Сипваме си по малко захар в кафето. Ръсим по малко

Сипваме си по малко захар в кафето. Ръсим по малко даже в киселото си мляко с бисквити. Всеки рожден ден означаваме с торта. Хапваме си по малко шоколад преди изпит, преди съревнование, преди мач. Но за какво във всички тези моменти не отваряме пакетче солети, не загребваме шепа ядки или не избираме купичка плод? Пристрастени ли сме към захарта, или просто тя е на всички места?

„ В медицината използваме „ пристрастяване “, с цел да опишем трагична обстановка, при която химията на нечий мозък е изменена, с цел да го принуди да повтори потреблението на обещано вещество или активност макар нездравословните последствия. Това е доста друго от инцидентното потребление на израза “пристрастен съм”, изяснява специалистът по детско здраве доктор Алън Грийн, представен от plus.bg.

Консумирането на захар освобождава опиоиди и допамин в телата ни. Там се крие връзката сред добавената захар и пристрастяващото държание.

Допаминът е невротрансмитер, който е основна част от така наречен „ верига за заплащане “, обвързвана с пристрастяващото държание. Когато избрана активност или вещество провокира прекалено освобождение на допамин, човек усеща възприятие на приятност, което е податлив да потърси наново.

Повтаряйки този модел, човешкият мозък самобитно “се настройва” да отделя по-малко допамин. Единственият метод човек да се върне към положението на предходната приятност е да усили дозата на захарта или да зачести нейната приложимост. Това е известно като корист с субстанции.

Каси Бьорк, създател на платформа за препоръки и стратегии за намаляване, декларира, че захарта може да бъде даже по-пристрастяваща от кокаина.

„ Захарта задейства опиатните рецептори в мозъка ни и визира центъра за заплащане, което води до натрапчиво държание, макар отрицателните последствия, като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и др.”, изяснява тя.