„Синята кръв” не е метафора
„ Синя кръв ” е един от най-разпространените изрази, употребен от епохи в целия западен свят. Замисляли ли сте се обаче за произхода на това привидно несъвместимо комбиниране?
В множеството случай изразът се приписва на далечна, от дълго време изгубена метафора. Други тълкуватели са по-конкретни. Благородниците правили усещане на обгорелите селяни със светлата си кожа, отдолу под която изпъквали синкавите им вени. Истината обаче е напълно дословна.
Кръвта на аристократите фактически имала синкав нюанс. Причина за това са сребърните принадлежности, с които те се хранели от раждането до гибелта си. В резултат на това, минимални количества сребро непрестанно се отделяли в храната и напитките им. Така с времето организмът им се насищал със сребро, което водело до сребрист нюанс на кожата и синкаво-лилаво оцветяване на кръвта.
Използването на среброто в бита на високопоставените обаче не е инцидентно. Благородниците боледували извънредно рядко, с помощта на антибактериалните му и пречистващи свойства, известни още от Древността. Във вековете на едва развиване на медицината, ежедневната приложимост на сребро било най-сигурното средство за предотвратяване от инфекции. Само аристокрацията обаче можела да си го разреши.
Поставена в сребърни съдове храната постепенно се разваляла. Пречиствала се и нечистата вода. Да си напомним целебното деяние на светената вода. То не е мит, а естествено разследване от обредното потапяне на сребърния кръст.
Това антибактериално средство обаче имало и противоположна страна. Среброто е тежък метал и нарасналото количество в организма е токсично. Натравянето с него се назовава аргироза. Днес среброто продължава да се употребява като опция на антибиотиците. Ефективността му против над 650 патогенни бактерии, гъбички, вируси го прави заслужен, а към този момент и безопасен сурогат. Съвременната му колоидна форма не може да докара до струпване в организма и натравяне.
В множеството случай изразът се приписва на далечна, от дълго време изгубена метафора. Други тълкуватели са по-конкретни. Благородниците правили усещане на обгорелите селяни със светлата си кожа, отдолу под която изпъквали синкавите им вени. Истината обаче е напълно дословна.
Кръвта на аристократите фактически имала синкав нюанс. Причина за това са сребърните принадлежности, с които те се хранели от раждането до гибелта си. В резултат на това, минимални количества сребро непрестанно се отделяли в храната и напитките им. Така с времето организмът им се насищал със сребро, което водело до сребрист нюанс на кожата и синкаво-лилаво оцветяване на кръвта.
Използването на среброто в бита на високопоставените обаче не е инцидентно. Благородниците боледували извънредно рядко, с помощта на антибактериалните му и пречистващи свойства, известни още от Древността. Във вековете на едва развиване на медицината, ежедневната приложимост на сребро било най-сигурното средство за предотвратяване от инфекции. Само аристокрацията обаче можела да си го разреши.
Поставена в сребърни съдове храната постепенно се разваляла. Пречиствала се и нечистата вода. Да си напомним целебното деяние на светената вода. То не е мит, а естествено разследване от обредното потапяне на сребърния кръст.
Това антибактериално средство обаче имало и противоположна страна. Среброто е тежък метал и нарасналото количество в организма е токсично. Натравянето с него се назовава аргироза. Днес среброто продължава да се употребява като опция на антибиотиците. Ефективността му против над 650 патогенни бактерии, гъбички, вируси го прави заслужен, а към този момент и безопасен сурогат. Съвременната му колоидна форма не може да докара до струпване в организма и натравяне.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ