Сирените на линейки и пожарникарски коли започват да вият отвън,

Поразените от пожари филипински жители на Лахайна са ключови за туризма и местната култура. Ще останат ли?

Сирените на коли за спешна помощ и пожарникарски коли стартират да вият извън, до момента в който Елси Розалес сменя спалното долни дрехи от матраците с огромни размери в крайбрежен курорт в Лахайна , написа „ Асошиейтед прес “.

Жената се пробва да се концентрира върху работата, само че е обзета от боязън: горски пожар ли беше отнесъл дома , за който тя пестеше от заплата си като камериерка, с цел да купи? Така беше. И в този момент тя, сходно на доста други филипински камериерки, привикнали да чистят хотели, живее в един със фамилията си, покъртителен образец за това по какъв начин най-смъртоносният горски пожар в Съединени американски щати за повече от век е засегнал филипинското население на Мауи .

„ Цялата ни упорита работа изгоря “ , показа Розалес пред „ Асошиейтед прес “ в изявление, извършено на илокано, нейния роден език. „ Нищо не остана “.

Бедствието провокира страхове за това какво ще стане с общността и характера на Лахайна, до момента в който се възвръща.

Мнозина са загрижени, че поданици като Росалес няма да могат да си разрешат да живеят в Лахайна , откакто общността бъде възобновена, и че заможните новобранци, които търсят дом в града на брега на океана, ще ги изкупят.

Ще съумеят ли филипинците, локалните хавайци и други, които са били гръбнакът на туристическата промишленост толкоз дълго време, да останат тук? Ще желаят ли?

Филипинците стартират да идват на Хаваите преди повече от век, с цел да работят върху плантации от захарна тръстика и ананас. Тъй като техните потомци и поредни генерации имигранти към този момент са се заселили, те са станали надълбоко вкоренени в културата на общността.

Днес те съставляват втората по величина етническа група на Мауи , с близо 48 000 поданици на острова, проследяващи корените си във Филипините , 5000 от които в Лахайна, което е към 40% от популацията на града преди пожара. Бюрото за броене на популацията на Съединени американски щати пресмята, че към една четвърт от 1,4-милионното население на Хаваите са от филипински генезис. Много от тях работят в хотели, в областта на опазването на здравето и ресторантьорството. Филипинците съставляват към 70% от членовете на UNITE HERE Local 5, синдикатът, представляващ служащите в тези промишлености, сподели президентът на синдиката Джема Уайнщайн. Тя е филипинка и някогашна икономка в хотел в Хонолулу.

„ Ако не бяха филипинците, които имат две или три работни места, доста от компаниите тук, в това число хотелите, щяха да работят мъчно “ , признава Рик Нава, бранител на общността и филипински преселник, който също губи личния си дом в пламъците.

Месец след бедствието на 8 август, умъртвило минимум 115 души, близо 6000 души са отседнали в редица хотели, служещи като краткотрайни убежища към Мауи .

Много от тях са камериерки като 61-годишната Росалес, която е отседнала в апартамент с две спални с двете си сестри, сина си, брачната половинка му и трима внуци в курорта Sands of Kahana. 72-годишната сестра на Розалес Еванджелин Балинтона работи там като камериерка.

В жилището на сестрите има изкуствено растение в ъгъла на хола, сред прозорец с аспект към океана и тв приемника с плосък екран, което Балинтона е бърсал безчет пъти. Когато оправя леглото, тя го прави по този начин, както постоянно го е правила за работа, с пластове чаршафи и покривка, подпъхната спретнато и плътно под тежък матрак. Балинтона признава:

„ Познавам всеки ъгъл на тази стая. “

Жената обмисля да се върне в Илокос Норте, родния град на фамилията във Филипините. Тя се надява, че синът ѝ там е икономисал задоволително от месечните преводи, които е изпращала през годините, с цел да я устоя, в случай че се върне без нищо.

На туристите е казано да заобикалят Лахайна към този момент и в доста хотели се обитават федерални филантропични служащи . Балинтона и други се тревожат за бъдещето на своите работни места.

Розалес, която сподели, че не познава никой, умрял в пожара, имигрира в Хавай през 1999 година След години наемане и икономисване за предплатено заплащане, тя купи дом с пет спални на улица Aulike в Лахайна през 2014 година за 490 000 $. Майка й и братята и сестрите й притежаваха домове наоколо. Тези също към този момент ги няма.

Тя продължава да работи в различен курорт на няколко благи от мястото, където са отседнали сестрите. В почивните си дни тя подрежда застрахователни документи, в това число се пробва да изброи движимостите, изгубени в пожара . Розалес си спомни нощта на пожара, когато тя и нейните сътрудници – съвсем всички от Филипините – са принудени да останат в хотела, тъй като пътищата са блокирани. Тя научава ориста на дома си едвам на идната заран, когато най-малкият ѝ наследник ѝ се обажда. Той ѝ споделя:

„ Мамо, няма повече къща. “

„ Не, anak ko! “ — изпищява тя, употребявайки термин от Илокано, означаващ „ моето дете “.

Около нея други икономки ридаят, когато получават сходни позвънявания.

Преподобният Ефрен Томас, свещеник на църквата Христос Кралят в Кахулуи, се тревожи за психологичното здраве на оживелите . Той е съветвал групи от филипинци, отседнали в хотели, даже е отслужвал литургия в хотелска приемна.

„ За филипинците е доста мъчно да отидат на самостоятелно консултиране “ , счита той.

„ Те желаят да се съберат в група. Мисля, че те получават мощ един от различен. “

Много дългогодишни поданици на Лахайна, в това число локални хавайци, потвърдиха пред „ Асошиейтед прес “, че се тормозят, че каквото и да бъде издигнато от пепелта на Лахайна , няма да включва филипинци и други етнически групи, които са я трансформирали в общественост от работническата класа, каквато е била до момента. Алиша Калепа, която живее в хавайски чифлик, където множеството къщи са оживели след пожара, е безапелационна:

„ Новата Лахайна би трябвало да бъде остарялата Лахайна. Смесена просвета “.

Гилбърт Кийт-Агаран, щатски сенатор от Мауи, който се отдръпва, с цел да се концентрира върху правосъдната работа, обвързвана с пожарите, акцентира, че няма да се изненада, в случай че доста филипинци заминат за места като Лас Вегас , налична дестинация за жителите на Хавай , които към този момент не може да си разреши да обитават тук. Кийт-Агаран, чийто татко идва от Илокос Норте през 1946 година за работа в плантации, разяснява:

„ Мисля, че е мъчно да извадим филипинците от тъканта на нашата общественост. Женихме се доста с други, които са тук. “

Мелен Магбуал Агколикол е на 13 години, когато идва на Мауи от Филипините преди повече от четири десетилетия със фамилията си. Оттогава тя се трансформира в бранител на общността и е президент на Binhi в Ani, „ Seed and Harvest “, която ръководи единствения филипински публичен център на Мауи. Нейната група открива фонд, наименуван Tulong for Lahaina или Помощ за Лахайна . Идеята е да се дават дотации на филипинци, които са изгубили домове, магазини или близки . Тя споделя:

„ Започването изначало е толкоз мъчно. Как ще започнеш изначало? Първо, ти нямаш работа. И второ – вашият разсъдък. Вашият разсъдък не е естествен, до момента в който не мислите, че можете да приемете това, което ви се е случило “.

Тримата синове на Розалес не желаят тя да продаде парцела си, само че на нея ѝ е мъчно да мисли за бъдещето. Жената не може да спи или да яде, не може да спре да плаче.

На жителите не е разрешено да се върнат в опожарените региони. Розалес желае да се върне. Тя желае да разрови руините на своята американска фантазия , надявайки се да откри част от сбирката си бижута, златна гривна или часовник, разкош, който в никакъв случай не би могла да си разреши във Филипините. Тя споделя: