)
Синдром на аутсайдера: защо ви се струва, че всички ви осъждат и сте излишни във всяка компания По женски
Синдромът на новобранеца не е присъда или уязвимост на характера. Това е предпазен механизъм, който в миналото ви е оказал помощ да оцелеете, само че в този момент ви пречи да живеете пълноценно.
Пристигате на ново място и незабавно усещате напрежение. Струва ви се, че всички ви гледат неоправдателно, че сте непотребен, че сигурно няма да желаят да поддържат връзка с вас, а в случай че го създадат – то ще е единствено по обвързване. Звучи ли ви познато? Бизнес психологът и коуч Мария Роженко изяснява от кое място се появява синдромът на новобранеца и по какъв начин да се оправим с него. Freepik Какво съставлява синдромът на новобранеца
Синдромът на новобранеца е надълбоко вкоренено чувство, че сте „ друг “, не пасвате на този свят и не се вписвате в заобикалящата среда. Човек с този синдром непрекъснато чака наказание или търси удостоверение на страховете си, че не е признат. Всяка фраза, даже изречена с безпристрастен звук, се трансформира в мотив за подозрения и размишления: „ Наистина ли съм подобаващ за тази компания? “. Или пък провокира експанзия: „ Те са някакви сбъркани, не ме правят оценка “.
Най-често това е толкоз автоматизирана реакция, че даже не виждаме по кое време се задейства. Например, когато получите доброжелателно известие след среща: „ Как си? Как е? “, първата ви реакция е нерешителност и вътрешен въпрос дали всичко е минало обикновено и за какво въобще ви пишат. Точно това е ослепителен маркер за синдрома на новобранеца.
Важно е да се разбере, че това не е наложително обвързвано с тежки детски контузии. Коренът на казуса е в неналичието на приемане на вашата различност в детството, юношеството или даже в зрелост. Трите източника на синдрома на новобранеца
1. Семейната среда
Първият и главен източник са връзките с родителите. Когато детето не е получавало на телесно и психо-емоционално равнище удостоверение, че може да бъде друго от другите, то, израствайки, е насила да търси утвърждение за своята уникалност. Това се случва, когато родителите не са дали на детето подсъзнателното увещание: „ Можеш да бъдеш друг и отново да си себе си, ние те виждаме и одобряваме подобен, какъвто си “.
Причините могат да бъдат разнообразни: заетостта на родителите, недоумение на значимостта на такава поддръжка за съответното дете или личните прочувствени компликации на възрастните. В миг, когато детето е имало особена потребност от топлота и самопризнание, родителите по разнообразни аргументи не са могли да му ги дадат. 2. Детската градина и учебното заведение
Първите конфликти с обществото могат да бъдат мъчителни. Училището е много сурова и конкурентна среда, където децата се тестват взаимно за устойчивост и построяват първата си подчиненост в връзките: „ Можеш ли да понесеш това? Ще се оправиш ли с удара? “.
Ако в фамилията има задоволителна поддръжка, а в учебното заведение – деликатни учители, този конфликт със социума се трансформира в положителни адаптационни механизми и умения. За някои деца обаче ходенето на учебно заведение се трансформира в същинско оцеляване. Подигравки поради фамилия, външен тип или просто тъй като детето е „ прекомерно мъдро “ или „ някакво необичайно “ – всичко това образува внимателно отношение към всевъзможни външни прояви и разлики от общоприетото. Freepik 3. Първата работа
Третият сериозен удар може да бъде нанесен от отровен началник. Когато началникът методично внушава на служителя, че е „ никой “, „ несъответствуващ “ и че „ има още доста да учи “. Подобен опит затвърждава и усилва към този момент съществуващия синдром на новобранеца.
Важно е да се означи, че доста зависи от чувствителността на съответния човек. Една и съща обстановка за някого ще мине неусетно, до момента в който у различен ще образува трайно чувство, че е „ несъответствуващ “, „ друг “ и „ неудобен “. Какво да вършим: три стъпки към излекуване
Стъпка 1. Забелязвайте автоматизираните мисли
Синдромът на новобранеца не се поддава на логичност – не можете просто да го убедите със силата на волята. Не е задоволително да си кажете „ хората са настроени неутрално “, тъй като това е психо-емоционална реакция. Затова би трябвало да работите със положението си: да препрограмирате реакцията на тялото, да проследявате автоматизираните мисли и да се учите да се отпускате, вместо да се напрягате и да сте нащрек.
Практика: Запишете автоматизираните си мисли, които пораждат, когато отидете на ново място и почувствате, че „ не се вписвате “ или „ не сте добре пристигнали “. Анализирайте ги: до каква степен са действително обосновани? С какво ги подкрепяте? Може би това е просто фикция, а не действителност. Стъпка 2. Осъзнайте своята отговорност
Понякога чувството „ не се регистрирам “ е в действителност обосновано, само че това е въпрос на ваш избор. Ако отидете на концерт за класическа музика в рокерски костюм или на събор на мотористи в непоколебим костюм с вратовръзка, неприемането ще бъде естествена реакция на средата. По същия метод, в случай че на юбилея на свекърва си започнете да говорите за своите проблеми, също няма да бъдете разбрани и признати.
Запитайте се: разбирам ли къде отивам? Поемам ли отговорност да се облека, да наподобявам и да се държа по съответния метод? Стъпка 3. Работа с възприятията посредством емоционално-образен метод
Усещането „ аз съм някак друг “ постоянно е обвързвано с съответно възприятие. Именно по тази причина с него може да се работи дейно посредством практики за визуализация.
Практика по емоционално-образен метод:
Назовете възприятието, което изпитвате, когато се намирате на непознато място. Определете къде в тялото си го усещате. Представете си неговия размер, цвят и текстура. Визуализирайте го като обособен обект. Проведете диалог с това възприятие: от кое място идва? В кой миг се е появило? С какъв глас приказва? Какво обръщение ви носи? Запитайте се по какъв начин можете да укрепите себе си, до момента в който взаимодействате с това възприятие.
Преодоляването на синдрома на новобранеца изисква време, внимание към себе си и подготвеност да се изправите пред дълбоки прекарвания. Резултатът обаче си заслужава – опцията да се чувствате „ собствен “ във всяка компания, без да губите личната си същина.
Пристигате на ново място и незабавно усещате напрежение. Струва ви се, че всички ви гледат неоправдателно, че сте непотребен, че сигурно няма да желаят да поддържат връзка с вас, а в случай че го създадат – то ще е единствено по обвързване. Звучи ли ви познато? Бизнес психологът и коуч Мария Роженко изяснява от кое място се появява синдромът на новобранеца и по какъв начин да се оправим с него. Freepik Какво съставлява синдромът на новобранеца
Синдромът на новобранеца е надълбоко вкоренено чувство, че сте „ друг “, не пасвате на този свят и не се вписвате в заобикалящата среда. Човек с този синдром непрекъснато чака наказание или търси удостоверение на страховете си, че не е признат. Всяка фраза, даже изречена с безпристрастен звук, се трансформира в мотив за подозрения и размишления: „ Наистина ли съм подобаващ за тази компания? “. Или пък провокира експанзия: „ Те са някакви сбъркани, не ме правят оценка “.
Най-често това е толкоз автоматизирана реакция, че даже не виждаме по кое време се задейства. Например, когато получите доброжелателно известие след среща: „ Как си? Как е? “, първата ви реакция е нерешителност и вътрешен въпрос дали всичко е минало обикновено и за какво въобще ви пишат. Точно това е ослепителен маркер за синдрома на новобранеца.
Важно е да се разбере, че това не е наложително обвързвано с тежки детски контузии. Коренът на казуса е в неналичието на приемане на вашата различност в детството, юношеството или даже в зрелост. Трите източника на синдрома на новобранеца
1. Семейната среда
Първият и главен източник са връзките с родителите. Когато детето не е получавало на телесно и психо-емоционално равнище удостоверение, че може да бъде друго от другите, то, израствайки, е насила да търси утвърждение за своята уникалност. Това се случва, когато родителите не са дали на детето подсъзнателното увещание: „ Можеш да бъдеш друг и отново да си себе си, ние те виждаме и одобряваме подобен, какъвто си “.
Причините могат да бъдат разнообразни: заетостта на родителите, недоумение на значимостта на такава поддръжка за съответното дете или личните прочувствени компликации на възрастните. В миг, когато детето е имало особена потребност от топлота и самопризнание, родителите по разнообразни аргументи не са могли да му ги дадат. 2. Детската градина и учебното заведение
Първите конфликти с обществото могат да бъдат мъчителни. Училището е много сурова и конкурентна среда, където децата се тестват взаимно за устойчивост и построяват първата си подчиненост в връзките: „ Можеш ли да понесеш това? Ще се оправиш ли с удара? “.
Ако в фамилията има задоволителна поддръжка, а в учебното заведение – деликатни учители, този конфликт със социума се трансформира в положителни адаптационни механизми и умения. За някои деца обаче ходенето на учебно заведение се трансформира в същинско оцеляване. Подигравки поради фамилия, външен тип или просто тъй като детето е „ прекомерно мъдро “ или „ някакво необичайно “ – всичко това образува внимателно отношение към всевъзможни външни прояви и разлики от общоприетото. Freepik 3. Първата работа
Третият сериозен удар може да бъде нанесен от отровен началник. Когато началникът методично внушава на служителя, че е „ никой “, „ несъответствуващ “ и че „ има още доста да учи “. Подобен опит затвърждава и усилва към този момент съществуващия синдром на новобранеца.
Важно е да се означи, че доста зависи от чувствителността на съответния човек. Една и съща обстановка за някого ще мине неусетно, до момента в който у различен ще образува трайно чувство, че е „ несъответствуващ “, „ друг “ и „ неудобен “. Какво да вършим: три стъпки към излекуване
Стъпка 1. Забелязвайте автоматизираните мисли
Синдромът на новобранеца не се поддава на логичност – не можете просто да го убедите със силата на волята. Не е задоволително да си кажете „ хората са настроени неутрално “, тъй като това е психо-емоционална реакция. Затова би трябвало да работите със положението си: да препрограмирате реакцията на тялото, да проследявате автоматизираните мисли и да се учите да се отпускате, вместо да се напрягате и да сте нащрек.
Практика: Запишете автоматизираните си мисли, които пораждат, когато отидете на ново място и почувствате, че „ не се вписвате “ или „ не сте добре пристигнали “. Анализирайте ги: до каква степен са действително обосновани? С какво ги подкрепяте? Може би това е просто фикция, а не действителност. Стъпка 2. Осъзнайте своята отговорност
Понякога чувството „ не се регистрирам “ е в действителност обосновано, само че това е въпрос на ваш избор. Ако отидете на концерт за класическа музика в рокерски костюм или на събор на мотористи в непоколебим костюм с вратовръзка, неприемането ще бъде естествена реакция на средата. По същия метод, в случай че на юбилея на свекърва си започнете да говорите за своите проблеми, също няма да бъдете разбрани и признати.
Запитайте се: разбирам ли къде отивам? Поемам ли отговорност да се облека, да наподобявам и да се държа по съответния метод? Стъпка 3. Работа с възприятията посредством емоционално-образен метод
Усещането „ аз съм някак друг “ постоянно е обвързвано с съответно възприятие. Именно по тази причина с него може да се работи дейно посредством практики за визуализация.
Практика по емоционално-образен метод:
Назовете възприятието, което изпитвате, когато се намирате на непознато място. Определете къде в тялото си го усещате. Представете си неговия размер, цвят и текстура. Визуализирайте го като обособен обект. Проведете диалог с това възприятие: от кое място идва? В кой миг се е появило? С какъв глас приказва? Какво обръщение ви носи? Запитайте се по какъв начин можете да укрепите себе си, до момента в който взаимодействате с това възприятие.
Преодоляването на синдрома на новобранеца изисква време, внимание към себе си и подготвеност да се изправите пред дълбоки прекарвания. Резултатът обаче си заслужава – опцията да се чувствате „ собствен “ във всяка компания, без да губите личната си същина.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ