БПЦ: Охридската архиепископия е българска
Синодът на Българската православна черква (БПЦ) подсети в неделя, че преди 1000 година Охридската архиескопия е била учредена като Българска архиескопия и съобщи, че обстоятелствата от българската история не могат да бъдат изменени и изопачени, без значение от конюнктурата на деня.
Като мотив за напомнянето в документа се показват отправените към БПЦ „ незаслужени упреци, достигащи до обвинявания в изменничество “ поради отхвърли ѝ да взе участие в тържествата, извършени в края на май в Охрид.
Миналия месец този отвод провокира и митинг пред синодалната палата в София, по време на който прозвуча даже настояването специфичните служби да ревизират дали БПЦ не работи като страна в страната под въздействието на непознати страни и под непознат диктат. Протестиращите приканиха патриарх Неофит да свика изключителна сесия на синода, която да ревизира решението. От фондация "Българска памет ", която провежда митинга, обявиха, че той „ е израз на гражданска позиция и оскърбление от откровената антидържавна активност, водена от Светия Синод”.
Фондацията заяви, че двама български архиереи даже са получили възбрана да участват като гости на честванетов Охрид. Тогава от Синода разпространиха оповестиха, че годишнината ще бъде маркирана на 10 юни с литургия в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски " и че по отношение на бележитата годишнина ще бъде направено изключително обръщение.Което и беше направено през днешния ден.
Може да се допусна обаче, че с това БПЦ реагира и на появилите в това време информации, че македонският министър председател Зоран Заев и и МПЦ (чието цялостно име в този момент е Македонска православна черква – Охридска архиескопия)с обособени писма са поискали от Вселенската патриаршия да предприеме самодейност за връщане на църквата в канонични рамки под името Охридска архиепископия.
Така, както бе оповестено авансово, тази неделя в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски "беше отслужена тържествена архиерейска света литургия във връзка 1000 годишнината от основаването на Българската Охридска Архиепископия.
По време на литургията беше прочетенои обещаното патриаршеско и синодално обръщение във връзка годишнината. В него се споделя, че част от огромния проблем за статута на Православната черква в днешна Република Македония е въпросът за историческата орис на съществувалата в предишното Българска Охридска архиепископия, от чието основаване през актуалната 2018 година се изпълват хиляда години.
В посланието се отбелязва, че по отношение на отхвърли на Българската Православна Църква да взе участие в тържествата, извършени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към БПЦ са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинявания в изменничество.
По мотив създалата се обстановката с посланието БПЦ декларира и напомня, че „ историята на Архиепископската катедра на античния и прочут в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата последователност на родната ни Българска Православна Църква - Българска Патриаршия, както е записано и в признатия и одобрен от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав “.
Също по този начин, че такива са обстоятелствата от българската история, и те не могат да бъдат изменени и изопачени, без значение от конюнктурата на деня. И напомнят, че покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а таман Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 година Както и че по-късно в годините на възкресяването на българския дух - началото на проведеното придвижване за завръщане на църковната ни автономия е сложено таман в Охрид, а дейците на църковната ни самостоятелност упорстват за възобновяване на Православната ни черква като правоприемник по едно и също време на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.
Обръщайки се към българите БПЦ споделя, че през днешния ден на Балканите съществуват напълно разнообразни спрямо далечното минало държавни и църковни действителности. Отбелязвайки, че вследствие от разнообразни обществено-политически процеси в този район през годините са одобрени нови страни и нови поместни Православни църкви - приемници на една или друга, съществувала в предишното църковна пълномощия. Онова обаче, което продължава и през днешния ден да сплотява всички нас - без изключение - е нашата от Христа Иисуса поверена ни избавителна православна християнска религия, се споделя в посланието.
И се отбелязва, че поради това Българската черква е приела ролята на медиатор за уреждането на каноническия църковен статут на Православната черква в Република Македония. Посланието продължава с това, че "ние сме подготвени и през днешния ден да сторим всичко, което е по силите ни и което е в единодушие със свещените догми на светата Църква, с цел да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония - съгласно експлицитната и ясно изразена воля и на останалите приятелски Православни църкви ".
БПЦ се обръща към миряните - в Родината и надалеч от нея, с обръщение за мир и наслада, като приканват всички към честност на светото Православие и на светата Христова Църква, само че "вярност още и към изкованата с толкоз доста труд и кръв Църква и страна, които нашите предшественици ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не вършим никакви взаимни отстъпки, само че да я пазим за поколенията - с цел да го има народът ни и отсега нататък, с цел да пребъде България ".
Като мотив за напомнянето в документа се показват отправените към БПЦ „ незаслужени упреци, достигащи до обвинявания в изменничество “ поради отхвърли ѝ да взе участие в тържествата, извършени в края на май в Охрид.
Миналия месец този отвод провокира и митинг пред синодалната палата в София, по време на който прозвуча даже настояването специфичните служби да ревизират дали БПЦ не работи като страна в страната под въздействието на непознати страни и под непознат диктат. Протестиращите приканиха патриарх Неофит да свика изключителна сесия на синода, която да ревизира решението. От фондация "Българска памет ", която провежда митинга, обявиха, че той „ е израз на гражданска позиция и оскърбление от откровената антидържавна активност, водена от Светия Синод”.
Фондацията заяви, че двама български архиереи даже са получили възбрана да участват като гости на честванетов Охрид. Тогава от Синода разпространиха оповестиха, че годишнината ще бъде маркирана на 10 юни с литургия в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски " и че по отношение на бележитата годишнина ще бъде направено изключително обръщение.Което и беше направено през днешния ден.
Може да се допусна обаче, че с това БПЦ реагира и на появилите в това време информации, че македонският министър председател Зоран Заев и и МПЦ (чието цялостно име в този момент е Македонска православна черква – Охридска архиескопия)с обособени писма са поискали от Вселенската патриаршия да предприеме самодейност за връщане на църквата в канонични рамки под името Охридска архиепископия.
Така, както бе оповестено авансово, тази неделя в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски "беше отслужена тържествена архиерейска света литургия във връзка 1000 годишнината от основаването на Българската Охридска Архиепископия.
По време на литургията беше прочетенои обещаното патриаршеско и синодално обръщение във връзка годишнината. В него се споделя, че част от огромния проблем за статута на Православната черква в днешна Република Македония е въпросът за историческата орис на съществувалата в предишното Българска Охридска архиепископия, от чието основаване през актуалната 2018 година се изпълват хиляда години.
В посланието се отбелязва, че по отношение на отхвърли на Българската Православна Църква да взе участие в тържествата, извършени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към БПЦ са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинявания в изменничество.
По мотив създалата се обстановката с посланието БПЦ декларира и напомня, че „ историята на Архиепископската катедра на античния и прочут в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата последователност на родната ни Българска Православна Църква - Българска Патриаршия, както е записано и в признатия и одобрен от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав “.
Също по този начин, че такива са обстоятелствата от българската история, и те не могат да бъдат изменени и изопачени, без значение от конюнктурата на деня. И напомнят, че покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а таман Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 година Както и че по-късно в годините на възкресяването на българския дух - началото на проведеното придвижване за завръщане на църковната ни автономия е сложено таман в Охрид, а дейците на църковната ни самостоятелност упорстват за възобновяване на Православната ни черква като правоприемник по едно и също време на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.
Обръщайки се към българите БПЦ споделя, че през днешния ден на Балканите съществуват напълно разнообразни спрямо далечното минало държавни и църковни действителности. Отбелязвайки, че вследствие от разнообразни обществено-политически процеси в този район през годините са одобрени нови страни и нови поместни Православни църкви - приемници на една или друга, съществувала в предишното църковна пълномощия. Онова обаче, което продължава и през днешния ден да сплотява всички нас - без изключение - е нашата от Христа Иисуса поверена ни избавителна православна християнска религия, се споделя в посланието.
И се отбелязва, че поради това Българската черква е приела ролята на медиатор за уреждането на каноническия църковен статут на Православната черква в Република Македония. Посланието продължава с това, че "ние сме подготвени и през днешния ден да сторим всичко, което е по силите ни и което е в единодушие със свещените догми на светата Църква, с цел да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония - съгласно експлицитната и ясно изразена воля и на останалите приятелски Православни църкви ".
БПЦ се обръща към миряните - в Родината и надалеч от нея, с обръщение за мир и наслада, като приканват всички към честност на светото Православие и на светата Христова Църква, само че "вярност още и към изкованата с толкоз доста труд и кръв Църква и страна, които нашите предшественици ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не вършим никакви взаимни отстъпки, само че да я пазим за поколенията - с цел да го има народът ни и отсега нататък, с цел да пребъде България ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ