Гастроентерологът Десислава Димитрова: Над 20% от младите бъ...
Синдромът на раздразненото черво е все по-често срещано положение, обвързвано с нарушеното действие на стомашно-чревния тракт. За експертите по гастроентерология аргументите за така наречен „ модерна болест “ към момента са незнайни, само че от първото за страната ни проучване още преди 5 години излиза наяве, че над 20% от българите, най-вече младежи, страдат от това хронично заболяване.
Д-р Десислава Димитрова, гастроентеролог в МБАЛ „ Света Каридад “, коментира аргументите и методите за справяне с заболяването.
- Какво е синдром на раздразненото черво и кои хора обгръща най-често?
- Синдромът на раздразненото черво е положение, което в гастроентерологията назоваваме „ модерна болест “, тъй като от нея страдат почти 11,2% от хората в от международен мащаб.
Това е хронично положение, характеризиращо се с нарушен темп на дефекация, постоянно придружено от рецидивираща коремна болежка, дискомфорт. Характерни са още газове и отичане на корема, отмалялост, обща изнемощялост, разстройства в съня, даже меланхолия и тревога. Симптомите се ускоряват при стрес и по време на менструалния цикъл.
Макар положението към този момент да е добре изследвано, главните аргументи за появяването му към момента не са изцяло конкретизирани. Няма анатомична или травматична специфичност, която да изяснява признаците, както метаболитни нарушавания, което постоянно затруднява слагането на диагнозата.
Въпреки това психо-социалните фактори са едни от най-честите признаци, които въздействат на податливостта към чревна дисфункция и способността за справяне със признаците.
Любопитен факт е, че в България до 2019 година нямаше оповестени данни за разпространеността на болестта. Това стимулира екип от млади гастроентеролози, отпред с починалия към този момент доктор Радислав Наков да направи епидемиологично изследване измежду популацията в страната. Имах опцията да работя за това изследване, а резултатите, които обобщихме с сътрудниците тогава демонстрираха, че синдромът на раздразненото черво се среща при над 20% от българите. Анкетирани бяха над 2000 участника. СРЧ визира най-вече млади, дейни хора, само че може да се срещне във всяка възраст. Преобладава женският пол.
- Как поставяте диагнозата и какъв брой постоянно срещате синдрома в практиката си?
- Доста постоянно диагностицирам това положение при пациентите, които се обръщат за помощ към мен. Но ще споделя, че за всеки експерт е предизвикателство да откри болестта. До момента не са познати характерни лабораторни маркери, които да насочват към диагноза, а и много постоянно пациентите са в положително общо положение, нямат загуба на тегло. При клиничния обзор е доста значимо гастроентерологът да организира обширен диалог с пациента. Именно посредством този самостоятелен метод за навиците, метода на живот и особености в всекидневието на индивида, в композиция с проучвания, се слага диагноза. Макар този развой да лишава време и старания считам, че това е верния метод.
- Как се лекува синдромът на раздразненото черво?
- Повлияването при този тип положение не е елементарно. Необходимо е пациентът, дружно с лекуващия го доктор да построи двигателен режим, в който да бъде включено постоянното спортуване. Аз предлага най-малко три пъти седмично, както и самостоятелен режим на хранене. Не на последно място е лекарствената терапия. Важно е пациентите да не ползват самолечение, а да се съветват с техния персонален доктор или със експерт, преди да стартират приема на какъвто и да е медикамент.
Опитът ми демонстрира, че тази болест се въздейства сполучливо и от различни способи за лекуване, като хомеопатия, терапия с Австралийски цветни есенции, ароматерапия и така нататък, само че би трябвало да се има поради, че и при този вид лекуване водещ е самостоятелният метод.
- Какво самонаблюдение би трябвало да приложи човек преди да се обърне към експерт?
- Обръщам внимание на така наречен „ алармиращи признаци “, които изискват незабавна интервенция на експерт и задълбочена диагностика. Това са: съществуването на анемия (ниски стойности на хемоглобин), нестимулирано понижаване на тежестта, съществуване на кръв в изхожданията, температура. Изключително значимо е и осъществяването на профилактични ендоскопски проучвания (колоноскопия и гастроскопия), изключително при съществуване на роднина със злокачествено заболяване на дебело черво или корем. През последните години опитът демонстрира, като това прави положително усещане, че българите сме все по-склонни да се подлагаме на подобен скрининг.
- Каква е предварителната защита?
- Предвид забързания метод на живот, предварителната защита на синдрома на раздразненото черво е предизвикателство. Както към този момент загатнах, належащо е да се трансформират питателните привички, към което аз като експерт по здравословно хранене, мощно предизвиквам моите пациенти. Редовната физическа интензивност, приема на задоволително количество вода, разкриване и премахване на провокиращите фактори, както и избягването на стрес, отрицателни страсти, пресилване, са от огромно значение. И още веднъж ускорявам вниманието към „ алармиращите “ признаци, които постоянно би трябвало да са причина за едно „ алено знаменце “ някъде в съзнанието на пациентите.
Кратка биография доктор Десислава Димитрова, гастроентеролог
Д-р Десислава Димитрова приключва с отличен триумф Медицински университет- Пловдив през 2014 година Специалност Гастроентерология придобива през 2020г. В интервала 2019-2020 година посещава курс по клинична хомеопатия за придобиване на подготовка.
В кариерата си има професионални обмени, както и обучителни курсове в Италия, Чехия, Германия. Била е преподавател, уредник и участник в конференции и семинари в страната и чужбина. От месец ноември 2024г е сертифициран експерт по здравословното хранене.
Интересите на доктор Димитрова са в региона на абдоминалната ехография, болести на корем, черен дроб, както и синдромът на раздразненото черво. През 2019 година е част от екипа, основал първото по рода си изследване в България за разпространяване на синдрома на раздразненото черво, както и повлияването му от COVID-19.
Д-р Десислава Димитрова, гастроентеролог в МБАЛ „ Света Каридад “, коментира аргументите и методите за справяне с заболяването.
- Какво е синдром на раздразненото черво и кои хора обгръща най-често?
- Синдромът на раздразненото черво е положение, което в гастроентерологията назоваваме „ модерна болест “, тъй като от нея страдат почти 11,2% от хората в от международен мащаб.
Това е хронично положение, характеризиращо се с нарушен темп на дефекация, постоянно придружено от рецидивираща коремна болежка, дискомфорт. Характерни са още газове и отичане на корема, отмалялост, обща изнемощялост, разстройства в съня, даже меланхолия и тревога. Симптомите се ускоряват при стрес и по време на менструалния цикъл.
Макар положението към този момент да е добре изследвано, главните аргументи за появяването му към момента не са изцяло конкретизирани. Няма анатомична или травматична специфичност, която да изяснява признаците, както метаболитни нарушавания, което постоянно затруднява слагането на диагнозата.
Въпреки това психо-социалните фактори са едни от най-честите признаци, които въздействат на податливостта към чревна дисфункция и способността за справяне със признаците.
Любопитен факт е, че в България до 2019 година нямаше оповестени данни за разпространеността на болестта. Това стимулира екип от млади гастроентеролози, отпред с починалия към този момент доктор Радислав Наков да направи епидемиологично изследване измежду популацията в страната. Имах опцията да работя за това изследване, а резултатите, които обобщихме с сътрудниците тогава демонстрираха, че синдромът на раздразненото черво се среща при над 20% от българите. Анкетирани бяха над 2000 участника. СРЧ визира най-вече млади, дейни хора, само че може да се срещне във всяка възраст. Преобладава женският пол.
- Как поставяте диагнозата и какъв брой постоянно срещате синдрома в практиката си?
- Доста постоянно диагностицирам това положение при пациентите, които се обръщат за помощ към мен. Но ще споделя, че за всеки експерт е предизвикателство да откри болестта. До момента не са познати характерни лабораторни маркери, които да насочват към диагноза, а и много постоянно пациентите са в положително общо положение, нямат загуба на тегло. При клиничния обзор е доста значимо гастроентерологът да организира обширен диалог с пациента. Именно посредством този самостоятелен метод за навиците, метода на живот и особености в всекидневието на индивида, в композиция с проучвания, се слага диагноза. Макар този развой да лишава време и старания считам, че това е верния метод.
- Как се лекува синдромът на раздразненото черво?
- Повлияването при този тип положение не е елементарно. Необходимо е пациентът, дружно с лекуващия го доктор да построи двигателен режим, в който да бъде включено постоянното спортуване. Аз предлага най-малко три пъти седмично, както и самостоятелен режим на хранене. Не на последно място е лекарствената терапия. Важно е пациентите да не ползват самолечение, а да се съветват с техния персонален доктор или със експерт, преди да стартират приема на какъвто и да е медикамент.
Опитът ми демонстрира, че тази болест се въздейства сполучливо и от различни способи за лекуване, като хомеопатия, терапия с Австралийски цветни есенции, ароматерапия и така нататък, само че би трябвало да се има поради, че и при този вид лекуване водещ е самостоятелният метод.
- Какво самонаблюдение би трябвало да приложи човек преди да се обърне към експерт?
- Обръщам внимание на така наречен „ алармиращи признаци “, които изискват незабавна интервенция на експерт и задълбочена диагностика. Това са: съществуването на анемия (ниски стойности на хемоглобин), нестимулирано понижаване на тежестта, съществуване на кръв в изхожданията, температура. Изключително значимо е и осъществяването на профилактични ендоскопски проучвания (колоноскопия и гастроскопия), изключително при съществуване на роднина със злокачествено заболяване на дебело черво или корем. През последните години опитът демонстрира, като това прави положително усещане, че българите сме все по-склонни да се подлагаме на подобен скрининг.
- Каква е предварителната защита?
- Предвид забързания метод на живот, предварителната защита на синдрома на раздразненото черво е предизвикателство. Както към този момент загатнах, належащо е да се трансформират питателните привички, към което аз като експерт по здравословно хранене, мощно предизвиквам моите пациенти. Редовната физическа интензивност, приема на задоволително количество вода, разкриване и премахване на провокиращите фактори, както и избягването на стрес, отрицателни страсти, пресилване, са от огромно значение. И още веднъж ускорявам вниманието към „ алармиращите “ признаци, които постоянно би трябвало да са причина за едно „ алено знаменце “ някъде в съзнанието на пациентите.
Кратка биография доктор Десислава Димитрова, гастроентеролог
Д-р Десислава Димитрова приключва с отличен триумф Медицински университет- Пловдив през 2014 година Специалност Гастроентерология придобива през 2020г. В интервала 2019-2020 година посещава курс по клинична хомеопатия за придобиване на подготовка.
В кариерата си има професионални обмени, както и обучителни курсове в Италия, Чехия, Германия. Била е преподавател, уредник и участник в конференции и семинари в страната и чужбина. От месец ноември 2024г е сертифициран експерт по здравословното хранене.
Интересите на доктор Димитрова са в региона на абдоминалната ехография, болести на корем, черен дроб, както и синдромът на раздразненото черво. През 2019 година е част от екипа, основал първото по рода си изследване в България за разпространяване на синдрома на раздразненото черво, както и повлияването му от COVID-19.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ