Сирия пострада не по-малко от съседната ни Турция при силните

Сирия пострада не по-малко от прилежащата ни Турция при мощните трусове. За обстановката там споделя Шади Мартини, който живее от 15 години в България. Той изпраща филантропична помощ за родината си от България.

Трагедията не е единствено до нашия прилежащ двор. Тя е в очите на Абдуларахман, изгубил 20-членното си семейство. Тя е към Юсуф изгубил дома си в руините. Тя е в душите на всички сирийци наранени от труса.

“С доста от хората, няма връзка. За страдание моята първа братовчедка и фамилията ѝ бяха едни от жертвите. Тяхната постройка паднала в град Латакия на Средиземно море. Беше извадена, само че не беше жива ”, сподели Шади Мартини.



Шади Мартини е сириец, живял 15 години в България. Работи в интернационална неправителствена организация с филантропична устременост. Прибира се в Сирия постоянно, а сега на огромното земетресение се намира в Истанбул.

“Аз като бях там валеше сняг. Като седиме в София на нас ни е студено, а си правете сметката да седите 48 часа под руините в подобен мраз. Беше доста рано сутринта и хората бяха в леглата си и по тази причина виждаш по какъв начин цяло семейство изчезва. Това е не един и двама индивида ”, добави той.

Неправителствената организация на Шади доставя филантропична помощ до Сирия още от войната от 2013 година Изпращат помощите си посредством местни структури, снабдители и доброволци. Той споделя, че да се оказва помощ на Сирия през днешния ден е съвсем невероятно.

“Северозападна Сирия и регионът са доста ударени тежко. Пътищата са доста зле, има доста потърпевши пътища, мостове. Аерогарите, които са близо до границата със Сирия не работят. Просто не сме очаквали, че ще забележим най-голямото земетресение от 100 години насам ”, описа Шади Мартини.

Дрехи, медикаменти, палатки, одеяла, консумативи. Това е дребна част от помощта, която организацията на Шади закупува със лични средства. Немалко са движимостите от доброволци, които се свързват с тях. Опитват да изпратят всички помощи по въздух и по суша, само че описват, че границите са затворени. Турските управляващи в пограничните региони са оповестили бедствено състояние и не позволяват никого. За организацията на Шади, най-сложна е логистиката в региона на Идлиб.

“Например нашият екип в нощта на земетресението отишъл да гледа дребните градове. Те са броили над 100 здания паднали, рухнали. За страдание няма задоволително екипи, екипите не са стигнали до тях. Просто тоя регион е, като пропуснат от Господа. Само спасителите, локалните с техните благоприятни условия избавят, който могат. Това са най-големите герои сега ”, добави той.

Сирийските управляващи подкрепят само градовете, следени от режима на Башар Асад. Това е един от дребното фрагменти на Асад, в които виждаме неговото отношение към потърпевшите. За останалите региони жертвите разчитат на локална помощ и доброволци.

“В Турция службите работят интензивно, а в Сирия имаме особено състояние, тъй като е по време на война. Досега нямаше опция да се пуснат през границата, единствено 6 камиона на Организация на обединените нации бяха пуснати. Имаше два пункта в Северна Сирия, които бяха спрени с съветското несъгласие и в този момент всичко би трябвало да влиза от една входна точка. И в случай че тая входна точка има усложнения, правете сметка. От три дни, единствено шест камиона. Три милиона от тях са хора, които живеят на палатки и са изселени от други места ”, сподели Шади Мартини.

“Всички могат да оказват помощ, в случай че желаят. Организация на обединените нации би трябвало да пращат много повече помощи за тия страни. Това е бедствено състояние в този момент, това не е политика ”, добави той.

Казусът с помощите за Сирия надвишава рисковата обстановка, породена от земетресението. С разбъркването на земните пластове избуяха дългогодишни интернационалните проблеми.

“Не мога да схвана по какъв начин 4 млн. население, потърпевшо за тези 12 години, е изоставено в такова тежко състояние, без толкоз екипи, без толкоз тежка техника да извадим хора. Вече сме пети ден, просто тия хора не можем да ги спасим. Поне да спасяваме тия хора, които умират от мраз и чакат храна, чакат лекарства, чакат палатки. Всички би трябвало да реагират. Не може да кажат това не е наш проблем. Това е казусът на всички нас ”, посочи Шади Мартини.

Из руините, вярата за Сирия изгрява в помощта на хора като Шади и в усмивката на дребния Карам от Арманаз.