Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е едно

Синдромът на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е едно от най-често срещаните разстройства на неврологичното развиване в детството, пишат от Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) - националната организация за публично здраве на Съединените щати.

 

Обикновено се диагностицира за първи път в детството и постоянно продължава в зрелост. Децата с този синдром страдат от недостиг на вниманието и от време на време мъчно управляват импулсивното си държание. Могат да бъдат и хиперактивни.

Това поведенческо разстройство най-често се третира с психостимуланти като метилфенидат (известен и като риталин). С негова помощ вниманието и концентрацията могат да се подобрят, а засегнатите да структурират по-добре всекидневието си. 

 

Много постоянно ADHD неправилно се дефинира като " съвременно заболяване ”. Всъщност то постоянно е било публикувано и основава съществени компликации на засегнатите от него. Много постоянно обаче не се диагностицира вярно. Тази диагноза не е годна и за всяко разсеяно дете. Около 2 до 6% от всички деца и юноши страдат от болестни разстройства на вниманието и двигателно безпокойствие. 

 

Всъщност синдромът е включен в

Ето какво написа в нея: 

Обществено-здравният метод към психиатричното боледуване преглежда психологичните разстройства като " тежки ” и " чести ”. " Тежки ” са разстройствата, при които се постанова професионална помощ освен по здравна линия (лечение), а и по обществена линия (живот с болестта). 

Имат продължителен ход и заради клиничното си естество водят до загуба на обществени умения и някаква степен на инвалидизация. Тежките психологични разстройства включват шизофренния кръг, биполярното разстройство с тежко протичане, деменциите, умствената назадничавост и тежко протичащи личностови разстройства.

" Чести ” са психологичните разстройства, които лишават благополучието на индивида за релативно къс период от време. Засягат дейната част от популацията, необятно публикувани са, и са най-често последица от напрежението. В близкото минало се назоваха невротични разстройства. Това са следните групи:

- Разстройства на тревогата (паника, генерализирано обезпокоително разстройство, обществена уплаха, характерна уплаха, агорафобия без суматоха, пост-травматично стресово разстройство, обсесивно компулсивно разстройство и разстройство на сепарационна тревога при възрастни);

- Разстройства на настроението или афективни разстройства (дистимия, меланхолия и биполярно разстройство);

- Разстройства на контрола върху импулсите (разстройство в държанието, разстройство с недостиг на вниманието при възрастни, интермитентно избухливо разстройство);

- Разстройства, свързани с използването на психоактивни субстанции (злоупотреба с алкохол, взаимозависимост от алкохол, корист с дроги, взаимозависимост от дроги).

 

Има и оповестен график с действия, само че не е ясно дали тези действия се извършват. 

 

Толкова със Синдрома на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Да се върнем на учителския профсъюз. Оказа се, че Поне видимо. Съществува, която е обвързвана и с формалния уебсайт на просветителния профсъюз. Тя обаче не е толкоз дейна и последната обява е от края на месец май предходната година. 



Очевидно двете страници имат нещо общо между тях. На първо място тъй като Подкрепа Синдикат Образование е основана като потребителски профил, в чийто лист с другари изненадващо влиза ръководителят на Синдиката Юлиян Петров. 

 

Защо обаче се постанова съществуването на два обособени канала на един и същи профсъюз - ние не можем да кажем. Можем обаче да предположим, че единият служи комфортно за дезинформация - през Фейсбук страницата, с изключение на изявления, отричащи същински психологични болести, се споделят и изявления на съветски език. 





Какво общо има Русия с просветителната система у нас? Много повече, в сравнение с смеем да признаем. Припомняме да вземем за пример, че в края на август предходната година Янка Такева в изявление пред БНР-Варна разгласи, че работна група в МОН обмисля българският език да се учи като непознат език от децата, за които той не е майчин. Последва реакция от Българска социалистическа партия - Корнелия Нинова изригна против тези планове с гневен пост в обществените мрежи против “безродниците ”. Такева е желала още да се завърне ли военното образование в учебните заведения, само че към този момент като “час по отбрана на Отечеството ”. Идеята за военизиране на учебните заведения се проповядва свободно от националистически и финансирани от Русия организации.

 

Русия стои и зад нервността със Стратегия за детето и всяването на страхове, че " страната ще ни вземе децата и ще ги даде на норвежците ".

Няколко искрено презрителни думи към не по-малко откровените, по този начин наречени " русофили ” в просветителния ни бранш. Дами и господа, вие не сте русофили, а сте вирус. 

 

Руският език ми е майчин. На съветски приказвам с някои от най-близките ми хора, било в Русия, било в България, било в Украйна или пък на различен континент (някои от роднините в Украйна, прочее, към този момент ми дават отговор на украински и това е изцяло ок). Това тук, обаче, е Синдикат ”Образование " към КТ ”Подкрепа ” в държава-членка на Европейски Съюз във време, когато РФ е един от най-големите врагове на демокрацията в днешния свят. 

" На другарите от синдиката към момента доста им се ще да сме 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики и Брежнев към момента да е на власт - разбирам ги, и аз си желая назад свидните детски играчки от своето детство. Ала това да разгласяват поговорка след поговорка на съветски език в формалната си страница в всеобща обществена мрежа през днешния ден, може да се разчита само като нескрита обществена антиевропейска позиция от страна на организацията, която те съставляват. 

 

Очевидно възпитателните полезности на другарите в Синдиката също не са мръднали от годините на Карибската рецесия насам, в случай че съдим по първия скриншот. 

 

Не, уважаеми педагози, учители и админи - хиперактивността не е липса на положително образование, в случай че, несъмнено, не смятате, че възпитанието не е нищо повече от неумишлено прекопирване на домашния модел на държанието на родителите (но надали мислите тъкмо това). Хиперактивността е положение, което може да е обвързвано с необятна гама проблеми, от наследените такива на генно равнище до чисто психическите проблеми в фамилната среда. Не, не е образователен проблем в старомодното схващане на това разбиране.

 

Не, децата и тинейджърите с нараснала интензивност и лицата с недостиг на внимание не са наложително невъзпитани. Често хиперактивността е съществено предизвестие за задаващи се личностни проблеми, завършени преди всичко от деструктивните и нападателни модели вкъщи, за обикновената липса на обич, на схващане, на непосредствен контакт, на топлота. Децата с хиперактивност имат потребност не от неодобрение и ”сторояване " в поствикториански (кажете го - съветски) жанр, а от внимание и любов. 

 

Да, знам, госпожа Янка Такева няма да хареса този пост, само че и нейното неподправено ”русофилство ” провокира у мен само подигравателни страсти ”, Рубен Лазарев, една от движещите сили зад книжарница “The Elephant Bookstore ” в сърцето на София.

 



 

ФрогНюз