Синди Кроуфорд на 55 г. дава важни съвети
Синди Кроуфорд е от оня специфичен тип дами, които като че ли са орисани постоянно да се открояват от тълпата. Без значение какво вършат, те просто се виждат. Но имайки поради нейния удивителен външен тип, просто няма по какъв начин нещата да стоят по друг метод. Да, тя е родена, с цел да свети под ярките светлини на прожекторите, а славата несъмнено ѝ подхожда, в противоположен случай едва ли в миналото щеше да бъде легенда, тъй като тя е тъкмо такава, а за този факт свидетелства забележителният ѝ живот, написа life.dir.bg.
Все отново, Синди е измежду първите супермодели, чийто лик е бил на кориците на всички вероятни списания през 90-те години на предишния век. Освен това съблазнителната брюнетка е покорила най-големите фешън сцени, взела участие е в редица реклами, музикални видео клипове и филми. И до през днешния ден тя остава една от най-големите икони в света на модата, а многочислените ѝ достижения и богатият ѝ опит могат само да послужат като образец на всички млади девойки, решили да тръгнат по нейния път.
Може би тъкмо заради тази причина преди няколко години тя реши да издаде автобиографичната си книга " Becoming ", споделяйки с необятната публика всичко, което е научила през своята забележителна кариера.
Сега, по случай 55-ия ѝ рожден ден, ще си напомним 10 от препоръките, който дава на начинаещите модели, копнеещи за нейният триумф:
1. Позирането пред камера е повече от един " празен " взор
Винаги признавам, че Ричард Аведон ме научи по какъв начин да направя една фотография толкоз добра, че да бъде почтена да украси корицата на което ѝ да е списание. Той ми сподели, че е извънредно значимо да мисля за нещо съответно, до момента в който виждам към обектива, даже то да е " Струвам три $, само че би трябвало да ме купите ", колкото бе цената на сп. " Vogue " по това време. Като фотограф, той ме научи, че сред всяко тракване на фотоапарата би трябвало да отбивам погледа си встрани, връщайки го назад след секунда-две, само че с нова мисъл... Така върша и до ден сегашен.
Аведон не искаше девойките, с които работи, да имат " празни " изражения, без значение какъв брой красиви могат да бъдат те. Интересното е, че всякога усещаше, когато съзнанието ми се разсееше и започнех да изреждам на разум листата с неща, които би трябвало да свърша по-късно, като че ли автоматизирано губех блясъка в очите си.
2. Не всички се впечатляват от триумфите ти
Спомням си какъв брой щастлива бях, когато броят на сп. " Vogue " с първата ми корица най-сетне се появи на пазара. Никога няма да не помни този ден. Тогава, връщайки се към Чикаго, минах през будката за вестници на летището и взех три екземпляра от изданието, планирайки да дам един от тях на майка ми, когато я видя. Развълнувано приближих касата, с цел да платя, надявайки се продавачката да ме разпознае, откакто погледът ѝ се трансферира от списанията върху мен. Тя обаче даже не подвигна очи, до момента в който маркираше покупките. Всичко, което ми сподели, бе: " Наясно си, че си взела три екземпляра от едно и също нещо, нали, скъпа? "
3. Моделите не би трябвало да се опасяват да споделят " не "
Знам, че работата на модела е да придвижи въображението на фотографа в действителността, вдъхвайки му живот, само че също по този начин имам вяра, че работата на фотографа е да се грижи за сигурността на модела. Когато осъзнах, че не постоянно е по този начин, разбрах, че би трябвало сама да се вардя и да споделям кое не е задоволително за мен. Постепенно се научих по какъв начин да покачвам глас и да отхвърлям.
4. Не забравяйте, че сте актьор
По едно време Хелмут Нютън ме изкара на открито по бански и високи токчета - облекло, което нарекох " униформата на Нютън ", и ме накара да застана на ъгъла на оживена улица в Германия. Сложи на земята шапка, обърната с отвора нагоре, и стартира да предлага на всеки минувач да се снима с мен против 100 марки... Кадрите продължиха, до момента в който не събрахме задоволително, с цел да си платим обяда. Беше занимателно.
5. Усмивката е от голяма важност
В стилния бизнес, както и при всички останали специалности, уменията ви се усъвършенстват с практиката. С времето се научавате по какъв начин да заемете най-правилната поза, без значение какъв брой неуместна е тя, по какъв начин да докарате поисканото от вас изражение и не на последно място - по какъв начин да се усмихвате естествено по команда. Признавам, последното ми лиши към 10 години, може би по тази причина не се усмихвах доста по време на фотосесии при започване на кариерата си, а вместо това усъвършенствах премрежения си взор с леко разтворени устни.
6. Не оценявайте работата си сами
Когато за първи път видях музикалното видео " Freedom! 90 " на Джордж Майкъл, бях малко разочарована. Чувствах, че моята част не е толкоз блестяща, колкото тези на колежките ми. Всички останали дами изглеждаха просто превъзходно - Наоми танцуваше ужасно с коженото си облекло, Татяна пушеше секси цигарата си, до момента в който аз бях забита в някаква вана с главата надолу... По това време не съумях да видя това, което всички останали съзряха. Хората се влюбиха във видеото, което се трансформира в голям шлагер.
7. Имате съществени планове в модата? Време е да се насочите към книгите
В началото на кариерата си постъпвах по този начин, като че ли съм учебно заведение. Като млад модел не желаех да се изложа пред великите фотографи и огромните студиа, по тази причина преди всеки един ангажимент се подготвях като за изпит, изследвайки детайлно работата и стила им. С други думи, гледах постоянно да съм си написала домашното, тъй че в случай че някои на снимачната площадка използва термина " филм ноар " да отговоря уместно, знаейки какво тъкмо се чака от мен, а не да изгубвам време в чудене.
8. Пътуванията са повече от привилегия, те са учебно заведение
С всяко странствуване виждах малко повече, учейки за изкуството и архитектурата на другите места, наред с техните обичаи и традиции. Имала съм забежка с италианец, танцувала съм цяла нощ в парижките клубове, плувала съм топлес във водите на безчет плажове. Когато започнах да обикалям света бях младо момиче от дребен град - до момента в който внезапно към този момент не бях. Пътуванията бяха същинско учебно заведение за мен, а най-важният урок, който ми дадоха, бе, че хората имаме доста повече общи неща, в сравнение с разлики, без значение от културата на родните ни места.
9. Вие сте тези, които държат силата на смяната в ръцете си
Махалото постоянно се люлее напред-назад, както и желанията на пазара... Един ден всички харесват Мерилин Монро, а на идващия избират Туиги. Именно смяната на усетите въодушевява дизайнерите, фотографите и редакторите. Потребителите би трябвало да осъзнаят, че силата е в техни ръце (или по-точно - в портфейлите им). Ако те не харесват това, което виждат, то могат да спрат да го купуват, като по този метод ще променят разпоредбите на играта. Преди всичко модата е бизнес, подчинен от клиентите си.
10. Дори моделите пеят блус
Искам да кажа на всички тези работливи девойки, забили носове в книгите, че няма нищо неприятно в това от време да време да захвърлят всичко и да поживеят. Със сигурност мога да заявя, че в никакъв случай не бих била дамата, която танцува без долни дрехи върху масата на някое нощно заведение (тази история ще оставя за различен път), само че постоянно съм си разрешавала да се развличам, тъй като животът минава в действителност бързо. През годините научих, че решенията, взети от боязън, няма да ме отведат там, където желая да отида.
Все отново, Синди е измежду първите супермодели, чийто лик е бил на кориците на всички вероятни списания през 90-те години на предишния век. Освен това съблазнителната брюнетка е покорила най-големите фешън сцени, взела участие е в редица реклами, музикални видео клипове и филми. И до през днешния ден тя остава една от най-големите икони в света на модата, а многочислените ѝ достижения и богатият ѝ опит могат само да послужат като образец на всички млади девойки, решили да тръгнат по нейния път.
Може би тъкмо заради тази причина преди няколко години тя реши да издаде автобиографичната си книга " Becoming ", споделяйки с необятната публика всичко, което е научила през своята забележителна кариера.
Сега, по случай 55-ия ѝ рожден ден, ще си напомним 10 от препоръките, който дава на начинаещите модели, копнеещи за нейният триумф:
1. Позирането пред камера е повече от един " празен " взор
Винаги признавам, че Ричард Аведон ме научи по какъв начин да направя една фотография толкоз добра, че да бъде почтена да украси корицата на което ѝ да е списание. Той ми сподели, че е извънредно значимо да мисля за нещо съответно, до момента в който виждам към обектива, даже то да е " Струвам три $, само че би трябвало да ме купите ", колкото бе цената на сп. " Vogue " по това време. Като фотограф, той ме научи, че сред всяко тракване на фотоапарата би трябвало да отбивам погледа си встрани, връщайки го назад след секунда-две, само че с нова мисъл... Така върша и до ден сегашен.
Аведон не искаше девойките, с които работи, да имат " празни " изражения, без значение какъв брой красиви могат да бъдат те. Интересното е, че всякога усещаше, когато съзнанието ми се разсееше и започнех да изреждам на разум листата с неща, които би трябвало да свърша по-късно, като че ли автоматизирано губех блясъка в очите си.
2. Не всички се впечатляват от триумфите ти
Спомням си какъв брой щастлива бях, когато броят на сп. " Vogue " с първата ми корица най-сетне се появи на пазара. Никога няма да не помни този ден. Тогава, връщайки се към Чикаго, минах през будката за вестници на летището и взех три екземпляра от изданието, планирайки да дам един от тях на майка ми, когато я видя. Развълнувано приближих касата, с цел да платя, надявайки се продавачката да ме разпознае, откакто погледът ѝ се трансферира от списанията върху мен. Тя обаче даже не подвигна очи, до момента в който маркираше покупките. Всичко, което ми сподели, бе: " Наясно си, че си взела три екземпляра от едно и също нещо, нали, скъпа? "
3. Моделите не би трябвало да се опасяват да споделят " не "
Знам, че работата на модела е да придвижи въображението на фотографа в действителността, вдъхвайки му живот, само че също по този начин имам вяра, че работата на фотографа е да се грижи за сигурността на модела. Когато осъзнах, че не постоянно е по този начин, разбрах, че би трябвало сама да се вардя и да споделям кое не е задоволително за мен. Постепенно се научих по какъв начин да покачвам глас и да отхвърлям.
4. Не забравяйте, че сте актьор
По едно време Хелмут Нютън ме изкара на открито по бански и високи токчета - облекло, което нарекох " униформата на Нютън ", и ме накара да застана на ъгъла на оживена улица в Германия. Сложи на земята шапка, обърната с отвора нагоре, и стартира да предлага на всеки минувач да се снима с мен против 100 марки... Кадрите продължиха, до момента в който не събрахме задоволително, с цел да си платим обяда. Беше занимателно.
5. Усмивката е от голяма важност
В стилния бизнес, както и при всички останали специалности, уменията ви се усъвършенстват с практиката. С времето се научавате по какъв начин да заемете най-правилната поза, без значение какъв брой неуместна е тя, по какъв начин да докарате поисканото от вас изражение и не на последно място - по какъв начин да се усмихвате естествено по команда. Признавам, последното ми лиши към 10 години, може би по тази причина не се усмихвах доста по време на фотосесии при започване на кариерата си, а вместо това усъвършенствах премрежения си взор с леко разтворени устни.
6. Не оценявайте работата си сами
Когато за първи път видях музикалното видео " Freedom! 90 " на Джордж Майкъл, бях малко разочарована. Чувствах, че моята част не е толкоз блестяща, колкото тези на колежките ми. Всички останали дами изглеждаха просто превъзходно - Наоми танцуваше ужасно с коженото си облекло, Татяна пушеше секси цигарата си, до момента в който аз бях забита в някаква вана с главата надолу... По това време не съумях да видя това, което всички останали съзряха. Хората се влюбиха във видеото, което се трансформира в голям шлагер.
7. Имате съществени планове в модата? Време е да се насочите към книгите
В началото на кариерата си постъпвах по този начин, като че ли съм учебно заведение. Като млад модел не желаех да се изложа пред великите фотографи и огромните студиа, по тази причина преди всеки един ангажимент се подготвях като за изпит, изследвайки детайлно работата и стила им. С други думи, гледах постоянно да съм си написала домашното, тъй че в случай че някои на снимачната площадка използва термина " филм ноар " да отговоря уместно, знаейки какво тъкмо се чака от мен, а не да изгубвам време в чудене.
8. Пътуванията са повече от привилегия, те са учебно заведение
С всяко странствуване виждах малко повече, учейки за изкуството и архитектурата на другите места, наред с техните обичаи и традиции. Имала съм забежка с италианец, танцувала съм цяла нощ в парижките клубове, плувала съм топлес във водите на безчет плажове. Когато започнах да обикалям света бях младо момиче от дребен град - до момента в който внезапно към този момент не бях. Пътуванията бяха същинско учебно заведение за мен, а най-важният урок, който ми дадоха, бе, че хората имаме доста повече общи неща, в сравнение с разлики, без значение от културата на родните ни места.
9. Вие сте тези, които държат силата на смяната в ръцете си
Махалото постоянно се люлее напред-назад, както и желанията на пазара... Един ден всички харесват Мерилин Монро, а на идващия избират Туиги. Именно смяната на усетите въодушевява дизайнерите, фотографите и редакторите. Потребителите би трябвало да осъзнаят, че силата е в техни ръце (или по-точно - в портфейлите им). Ако те не харесват това, което виждат, то могат да спрат да го купуват, като по този метод ще променят разпоредбите на играта. Преди всичко модата е бизнес, подчинен от клиентите си.
10. Дори моделите пеят блус
Искам да кажа на всички тези работливи девойки, забили носове в книгите, че няма нищо неприятно в това от време да време да захвърлят всичко и да поживеят. Със сигурност мога да заявя, че в никакъв случай не бих била дамата, която танцува без долни дрехи върху масата на някое нощно заведение (тази история ще оставя за различен път), само че постоянно съм си разрешавала да се развличам, тъй като животът минава в действителност бързо. През годините научих, че решенията, взети от боязън, няма да ме отведат там, където желая да отида.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ