Синдромът на Алиса в страната на чудесата закотвя хората в

Синдромът на Алиса в страната на чудесата закотвя хората в недействителен, детски и доверчив свят, където всичко е ужасно и няма спънки или провокации. Мисленето по този метод е рисково, тъй като тези човеци в действителност ще бъдат разочаровани, когато най-сетне възприемат действителността такава, каквато е.

Синдромът на Алиса в страната на чудесата се случва, когато действителността на индивида е комплицирана и мъчителна. Това е по този начин, тъй като той се пробва да се защищити по някакъв метод. Този тип отбрана от това, което се случва към него, може да бъде в действителност потребно първоначално. За страдание, това може да го държи надалеч от достоверността.

Способността ни да мислим е извънредно скъп запас, когато се употребява вярно.

Мисленето ни оказва помощ да се развиваме и да напредваме; то ни разрешава да изследваме, откриваме и правим прелестни каузи. Проблемът стартира, когато не го използваме дейно и възприемаме преднамерен метод на мислене, който предотвратява растежа ни.

Фройд приказва за защитните механизми като несъзнателни психически тактики за справяне с действителността и за поддържане на личния ни облик. Те могат да бъдат функционални, когато се употребяват умерено. Постоянното им консолидиране обаче би било нездравословно.

Някои биха сметнали този синдром за когнитивна неточност.

Това е по този начин, тъй като хората, наранени от него, живеят в личния си дребен балон и там всичко е идеално. Те населяват Страната на чудесата и ще продължат да го вършат известно време. Това е като метод да обърнете тил на действителността, който крие също бариери и трудности.

„ Начинът на мислене на Алиса е идеологическа дисторция на съзнанието от детски, доверчив, незлоблив вид “, споделя испанският мъдрец Густаво Буено. „ По този метод, представяйки света с главата надолу, тя не желае да осъзнае компликациите, които би трябвало да преодолее. Тя не желае да има нищо общо с методите или пътищата, които би трябвало да употребява и да извърви. Това е по този начин, тъй като всичко е доста по-просто, когато приемете, че светът е извърнат и нищо не може да извършите. “

Не е неприятно да бъдем оптимисти. Всъщност това е произходът на вярата. Важно е обаче да бъдем реалисти. Възприемането на действителността такава, каквато е, оказва помощ на хората да узреят. Също по този начин им оказва помощ да генерират тактики за превъзмогване на неволи.

Трудно е да осъзнаеш действителния свят и по този метод да се адаптираш към него, когато мислиш като Алиса и вярваш, че си в Страната на чудесата.

Детското мислене е наивно, опростено и оптимистично.

По този метод е мъчно да се обърне внимание на някакви неволи. Всичко на пръв взор е елементарно и там няма компликации.

Това може да наподобява като утопично мислене, само че разликата е, че утопиите съзерцават трудностите, които човек може да срещне.

Утопичната мисъл осъзнава действителността и не отхвърля битката като средство. Това може да накара човек да премисли последствията от предприемането на планове, които изискват смяна. Освен това утопичната мисъл знае, че грешката е допустима просто тъй като е част от всекидневието. Това не се случва от позиция на Алиса. Тя просто минава през огледало, с цел да стигне до своя различен свят.

Последствията от Синдрома на Алиса в страната на чудесата

Сега е много всекидневно да посягаме към книги за самопомощ, които оферират извънредно позитивни изречения, които вливат хрумвания за действителността, които въобще не дават отговор на действителността.
Шири се някаква ода на щастието, която ни принуждава да бъдем постоянно положителни, без значение от събитията към вас. Принуждава ни да мислим, че би трябвало да е по този начин в този момент и постоянно. Трябва да имаме вяра, че животът е прелестен. Ако мислим по този метод, ще привличаме всичко, което желаем, без прекалено много старания.

Това е малко рисково, защото сътворяваме избрани упования в мозъка си и задвижваме избрани дейности, вярвайки, че фантазиите ни ще бъдат изпълнени по много вълшебен метод.

Това нормално не е по този начин. По този метод се постанова да се изправяме пред несгодите и да се окажем мощно разочаровани и даже депресирани. От нас зависи да променим това користолюбие и да си позволим да се надявате, да се опитаме да реализираме задачите си и да променим всичко, което не дава отговор на нашите полезности.

Да вършим това, като в същото време сме наясно, че всичко това изисква нашите старания.
Много по-здравословно е да приветстваме дизайна за бъдещето, в който сме наясно с вероятните трудности, с които ще се сблъскаме, вместо да се опитваме да избягаме от действителността си. Това в никакъв случай няма да се случи и ще бъдем единствено разочаровани.

Трябва да приказваме със себе си рационално и реалистично. По този метод би трябвало да оставим разрушителните мечти зад тила си.

Теодора Шопова/mila.bg