Синдикат бори критиките срещу промените в кодекса по труда и работата от вкъщи
Синдикатът на административните чиновници към КТ " Подкрепа " (САС " Подкрепа " ) показва кардиналното си единодушие с препоръчаните промени в Кодекса на труда (КТ) и ги намира за целесъобразни и отговарящи на установените потребности от възстановяване на законодателната рамка. Това се споделя в мнение на синдиката по плана на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, адресирано до шефа на дирекция " Модернизация на администрацията " към администрацията на Министерския съвет Искрен Иванов.
От синдиката акцентират, че в последните дни предложенията за изменение и допълнение на нормативната уредба на работата от разстояние са станали обект на засилен публичен интерес и обществено медийно разискване, в което надвива отрицателното отношение, предизвикано от изявления, включващи журналистически тълкувания и отзиви на представители на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). В тях обаче нямало експертен и професионален коментар, а в полемиката по тематиката се подчертало върху текстовете, с които се допълват нормативната уредба за определянето на място на работа и работно място при работа от разстояние или така наречен отдалечена работа.
Синдикалната организация не споделя опасенията, че предложенията ще затруднят практическото използване на наредбите и че опонират на напъните за реализиране на повече еластичност. " От една страна, гъвкавостта не трябва и не следва да се възприема като развой на отпадане на правила и надзор. От друга страна, изключително когато се отнася за трудови права, основаването на гъвкави правила следва да бъде уравновесено съпроводено с гаранции за сигурността на публичните връзки, свързани с полагането на труд ", се показва в мнението. Според Синдиката на административните чиновници насочна изходна позиция при разглеждането проблема би трябвало да бъде разграничаването на понятията " място на работа " и " работно място ". От организацията изясняват, че съгласно настоящата сега нормативна уредба, " място на работа " по смисъла на чл.66, ал.3 от КТ е " седалището на предприятието, с което е подписан трудовият контракт, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата ", а терминът " работно място " е дефиниран в §1, т.4 от Допълнителните разпореждания на КТ, където се показва, че това е " помещение, завод, стая, нахождение на машина, оборудване или друго сходно териториално несъмнено място в предприятието, където служащият или служителят по напътствие на работодателя поставя труда си в осъществяване на отговорностите по трудовото правно отношение, както и място, несъмнено от дружество ползвател. При осъществяване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на служащия или служителя или друго помещение по негов избор отвън предприятието. "
От синдиката изясняват още, че посочването на " място на работа " е наложителна част от минималното наличие на всеки трудов контракт. Това кардинално състояние не се трансформира посредством препоръчаното изменение на ал.7 в чл.107з от КТ, съгласно което с самостоятелния трудов контракт се дефинира и мястото на работата от разстояние, когато е друго от седалището на работодателя. Аргументите срещу този текст, съдържащи се в разнообразни медийни изявления не могат да бъдат споделени, допълват от САС " Подкрепа ". В мнението се акцентира още, че ппределянето на място на работа, най-малкото във връзка с това дали то е на територията на България или отвън страната, има значимо практическо значение, изключително в случай че работата се прави от чужбина, и то за продължителни интервали от време. В тези случаи можело да зародят редица затруднения свързани с данъчното облагане и осигурителния режим, които следва да бъдат прилагани. От синдиката са безапелационни, че причините против препоръчаните текстове не могат да се одобряват за годни и във връзка с изказванието, че с това се затруднява и лимитира свободния избор на място на работа. " И към днешна дата е налице опция за полагане на труд без закрепено място на работа (на територията на страната, на територията на административната област, в териториалния обсег на институцията, на територията на всички обекти на работодателя и т.н.). Това е постоянно срещана догадка при търговски представители, служащи в строителството и други. По данни на Национален статистически институт от преброяването на популацията през 2021 година, 494 000 души работят в място друго от това, в което живеят, а 100 547 лица са без закрепено място на работа ", се споделя също в мнението. От САС " Подкрепа " означават, че точно затова от 2017 година съществува опция при подаване на уведомлението до Национална агенция за приходите по чл.62 от КТ да се попълня код по ЕКАТТЕ " 00000 ", когато лицето извършва трудовите си отговорности допълнително от едно обитаемо място.
От синдиката декларират, че рецензиите против препоръчаните текстове по отношение на " работното място " при работа от разстояние също не могат да намерят аргументирана поддръжка. Те били ориентирани към отбрана на ползите и на двете страни по правното отношение. За служащия предоставяли опцията да избере уместно помещение за работно място, против задължението да даде на работодателя информация за характерностите на обезпеченото работно място. За работодателя пък се създавали нужните гаранции по отношение на събитието, че той носи отговорността за обезпечаване на безвредни и здравословни условия на труд, както и по отношение на реализирането на нужния надзор. От синдикалната организация считат още, че тези текстове са и в духа на разпоредбите, написани в Европейското рамково съглашение за " работа от разстояние ".
" Считаме, че при останалите текстове, свързани с отчитането на осъществената работа и работното време, предложенията са уравновесени и регистрират ползите и на двете страни по правното отношение. Създават се предпоставки и благоприятни условия за гъвкаво отчитане на положения труд и работното време, включително посредством потребление на актуалните осведомителни и информационни технологии. В същото време, в изискванията на все по-актуалния и важен спор по отношение на " правото на изключване ", предложенията имат за цел да реализират нужния баланс сред професионалния и персоналния живот, както и сред ползите на бизнеса и правата и ползите на служащите и чиновниците ", се акцентира в мнението. С предложенията се избягвали хипотези, при които работодателят, подчинявайки се само на своите потребности, ангажира служителя със служебно другарство, което изключително при интернационалните информационни връзки може да е безкрайно във времето или разположено в неуместно време или при неуместно систематизиране (разпокъсано) на уговорките във времето. От САС " Подкрепа " са безапелационни, че тези промени са нужни и без подозрение следва да бъдат подкрепени.
От организацията имат и забележки към предложенията за изменение на нормативната уредба, обвързвана с работата от разстояние. Те са ориентирани към неналичието на оферти за основаване на опция за отдалечена работа за държавните чиновници, полагащи труд по служебни правни отношения.
От синдиката акцентират, че работата от разстояние на чиновници в държавната и локална администрация е възприета като вероятен, ефикасен и еластичен механизъм за полагане на труд от административните чиновници в доста от страните в Европейски Съюз и в света. Този еластичен метод потвърдил своите преимущества в изискванията на международна пандемия и се наложил като допустима и модерна опция, в това число за ангажиране на квалифицирани експерти, които живеят в отдалечени региони и обитаеми места разнообразни от седалището на съответната администрация. " В Кодекса на труда опциите за надомна работа и работа от разстояние бяха регламентирани още през 2011 година, а няма никаква основателна причина работата от разстояние отвън случаите на оповестено изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура да не са регламентирани и за държавните чиновници посредством Закона за държавния чиновник ", се споделя още в мнението.
В тази връзка от САС " Подкрепа " оферират в разисквания Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда да се планува преходна наредба, с която да се сътвори нова ал.1 в чл.51а от Закона за държавния чиновник с текст:
" (2) По самодейност или със единодушието на служителя, органът по назначението може да му разпорежда осъществяването на работа от разстояние в домашна среда, като се съобразят характерът на работата и активността на обособените звена и чиновници според функционалностите, избрани в устройствените правилници и одобрените длъжностни характерности на чиновниците. "
Досегашната ал.1 и 2 да станат ал.2 и 3.
По отношение на препоръчаните текстове по отношение на уредбата на командироването на служащи и чиновници за краткотрайно осъществяване на работа за даване на услуги в друга страна членка
Според синдиката предложенията са в сходство с поставените цели - постигането на равнопоставеност при гарантирането на трудовите хонорари сред командированите в границите на даване на услуги служащи и чиновници и служащите и чиновниците, към трудовото правно отношение на които се ползва българското трудово законодателство.
Синдикатът предлага и други промени в КТ във връзка с чиновниците в държавната администрация:
В ал.12 на чл.107а от Кодекса на труда т.2 да се промени, като придобие следната редакция:
" при завръщане от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за развъждане на дете по член 163, 164, 164а и 164б ".
Мотиви:
След приемането на текста през 2012 година бяха направени редица промени в регламентацията на платените отпуски свързани с бременност, раждане и развъждане на дете, в това число новата наредба на платения отпуск за развъждане на дете настанено при близки и родственици или в приемно семейство (чл.164а от КТ) и на платения отпуск при осиновяване на дете до 5 годишна възраст (чл.164б от КТ). Тези промени бяха отразени съответно през 2018 година с промени в чл.67, ал.5, т.2 от Закона за държавния чиновник, както и посредством промени от 2019 година в Наредбата за заплатите на чиновниците в държавната администрация, посредством изменение в член 11, алинея 1, т. 2 от Наредбата, само че заради законодателен пропуск не е изменена уредбата в Кодекса на труда във връзка с работещите по трудово правно отношение в държавната администрация, за които НЗСДА е използвана. Поради тази причина, предлагаме премахване на пропуща и установеното противоречие посредством съответното изменение в чл.107а, алинея 12, т. 2 от Кодекса на труда.
В ал.14 на чл.107а от Кодекса на труда се основава нова точка 1 с текст:
" в допълнение заплащане за добит трудов стаж и професионален опит. "
Досегашните точки от 1 до 6, стават надлежно от 2 до 7.
В чл.107а от КТ се основава нова ал.15 с текст:
" Размерът на спомагателното заплащане по алинея 14, т. 1, както и изискванията и редът за приемането му се дефинират с нормативен акт на Министерския съвет. "
Досегашните алинеи 15-21 трансформират номерацията си.
В досегашната ал.15 позоваванията на " т.5 " се заменят с " т.6 ".
В досегашната ал.16 изразът " ал.14, т.1-5 " се заменя с " ал.14, т.2-6 ".
В досегашната ал.17 " т.6 " се заменя с " т.7 ".
Мотиви:
Синдикатът на административните чиновници " Подкрепа " неведнъж е изразявал мнения по отношение на отрицателните последствия от осъществената през 2012 година " промяна " в метода на установяване на възнагражденията на държавните чиновници и на работещите по трудово правно отношение в държавната администрация. Използваният метод за установяване на самостоятелните заплати, както и механизмите за тяхното увеличение се нуждае от съществена проверка, а приемането на нова методика за установяване на заплатите и тяхното актуализиране е от основно значение за постигането на действителни резултати във връзка с качеството на човешките запаси в администрацията. Един от значителните детайли на осъществената през 2012 година " промяна " бе премахването на опцията за начисляване и погашение на спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит. Концепцията на МОТ за заслужен труд е построена към правилото за равно отнасяне на работещите от закона. Именно това пълноправие бе нарушено с промяната от 2012 година, когато полагащите труд по трудово правно отношение в държавната администрация бяха лишени от съществуващата за останалите работещи по трудово правно отношение опция да получават годишно повишаване на възнаграждението си въз основа на насъбрания професионален опит и стаж. Липсата на този тип в допълнение заплащане, съчетана с императивно закрепените и мощно лимитирани благоприятни условия за повишаване на главните самостоятелни заплати, основават съществени проблеми при набиране и задържане на личен състав в административните структури. От една страна, администрацията е неатрактивна и неконкурентноспособна на пазара на труда за привличане на квалифицирани експерти извън. От друга страна, с цел да бъдат привлечени, новите чиновници постоянно получават същите или по-големи хонорари от дългогодишните чиновници с насъбран професионален опит и стаж в съответната конструкция, което демотивира последните и е главен катализатор за текучество на опитни фрагменти, което в последна сметка се отразява на качеството на административното обслужване. Премахването на този тип в допълнение заплащане по всеобщо мнение е едно от най-несправедливите, най-необосновани и най-неудачни проявления на несполучливата промяна от 2012 година, заради което възобновяване му е от първостепенно и стратегическо значение.
Сегашната ал.19 на чл.107а от КТ да бъде анулирана.
Мотиви:
От една страна, предлагането за отпадане на текста на ал.19 е директно обвързвано с предлагането за възобновяване на спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит, което би следвало да стане част от брутното заплащане, от което се пресмята възнаграждението за заплатен отпуск, както и компенсациите по Кодекса на труда. От друга страна, предлагането следва да отстрани едно също незаслужено проявяване на " промяната " от 2012 година Именно като част от тази промяна бе признато и въведено правилото визирано в ал.19 на чл.107а от КТ, съгласно което възнаграждението за заплатен годишен отпуск и компенсациите по този кодекс за чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация, да се дефинират единствено въз основа на самостоятелната съществена месечна заплата. Чрез този текст, работещите по трудово правно отношение бяха на процедура извадени от приложното поле на чл.177 и чл.228 от КТ, относими на общо съображение към всички други служащи и чиновници, чиито трудови правни отношения се контролират посредством Кодекса на труда. Както чл.177 от КТ, регламентиращ заплащането на платения отпуск, по този начин и чл.228 от КТ, регламентиращ метода на пресмятане на компенсациите по КТ, употребяват като база за пресмятане брутното заплащане на служащите и чиновниците. Чрез ал.19 на чл.107а от КТ, чиновниците са изключени и от приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която дефинира обсега на понятието " брутно заплащане " по смисъла на чл.177 и чл.228 от КТ. При действието на ал.19 на чл.107а, никое в допълнение заплащане не може да бъде включено в базата за пресмятане на платения отпуск или обезщетение по КТ, тъй като за база императивно е несъмнено единствено главното заплащане, а не брутното, както е съгласно НСОРЗ, където е посочено, че в брутното влизат и спомагателните хонорари с непрекъснат темперамент, както и спомагателното заплащане за вътрешно съвместителство по чл.259 от КТ. Освен това, според чл.17, ал.2 от НСОРЗ в брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск по член 177 от Кодекса на труда се включва и съответната пропорционална част от спомагателните периодически или годишни хонорари, изплатени след използването на платения отпуск, като за задачата се преизчисляват изплатените хонорари за заплатен отпуск. Предвид текста на чл.107а, ал.19, регламентираното с Наредбата за заплатите на чиновниците в държавната администрация в допълнение заплащане за реализирани резултати не може да бъде включвано в базата за пресмятане на възнаграждението за заплатен отпуск, без значение от обстоятелството, че при въвеждането на този тип в допълнение заплащане през 2012 година бе обществено афиширано като нова методика, при която част от заплатите на чиновниците да се дават под формата на в допълнение заплащане за реализирани резултати според от степента на осъществяване на длъжността.
Предвид предлагането ни за възобновяване на спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит, предлагаме по едно и също време с него да бъде възобновена опцията възнагражденията за заплатен отпуск и компенсациите по КТ да се начисляват и изплащат по общоприетите правила, визирани в КТ и в НСОРЗ.
В чл.107а от Кодекса на труда се основава нова ал.22 с текст:
" При осъществяване на служебните си отговорности чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация имат право на представително или униформено облекло за всяка календарна година при условия и по ред, избрани с акт на Министерски съвет. "
Реализирането на това предложение и приемането на нова ал.22 в чл.107а от КТ допуска приемане и на съответни подзаконови текстове, които да обезпечат използването на новата ал.20 на чл.107а. Възможни са три различни разновидността:
- Приемане на обособена нарочна разпоредба за представителното и униформеното облекло на чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация по сходство на Наредба № 14 от 16 ноември 2016 година за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и учебното образование;
- Приемане на текстове в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, регламентиращи условия и ред за даване на представително работно облекло за чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация;
- Приемане на текст в Наредбата за служебното състояние на държавните чиновници, който да указва, че Раздел VI от наредбата се ползва и за чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация.
Мотиви:
Предоставянето на работно облекло на работещите по трудово и по служебно правно отношение в държавната администрация сега се урежда по друг метод:
- Държавните чиновници имат право на " представително работно облекло " или униформено облекло за всяка календарна година според Наредбата за служебното състояние на държавните чиновници (НСПДС), като в наредбата се показва, че цената на представителното облекло се дава в пари, като изборът и типът на облеклото се обезпечават от всеки държавен служител;
- Служителите по трудово правно отношение в държавната администрация имат право на работно облекло според чл.296 от КТ и издадената за неговото използване Наредба за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), според чл.8, ал.2 от която, " работното облекло се дава в подготвен тип ".
Спецификата на работа на чиновниците в държавната администрация, в общия случай, на процедура изисква носенето на представително облекло по време на осъществяване на служебните им отговорности, а не на работно облекло, което по смисъла на НБРУО има за цел да защищава персоналното облекло по време на работа. Облеклото на чиновниците по трудово правно отношение следва да се възприема като " представително работно ", каквато е терминологията в НСПДС във връзка с облеклото на държавните чиновници. Именно заради тази причина, за чиновниците по трудово правно отношение в администрацията би трябвало да бъде основана правна опция да получават средства за представително облекло, сходна на основаната за педагогическите и административни експерти, работещи по трудово правно отношение в просветителните институции.
Приемането на това предложение ще отстрани постоянно съществуващата процедура на непредоставяне на работно облекло на чиновниците работещи по трудово правно отношение, което от своя страна е несъблюдение на отговорностите на работодателя па чл.296 от КТ. Регламентирането на обвързване за обезпечаване на средства за представително облекло ще облекчи административно работодателите в държавната и локална администрация, заради отпадането на нуждата на осъществяване на процедури по Закон за обществените поръчки за закупуване на работно облекло в подготвен тип. Не на последно място, обезпеченото представително общество ще увеличи самочувствието и престижа на чиновниците, а оттова ще повлияе позитивно на отношението им при контактите с жители и институции при реализиране на служебните отговорности.
От синдиката акцентират, че в последните дни предложенията за изменение и допълнение на нормативната уредба на работата от разстояние са станали обект на засилен публичен интерес и обществено медийно разискване, в което надвива отрицателното отношение, предизвикано от изявления, включващи журналистически тълкувания и отзиви на представители на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). В тях обаче нямало експертен и професионален коментар, а в полемиката по тематиката се подчертало върху текстовете, с които се допълват нормативната уредба за определянето на място на работа и работно място при работа от разстояние или така наречен отдалечена работа.
Синдикалната организация не споделя опасенията, че предложенията ще затруднят практическото използване на наредбите и че опонират на напъните за реализиране на повече еластичност. " От една страна, гъвкавостта не трябва и не следва да се възприема като развой на отпадане на правила и надзор. От друга страна, изключително когато се отнася за трудови права, основаването на гъвкави правила следва да бъде уравновесено съпроводено с гаранции за сигурността на публичните връзки, свързани с полагането на труд ", се показва в мнението. Според Синдиката на административните чиновници насочна изходна позиция при разглеждането проблема би трябвало да бъде разграничаването на понятията " място на работа " и " работно място ". От организацията изясняват, че съгласно настоящата сега нормативна уредба, " място на работа " по смисъла на чл.66, ал.3 от КТ е " седалището на предприятието, с което е подписан трудовият контракт, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата ", а терминът " работно място " е дефиниран в §1, т.4 от Допълнителните разпореждания на КТ, където се показва, че това е " помещение, завод, стая, нахождение на машина, оборудване или друго сходно териториално несъмнено място в предприятието, където служащият или служителят по напътствие на работодателя поставя труда си в осъществяване на отговорностите по трудовото правно отношение, както и място, несъмнено от дружество ползвател. При осъществяване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на служащия или служителя или друго помещение по негов избор отвън предприятието. "
От синдиката изясняват още, че посочването на " място на работа " е наложителна част от минималното наличие на всеки трудов контракт. Това кардинално състояние не се трансформира посредством препоръчаното изменение на ал.7 в чл.107з от КТ, съгласно което с самостоятелния трудов контракт се дефинира и мястото на работата от разстояние, когато е друго от седалището на работодателя. Аргументите срещу този текст, съдържащи се в разнообразни медийни изявления не могат да бъдат споделени, допълват от САС " Подкрепа ". В мнението се акцентира още, че ппределянето на място на работа, най-малкото във връзка с това дали то е на територията на България или отвън страната, има значимо практическо значение, изключително в случай че работата се прави от чужбина, и то за продължителни интервали от време. В тези случаи можело да зародят редица затруднения свързани с данъчното облагане и осигурителния режим, които следва да бъдат прилагани. От синдиката са безапелационни, че причините против препоръчаните текстове не могат да се одобряват за годни и във връзка с изказванието, че с това се затруднява и лимитира свободния избор на място на работа. " И към днешна дата е налице опция за полагане на труд без закрепено място на работа (на територията на страната, на територията на административната област, в териториалния обсег на институцията, на територията на всички обекти на работодателя и т.н.). Това е постоянно срещана догадка при търговски представители, служащи в строителството и други. По данни на Национален статистически институт от преброяването на популацията през 2021 година, 494 000 души работят в място друго от това, в което живеят, а 100 547 лица са без закрепено място на работа ", се споделя също в мнението. От САС " Подкрепа " означават, че точно затова от 2017 година съществува опция при подаване на уведомлението до Национална агенция за приходите по чл.62 от КТ да се попълня код по ЕКАТТЕ " 00000 ", когато лицето извършва трудовите си отговорности допълнително от едно обитаемо място.
От синдиката декларират, че рецензиите против препоръчаните текстове по отношение на " работното място " при работа от разстояние също не могат да намерят аргументирана поддръжка. Те били ориентирани към отбрана на ползите и на двете страни по правното отношение. За служащия предоставяли опцията да избере уместно помещение за работно място, против задължението да даде на работодателя информация за характерностите на обезпеченото работно място. За работодателя пък се създавали нужните гаранции по отношение на събитието, че той носи отговорността за обезпечаване на безвредни и здравословни условия на труд, както и по отношение на реализирането на нужния надзор. От синдикалната организация считат още, че тези текстове са и в духа на разпоредбите, написани в Европейското рамково съглашение за " работа от разстояние ".
" Считаме, че при останалите текстове, свързани с отчитането на осъществената работа и работното време, предложенията са уравновесени и регистрират ползите и на двете страни по правното отношение. Създават се предпоставки и благоприятни условия за гъвкаво отчитане на положения труд и работното време, включително посредством потребление на актуалните осведомителни и информационни технологии. В същото време, в изискванията на все по-актуалния и важен спор по отношение на " правото на изключване ", предложенията имат за цел да реализират нужния баланс сред професионалния и персоналния живот, както и сред ползите на бизнеса и правата и ползите на служащите и чиновниците ", се акцентира в мнението. С предложенията се избягвали хипотези, при които работодателят, подчинявайки се само на своите потребности, ангажира служителя със служебно другарство, което изключително при интернационалните информационни връзки може да е безкрайно във времето или разположено в неуместно време или при неуместно систематизиране (разпокъсано) на уговорките във времето. От САС " Подкрепа " са безапелационни, че тези промени са нужни и без подозрение следва да бъдат подкрепени.
От организацията имат и забележки към предложенията за изменение на нормативната уредба, обвързвана с работата от разстояние. Те са ориентирани към неналичието на оферти за основаване на опция за отдалечена работа за държавните чиновници, полагащи труд по служебни правни отношения.
От синдиката акцентират, че работата от разстояние на чиновници в държавната и локална администрация е възприета като вероятен, ефикасен и еластичен механизъм за полагане на труд от административните чиновници в доста от страните в Европейски Съюз и в света. Този еластичен метод потвърдил своите преимущества в изискванията на международна пандемия и се наложил като допустима и модерна опция, в това число за ангажиране на квалифицирани експерти, които живеят в отдалечени региони и обитаеми места разнообразни от седалището на съответната администрация. " В Кодекса на труда опциите за надомна работа и работа от разстояние бяха регламентирани още през 2011 година, а няма никаква основателна причина работата от разстояние отвън случаите на оповестено изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура да не са регламентирани и за държавните чиновници посредством Закона за държавния чиновник ", се споделя още в мнението.
В тази връзка от САС " Подкрепа " оферират в разисквания Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда да се планува преходна наредба, с която да се сътвори нова ал.1 в чл.51а от Закона за държавния чиновник с текст:
" (2) По самодейност или със единодушието на служителя, органът по назначението може да му разпорежда осъществяването на работа от разстояние в домашна среда, като се съобразят характерът на работата и активността на обособените звена и чиновници според функционалностите, избрани в устройствените правилници и одобрените длъжностни характерности на чиновниците. "
Досегашната ал.1 и 2 да станат ал.2 и 3.
По отношение на препоръчаните текстове по отношение на уредбата на командироването на служащи и чиновници за краткотрайно осъществяване на работа за даване на услуги в друга страна членка
Според синдиката предложенията са в сходство с поставените цели - постигането на равнопоставеност при гарантирането на трудовите хонорари сред командированите в границите на даване на услуги служащи и чиновници и служащите и чиновниците, към трудовото правно отношение на които се ползва българското трудово законодателство.
Синдикатът предлага и други промени в КТ във връзка с чиновниците в държавната администрация:
В ал.12 на чл.107а от Кодекса на труда т.2 да се промени, като придобие следната редакция:
" при завръщане от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за развъждане на дете по член 163, 164, 164а и 164б ".
Мотиви:
След приемането на текста през 2012 година бяха направени редица промени в регламентацията на платените отпуски свързани с бременност, раждане и развъждане на дете, в това число новата наредба на платения отпуск за развъждане на дете настанено при близки и родственици или в приемно семейство (чл.164а от КТ) и на платения отпуск при осиновяване на дете до 5 годишна възраст (чл.164б от КТ). Тези промени бяха отразени съответно през 2018 година с промени в чл.67, ал.5, т.2 от Закона за държавния чиновник, както и посредством промени от 2019 година в Наредбата за заплатите на чиновниците в държавната администрация, посредством изменение в член 11, алинея 1, т. 2 от Наредбата, само че заради законодателен пропуск не е изменена уредбата в Кодекса на труда във връзка с работещите по трудово правно отношение в държавната администрация, за които НЗСДА е използвана. Поради тази причина, предлагаме премахване на пропуща и установеното противоречие посредством съответното изменение в чл.107а, алинея 12, т. 2 от Кодекса на труда.
В ал.14 на чл.107а от Кодекса на труда се основава нова точка 1 с текст:
" в допълнение заплащане за добит трудов стаж и професионален опит. "
Досегашните точки от 1 до 6, стават надлежно от 2 до 7.
В чл.107а от КТ се основава нова ал.15 с текст:
" Размерът на спомагателното заплащане по алинея 14, т. 1, както и изискванията и редът за приемането му се дефинират с нормативен акт на Министерския съвет. "
Досегашните алинеи 15-21 трансформират номерацията си.
В досегашната ал.15 позоваванията на " т.5 " се заменят с " т.6 ".
В досегашната ал.16 изразът " ал.14, т.1-5 " се заменя с " ал.14, т.2-6 ".
В досегашната ал.17 " т.6 " се заменя с " т.7 ".
Мотиви:
Синдикатът на административните чиновници " Подкрепа " неведнъж е изразявал мнения по отношение на отрицателните последствия от осъществената през 2012 година " промяна " в метода на установяване на възнагражденията на държавните чиновници и на работещите по трудово правно отношение в държавната администрация. Използваният метод за установяване на самостоятелните заплати, както и механизмите за тяхното увеличение се нуждае от съществена проверка, а приемането на нова методика за установяване на заплатите и тяхното актуализиране е от основно значение за постигането на действителни резултати във връзка с качеството на човешките запаси в администрацията. Един от значителните детайли на осъществената през 2012 година " промяна " бе премахването на опцията за начисляване и погашение на спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит. Концепцията на МОТ за заслужен труд е построена към правилото за равно отнасяне на работещите от закона. Именно това пълноправие бе нарушено с промяната от 2012 година, когато полагащите труд по трудово правно отношение в държавната администрация бяха лишени от съществуващата за останалите работещи по трудово правно отношение опция да получават годишно повишаване на възнаграждението си въз основа на насъбрания професионален опит и стаж. Липсата на този тип в допълнение заплащане, съчетана с императивно закрепените и мощно лимитирани благоприятни условия за повишаване на главните самостоятелни заплати, основават съществени проблеми при набиране и задържане на личен състав в административните структури. От една страна, администрацията е неатрактивна и неконкурентноспособна на пазара на труда за привличане на квалифицирани експерти извън. От друга страна, с цел да бъдат привлечени, новите чиновници постоянно получават същите или по-големи хонорари от дългогодишните чиновници с насъбран професионален опит и стаж в съответната конструкция, което демотивира последните и е главен катализатор за текучество на опитни фрагменти, което в последна сметка се отразява на качеството на административното обслужване. Премахването на този тип в допълнение заплащане по всеобщо мнение е едно от най-несправедливите, най-необосновани и най-неудачни проявления на несполучливата промяна от 2012 година, заради което възобновяване му е от първостепенно и стратегическо значение.
Сегашната ал.19 на чл.107а от КТ да бъде анулирана.
Мотиви:
От една страна, предлагането за отпадане на текста на ал.19 е директно обвързвано с предлагането за възобновяване на спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит, което би следвало да стане част от брутното заплащане, от което се пресмята възнаграждението за заплатен отпуск, както и компенсациите по Кодекса на труда. От друга страна, предлагането следва да отстрани едно също незаслужено проявяване на " промяната " от 2012 година Именно като част от тази промяна бе признато и въведено правилото визирано в ал.19 на чл.107а от КТ, съгласно което възнаграждението за заплатен годишен отпуск и компенсациите по този кодекс за чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация, да се дефинират единствено въз основа на самостоятелната съществена месечна заплата. Чрез този текст, работещите по трудово правно отношение бяха на процедура извадени от приложното поле на чл.177 и чл.228 от КТ, относими на общо съображение към всички други служащи и чиновници, чиито трудови правни отношения се контролират посредством Кодекса на труда. Както чл.177 от КТ, регламентиращ заплащането на платения отпуск, по този начин и чл.228 от КТ, регламентиращ метода на пресмятане на компенсациите по КТ, употребяват като база за пресмятане брутното заплащане на служащите и чиновниците. Чрез ал.19 на чл.107а от КТ, чиновниците са изключени и от приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), която дефинира обсега на понятието " брутно заплащане " по смисъла на чл.177 и чл.228 от КТ. При действието на ал.19 на чл.107а, никое в допълнение заплащане не може да бъде включено в базата за пресмятане на платения отпуск или обезщетение по КТ, тъй като за база императивно е несъмнено единствено главното заплащане, а не брутното, както е съгласно НСОРЗ, където е посочено, че в брутното влизат и спомагателните хонорари с непрекъснат темперамент, както и спомагателното заплащане за вътрешно съвместителство по чл.259 от КТ. Освен това, според чл.17, ал.2 от НСОРЗ в брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск по член 177 от Кодекса на труда се включва и съответната пропорционална част от спомагателните периодически или годишни хонорари, изплатени след използването на платения отпуск, като за задачата се преизчисляват изплатените хонорари за заплатен отпуск. Предвид текста на чл.107а, ал.19, регламентираното с Наредбата за заплатите на чиновниците в държавната администрация в допълнение заплащане за реализирани резултати не може да бъде включвано в базата за пресмятане на възнаграждението за заплатен отпуск, без значение от обстоятелството, че при въвеждането на този тип в допълнение заплащане през 2012 година бе обществено афиширано като нова методика, при която част от заплатите на чиновниците да се дават под формата на в допълнение заплащане за реализирани резултати според от степента на осъществяване на длъжността.
Предвид предлагането ни за възобновяване на спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит, предлагаме по едно и също време с него да бъде възобновена опцията възнагражденията за заплатен отпуск и компенсациите по КТ да се начисляват и изплащат по общоприетите правила, визирани в КТ и в НСОРЗ.
В чл.107а от Кодекса на труда се основава нова ал.22 с текст:
" При осъществяване на служебните си отговорности чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация имат право на представително или униформено облекло за всяка календарна година при условия и по ред, избрани с акт на Министерски съвет. "
Реализирането на това предложение и приемането на нова ал.22 в чл.107а от КТ допуска приемане и на съответни подзаконови текстове, които да обезпечат използването на новата ал.20 на чл.107а. Възможни са три различни разновидността:
- Приемане на обособена нарочна разпоредба за представителното и униформеното облекло на чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация по сходство на Наредба № 14 от 16 ноември 2016 година за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и учебното образование;
- Приемане на текстове в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, регламентиращи условия и ред за даване на представително работно облекло за чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация;
- Приемане на текст в Наредбата за служебното състояние на държавните чиновници, който да указва, че Раздел VI от наредбата се ползва и за чиновниците, работещи по трудово правно отношение в държавната администрация.
Мотиви:
Предоставянето на работно облекло на работещите по трудово и по служебно правно отношение в държавната администрация сега се урежда по друг метод:
- Държавните чиновници имат право на " представително работно облекло " или униформено облекло за всяка календарна година според Наредбата за служебното състояние на държавните чиновници (НСПДС), като в наредбата се показва, че цената на представителното облекло се дава в пари, като изборът и типът на облеклото се обезпечават от всеки държавен служител;
- Служителите по трудово правно отношение в държавната администрация имат право на работно облекло според чл.296 от КТ и издадената за неговото използване Наредба за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), според чл.8, ал.2 от която, " работното облекло се дава в подготвен тип ".
Спецификата на работа на чиновниците в държавната администрация, в общия случай, на процедура изисква носенето на представително облекло по време на осъществяване на служебните им отговорности, а не на работно облекло, което по смисъла на НБРУО има за цел да защищава персоналното облекло по време на работа. Облеклото на чиновниците по трудово правно отношение следва да се възприема като " представително работно ", каквато е терминологията в НСПДС във връзка с облеклото на държавните чиновници. Именно заради тази причина, за чиновниците по трудово правно отношение в администрацията би трябвало да бъде основана правна опция да получават средства за представително облекло, сходна на основаната за педагогическите и административни експерти, работещи по трудово правно отношение в просветителните институции.
Приемането на това предложение ще отстрани постоянно съществуващата процедура на непредоставяне на работно облекло на чиновниците работещи по трудово правно отношение, което от своя страна е несъблюдение на отговорностите на работодателя па чл.296 от КТ. Регламентирането на обвързване за обезпечаване на средства за представително облекло ще облекчи административно работодателите в държавната и локална администрация, заради отпадането на нуждата на осъществяване на процедури по Закон за обществените поръчки за закупуване на работно облекло в подготвен тип. Не на последно място, обезпеченото представително общество ще увеличи самочувствието и престижа на чиновниците, а оттова ще повлияе позитивно на отношението им при контактите с жители и институции при реализиране на служебните отговорности.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ