Обвиниха пчеларите за синдрома на празния кошер
Синдромът на празния кошер скара пчелари и специалисти от Българската организация по сигурност на храните. На 14 април тя излезе със мнение, че за високата смъртност на пчелните фамилии са отговорни стопаните, тъй като не са ги хранили добре.
Малко повече от половината пчелни фамилии са починали през зимните месеци поради липса на задоволително хранителни ресурси или неприятно зазимяване от стопаните, написа в отчета на проверяващите от БАБХ. 6611 пчелни фамилии, или към 15% от тестваните, са отпаднали поради заболявания. За определяне на причинителя са взети над 80 проби от пчели. Те са изследвани в Националната лаборатория „ Болести по пчелите “ към НДНИВМИ в София.
Официалната пресинформация гласи, че инспекциите през месец март са обхванали 26,5% от записаните пчелни фамилии в страната. При 15,9% от инспектираните е открита висока смъртност. Най-висока тя е в областите Кърджали, Разград, Бургас, Силистра и Велико Търново.
Георги Лисичков гледа 150 кошера от 20 години. Районът му е в землището на село Оряховица до Стара Загора. Половината му фамилии за починали тази зима. „ Изведнъж страната реши да си измие ръцете с мен и сътрудниците и разгласи, че ние сме си отговорни за измирането на пчелите. Аз 20 години ги виждам, не са умирали, и внезапно се оказа, че аз съм си отговорен, че в този момент загиват”, изясни парадокса Лисичков.
Според него повода за мора е характерният климат предходната година. „ Есента бе топла. Когато е по този начин, пчелите употребяват доста по-големи количества храна. Имам над 50% измрели пчелни фамилии и повода е и в сухото лято и в неуспеха на слънчогледа”, споделя той.
Г-н Лисичков счита, че проблемите са по региони. В Пловдивско предходната година при започване на лятото е имало един прекрасен дъжд и тъкмо поради това слънчогледът е тръгнал. В Старозагорско не е капнала нито капка и по този начин културата не е основала нектар. „ Като обикалях полето, в средата, на 20 метра към мен имаше единствено една пчела. Защо никой не се преценява с климатичните особености”, чуди се Лисичков.
Заради странния климат – изсъхнало лято и топла есен, пчелите не могли да си възпроизведат колониите и по този начин са се получили слаби колонии. „ Като зазимиш слаба колония, има огромна консумация на мед. Тя мъчно се самосъхранява”, споделя той.
Според пчеларя Лисичков страната би трябвало да заплаща опрашването, тъй като това е чисто екологична мярка. Много от сътрудниците му се отхвърлят от занаята, тъй като не виждат смисъл. „ Мъчиш се и работиш и дойдат едни рискови събитие и губиш, тъй като нямаш помощ. Кошерът не е болна крава – да викнеш ветеринаря да й бие две инжекции и да върви да пасе. Държавата би трябвало да ни подкрепя директно”, счита пчеларят. Пчеларите у нас са 13 хиляди. Министерството на земеделието е дало за разнообразни стратегии предходната година 13 милиона лв..
Малко повече от половината пчелни фамилии са починали през зимните месеци поради липса на задоволително хранителни ресурси или неприятно зазимяване от стопаните, написа в отчета на проверяващите от БАБХ. 6611 пчелни фамилии, или към 15% от тестваните, са отпаднали поради заболявания. За определяне на причинителя са взети над 80 проби от пчели. Те са изследвани в Националната лаборатория „ Болести по пчелите “ към НДНИВМИ в София.
Официалната пресинформация гласи, че инспекциите през месец март са обхванали 26,5% от записаните пчелни фамилии в страната. При 15,9% от инспектираните е открита висока смъртност. Най-висока тя е в областите Кърджали, Разград, Бургас, Силистра и Велико Търново.
Георги Лисичков гледа 150 кошера от 20 години. Районът му е в землището на село Оряховица до Стара Загора. Половината му фамилии за починали тази зима. „ Изведнъж страната реши да си измие ръцете с мен и сътрудниците и разгласи, че ние сме си отговорни за измирането на пчелите. Аз 20 години ги виждам, не са умирали, и внезапно се оказа, че аз съм си отговорен, че в този момент загиват”, изясни парадокса Лисичков.
Според него повода за мора е характерният климат предходната година. „ Есента бе топла. Когато е по този начин, пчелите употребяват доста по-големи количества храна. Имам над 50% измрели пчелни фамилии и повода е и в сухото лято и в неуспеха на слънчогледа”, споделя той.
Г-н Лисичков счита, че проблемите са по региони. В Пловдивско предходната година при започване на лятото е имало един прекрасен дъжд и тъкмо поради това слънчогледът е тръгнал. В Старозагорско не е капнала нито капка и по този начин културата не е основала нектар. „ Като обикалях полето, в средата, на 20 метра към мен имаше единствено една пчела. Защо никой не се преценява с климатичните особености”, чуди се Лисичков.
Заради странния климат – изсъхнало лято и топла есен, пчелите не могли да си възпроизведат колониите и по този начин са се получили слаби колонии. „ Като зазимиш слаба колония, има огромна консумация на мед. Тя мъчно се самосъхранява”, споделя той.
Според пчеларя Лисичков страната би трябвало да заплаща опрашването, тъй като това е чисто екологична мярка. Много от сътрудниците му се отхвърлят от занаята, тъй като не виждат смисъл. „ Мъчиш се и работиш и дойдат едни рискови събитие и губиш, тъй като нямаш помощ. Кошерът не е болна крава – да викнеш ветеринаря да й бие две инжекции и да върви да пасе. Държавата би трябвало да ни подкрепя директно”, счита пчеларят. Пчеларите у нас са 13 хиляди. Министерството на земеделието е дало за разнообразни стратегии предходната година 13 милиона лв..
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ