение на на прогонването на кюрдите на изток от Ефрат, нито Тръмп ще може елементарно да обърне тил на кюрдските си другари.
На карта в действителност са поставени геополитическите ползи на Съединени американски щати в района, чиито проводник са кюрдите. След кончината на ИДИЛ и успеха на Асад с съветска помощ, целите зад океана се променят и втърдяват. Нито можем да чакаме мир без Вашингтон на масата за договаряния, както планува мирният развой от Астана/Сочи, нито че повишеното въздействие на вражеския Иран в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен ще остане без отговор. И отговорът е тук: Съединени американски щати към този момент са трайно в Сирия. За несигурно време. С бази и контингент, които може да се усилват. С ясна цел – тежка дума в процесите в страната, притежаване на 30 % от територията й директно или посредством проксита, контриране на новата огромна геополитическа опасност – Иран. Дали това настаняване ще стане по сходство на Афганистан – като време и запас, следва да забележим. Съединени американски щати няма нито глоба на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, нито покана от законното държавно управление да бъде в Сирия и това се цитира от Москва като нарушаване на интернационалното право. Залогът обаче е прекомерно огромен, а моментът – извънредно основен, с цел да се съблюдават правила, които бунтовниците против държавното управление по този начин или другояче отхвърлят във връзка с легитимност.
Ударната контраофанзива в богатата на нефт провинция Деир ез-Зор от щатски Военновъздушни сили против сили на Асад и частни съветски военни е знак. Сблъсъци сред американци и руснаци, въпреки и в прокси вид, към този момент няма да са табу. Залогът обаче не е просто сферата на въздействие на Съединени американски щати, доста повече – националната сигурност на значим американски сътрудник в района – Израел.
На процедура Сирия и Израел са във война от основаването на еврейската страна. Нямат и дипломатически връзки. В последната седмица напрежението мазета в действителни военни дейности – свален израелски изтребител, офанзиви против военни цели в Сирия от страна на Тел Авив. Настаняването на ирански шиитски милиции по южната сирийска граница докара до ултиматуми от страна на Израел и цялостна военна подготвеност. Всъщност ситуацията е военно, а тактиката на Тел Авив е да пресечен снабдяването на Хизбула в Ливан с оръжия от колегата им Иран, както и унищожаването на оръжейни фабрики наоколо до окупираните от Израел Голански възвишения на границата със Сирия.
Междувременно в зоните за деескалация като Идлиб сирийското държавно управление с съветска поддръжка е в борба с бунтовниците, някои от които радикални джихадистки формирования, което обаче също генерира и цивилни почтени жертви и бежански напън.
Войната в Сирия е надалеч от своя край. Конфликтът се е трансформирал в международен, а военните дейности сред Израел и Сирия де факто се разрастват. Точката на връзките сред Турция и Съединени американски щати (а и с Европа) са исторически на доста ниско равнище, до момента в който Москва употребява разрива да се сближи с Анкара, вкарвайки чеп сред сътрудници и членове на НАТО. И то в светлината на невиждано разтягане на връзките сред организацията и съветската страна.
Дори аналогиите сред Деир ез-Зор и Сараево от 1914 година да звучат пресилено, едно е несъмнено – напрежението е огромно, а вътрешнополитическите проблеми при огромните предпоставят да се търсят външни отдушници.
*Авторът е водещ на предаването „ Денят ON AIR ” по телевизия „ България ON AIR ”
И Организация на обединените нации приканва за битка с ИДИЛ
Организация на обединените нации приканва интернационалната общественост към взаимна битка против терористичната формация „ Ислямска страна ” и обвързваните с нея обединения в Ирак, съобщи в понеделник зам.-говорителят на Генералния секретар на организацията Фархан Хак „ Организация на обединените нации се надява, че цялата интернационална общественост ще се опълчи на организацията „ Ислямска страна ”, както и на нейните фракции. Продължаваме с апелите си за интернационално единение в битката против ИД ”, съобщи Хак, разяснявайки нападенията на незнайната формация „ Бели флагове ” по-рано в Северен Ирак. Хак подсети, че през последните седмици генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш и специфичният му представител в Ирак Ян Кубиш „ предизвестяват непрекъснато за нарасналото се принуждение в разнообразни региони ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ