Как един сингапурец живее незабелязан в гората от 30 години
Сингапур е една от най-силно урбанизираните страни в света, където не липсват големи небостъргачи и първокласни жилища. Населението на страната е едно от най-богатите на Земята. Брутният вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията на града възлиза на съвсем 60 хиляди $, съгласно последните данни на Световната банка.
Сингапур също има обширна социална жилищна система, като близо 80% от жителите му живеят в парцели, субсидирани, издигнати и ръководени от Съвета за жилищно развиване (HDB). Въпреки че бездомниците не са постоянно срещана панорама в града-държава, се счита, че в страната с население от 5 703 600 по последни данни от 2019 година единствено към 1000 сингапурци нямат покрив над главите си.
Човек без личен дом до напълно скоро е и О Го Сенг. По-рано този месец историята на господин О добива необятна известност в Сингапур. Около Коледа той е хванат от чиновници на реда, защото търгува без лиценз, като продава листни зеленчуци и люти чушки, които отглежда самичък. По време на пандемията той губи работата си като продавач на цветя на пазарите и стартира да се изхранва единствено с продажбата на личната си годишна продукция. Г-н О има вяра, че е бил докладван, с цел да му създадат инспекция, от неудовлетворен клиент след различия по отношение на цената на стоката му.
Случаен минувач снима случая сред управляващите и господин О и разгласява протичащото се във Фейсбук. Видеоклипът бързо става толкоз известен, че тежкото състояние на господин О в последна сметка стига до вниманието на локален член на Народното събрание. Депутатът скоро открива, че има доста повече в историята на господин О от пласиране на улиците без лиценз. Той в действителност живее неусетен в гората от 30 години.
Г-н О израства дружно със фамилията си в Sungei Tengah - локален кампонг - или нещо като малко село. През 80-те години обаче жилищата в този регион са съборени, с цел да създадат място за нови високи здания. На множеството поданици държавното управление предлага нови домове, но г-н О не съумява да си обезпечи лично място.
Въпреки че брат му получава държавен апартамент и господин О е поканен да живее там, в последна сметка се изнася, с цел да не е в тежест на околните си. И по този начин, той се отправя обратно към гората, покрай мястото, където в миналото е бил остарелият му дом, и стартира да прекарва нощите в спонтанен заслон, построен от части дърво, бамбук и брезент.
Прави си нещо като бивак, където се открива. Готви пред " жилището " си на открит огън. Задната част на заслона употребява като място за спане, до момента в който начело подрежда доста от движимостите си. Градината покрай дома му е мястото, където самичък отглежда храната си.
Над дома му се извисява джакфрутово дърво, което му обезпечава задоволително сянка, тъй че в никакъв случай да не се усеща некомфортно, макар знойната тропическа горещина и мокрота в Сингапур.
Самотата също в никакъв случай не е проблем за него. През по-голямата част от времето той се грижи за градината си, като признава, че това по никакъв начин не е мъчно, като се имат поради положителните условия за развъждане на култури в Сингапур. Най-лошият аспект от живота му в гората са мишките, които постоянно намират метод да влезнат в дома му и да вършат дупки в облеклата му. През годините сменя разнообразни работни места, с помощта на което съумява да припечелва нещо.
Преди пандемията господин О постоянно употребява извоюваните пари, с цел да вземе ферибот до Батам, дребен остров в прилежаща Индонезия. Именно там той се среща с мадам Тацих, от която има щерка. И въпреки всичко, след постоянните си визити през уикенда в Батам, господин О се връща в горския си дом в Сингапур.
Подобно на роднините му в Сингапур, брачната половинка и дъщерята на господин О, която в този момент е на 17, споделят, че нямат визия за това по какъв начин е живял той. На въпроса къде живее, той постоянно дава отговор, че " живее в градината " си. Пътуванията на господин О до Батам обаче прекъсват след началото на пандемията, когато Сингапур значително затваря границите си и позволява пътуването единствено на тези, които желаят да платят за карантина и проби за Covid-19. Въпреки това, той въпреки всичко съумява да оказва помощ на фамилията си финансово, като им изпращаше сред 350 и 450 $.
През февруари тази година, със съдействието на локалния депутатски екип, господин О получава нов дом, в който да живее. Екипът, заел се със случая на господин О, продължава да му оказва помощ, в това число да търси дълготрайна обществена помощ и разновидности, с цел да се събере още веднъж със брачната половинка и щерка си в Индонезия.
Той е настанен в двустаен апартамент, който в този момент споделя с различен мъж. Въпреки че е дребен и нищожно обзаведен, господин О е повече от удовлетворен. Най-вече от бойлера, който има, тъй като преди се е миел с вода от езерцето до убежището си в гората, описват от BBC.
Сега работи като водач, транспортира задгранични служащи от една работа на друга, а от време на време се занимава и с градинарство.
" Ядох толкоз доста! И имаше доста типове храна, които не бях опитвал от години. Беше прелестно. Освен това гледах телевизия за първи път от повече от 30 години ", споделя с неспокойствие за новия си живот отвън гората господин О.
Сингапур също има обширна социална жилищна система, като близо 80% от жителите му живеят в парцели, субсидирани, издигнати и ръководени от Съвета за жилищно развиване (HDB). Въпреки че бездомниците не са постоянно срещана панорама в града-държава, се счита, че в страната с население от 5 703 600 по последни данни от 2019 година единствено към 1000 сингапурци нямат покрив над главите си.
Човек без личен дом до напълно скоро е и О Го Сенг. По-рано този месец историята на господин О добива необятна известност в Сингапур. Около Коледа той е хванат от чиновници на реда, защото търгува без лиценз, като продава листни зеленчуци и люти чушки, които отглежда самичък. По време на пандемията той губи работата си като продавач на цветя на пазарите и стартира да се изхранва единствено с продажбата на личната си годишна продукция. Г-н О има вяра, че е бил докладван, с цел да му създадат инспекция, от неудовлетворен клиент след различия по отношение на цената на стоката му.
Случаен минувач снима случая сред управляващите и господин О и разгласява протичащото се във Фейсбук. Видеоклипът бързо става толкоз известен, че тежкото състояние на господин О в последна сметка стига до вниманието на локален член на Народното събрание. Депутатът скоро открива, че има доста повече в историята на господин О от пласиране на улиците без лиценз. Той в действителност живее неусетен в гората от 30 години.
Г-н О израства дружно със фамилията си в Sungei Tengah - локален кампонг - или нещо като малко село. През 80-те години обаче жилищата в този регион са съборени, с цел да създадат място за нови високи здания. На множеството поданици държавното управление предлага нови домове, но г-н О не съумява да си обезпечи лично място.
Въпреки че брат му получава държавен апартамент и господин О е поканен да живее там, в последна сметка се изнася, с цел да не е в тежест на околните си. И по този начин, той се отправя обратно към гората, покрай мястото, където в миналото е бил остарелият му дом, и стартира да прекарва нощите в спонтанен заслон, построен от части дърво, бамбук и брезент.
Прави си нещо като бивак, където се открива. Готви пред " жилището " си на открит огън. Задната част на заслона употребява като място за спане, до момента в който начело подрежда доста от движимостите си. Градината покрай дома му е мястото, където самичък отглежда храната си.
Над дома му се извисява джакфрутово дърво, което му обезпечава задоволително сянка, тъй че в никакъв случай да не се усеща некомфортно, макар знойната тропическа горещина и мокрота в Сингапур.
Самотата също в никакъв случай не е проблем за него. През по-голямата част от времето той се грижи за градината си, като признава, че това по никакъв начин не е мъчно, като се имат поради положителните условия за развъждане на култури в Сингапур. Най-лошият аспект от живота му в гората са мишките, които постоянно намират метод да влезнат в дома му и да вършат дупки в облеклата му. През годините сменя разнообразни работни места, с помощта на което съумява да припечелва нещо.
Преди пандемията господин О постоянно употребява извоюваните пари, с цел да вземе ферибот до Батам, дребен остров в прилежаща Индонезия. Именно там той се среща с мадам Тацих, от която има щерка. И въпреки всичко, след постоянните си визити през уикенда в Батам, господин О се връща в горския си дом в Сингапур.
Подобно на роднините му в Сингапур, брачната половинка и дъщерята на господин О, която в този момент е на 17, споделят, че нямат визия за това по какъв начин е живял той. На въпроса къде живее, той постоянно дава отговор, че " живее в градината " си. Пътуванията на господин О до Батам обаче прекъсват след началото на пандемията, когато Сингапур значително затваря границите си и позволява пътуването единствено на тези, които желаят да платят за карантина и проби за Covid-19. Въпреки това, той въпреки всичко съумява да оказва помощ на фамилията си финансово, като им изпращаше сред 350 и 450 $.
През февруари тази година, със съдействието на локалния депутатски екип, господин О получава нов дом, в който да живее. Екипът, заел се със случая на господин О, продължава да му оказва помощ, в това число да търси дълготрайна обществена помощ и разновидности, с цел да се събере още веднъж със брачната половинка и щерка си в Индонезия.
Той е настанен в двустаен апартамент, който в този момент споделя с различен мъж. Въпреки че е дребен и нищожно обзаведен, господин О е повече от удовлетворен. Най-вече от бойлера, който има, тъй като преди се е миел с вода от езерцето до убежището си в гората, описват от BBC.
Сега работи като водач, транспортира задгранични служащи от една работа на друга, а от време на време се занимава и с градинарство.
" Ядох толкоз доста! И имаше доста типове храна, които не бях опитвал от години. Беше прелестно. Освен това гледах телевизия за първи път от повече от 30 години ", споделя с неспокойствие за новия си живот отвън гората господин О.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ