Синът на приятелката ми беше автентично копие на съпруга ми.

Синът на приятелката ми беше достоверно копие на брачна половинка ми. Така стартира моята тъжна история. Ваня е моята единствена другарка. Запознахме се в университета и незабавно си допаднахме. Наехме си дружно квартира и бясно се възползвахме от студентските си години. След като завършихме, аз се омъжих, само че Ваня нямаше доста шанс с мъжете. На всички намираше недостатъци: единият бил малоумен, другият бил невисок, третия не можел две думи да върже. Така връзките й с мъжете постоянно претърпяваха неуспех. За няколко години родих наследник и щерка, а приятелката ми се отдаде напълно на работа си. Въпреки че приятелката ми беше работохоличка и нямаше време за занимания, тя си остана наш фамилен другар и на празниците бяхме неразделни. Преди четири години Ваня ненадейно напусна работа, под претекст, че майка й е болна. Опитвах се да я разубедя – след толкоз години труд, кариерата й процъфтяваше и тя беше известно име в средите ни. Посъветвах я да постои малко при майка си и отново да се върне на работа. А и майка не беше сама. Там бяха сестра й и брачна половинка й. Но всичките ми увещания бяха напразни. Ваня си събра небрежно багажа и напусна. Със брачна половинка ми я придружихме до влака. Беше зима, няколко дни след Нова година. Ваня даде обещание да се обади, щом дойде, само че не го направи. Понякога ни пишеше в обществените мрежи или ни поздравяваше за някой рожден ден, и до такава степен. Майка й оздравя, само че тя не се върна. Не любопитствах за какво реши внезапно да промени живота си толкоз ненадейно, уважавах нейното решение. И внезапно приятелката ми се обади и ненадейно изтърси, че ще се омъжва. Бях доста щастлива от новината. Е, най-сетне! Въпреки това, се зачудих, за какво най-хубавата ми другарка не ме предложения на сватбата си. Тя ми изясни, че няма да има шумни тържества, тъй като бъдещият младоженец зарязал поради нея фамилията си. Не желал да травмира някогашната си брачна половинка и щерка. Щяло да бъде нормално сключване в фамилен кръг. На сватбеният ден, ние със брачна половинка ми й изпратихме дарове и ги поздравихме по телефона. Една седмица по-късно, отворих фейсбук и там се появи изложба от сватбените фотоси на Ваня. Все отново женитба е имало и в случай че по осъждам по фотосите, би трябвало да е била луксозна. На една фотография се виждаше красивата младоженка, младоженецът, родителите й, а на друга баща й с момче, което незабавно ми хвана окото. Загледах се доста деликатно в момчето и хладна пот се стече по челото ми. Имах възприятието, че изгубвам мозъка си и замаяна рухнах на стола. Детето – достоверно копие на мъжа ми! Отворих шкафа и извадих албум с детските фотоси на мъжа ми. Вече не се съмнявах. Сега разбрах, за какво приятелката ми напусна толкоз ненадейно работа, за какво се отдалечи от мен и за какво не ме предложения на сватбата си. И без да си давам доста труд изчислих, че момчето е на три години. Кога са съумели? А къде съм била аз? Мислено си задавах голям брой въпроси. Превъртах живота си назад, като на кинолента. Спомних си последната Нова година, която прекарахме дружно. Тогава Ваня изиска брачна половинка ми да я изпрати до дома й – не живееше надалеч от нас. Аз останах с децата и си легнах да дремя. Дори и не подозирах в какви връзки са били. Да, по какъв начин бих могла да си помисля нещо неприятно за обичаният ми човек и най-хубавата ми другарка? Винаги съм вярвала, че брачна половинка ми е благополучен с мен. Спомням си, че един път ме спря една остаряла циганка и ми сподели: „ Не си красива жена, само че най-малко бъди по-умна. “ Тогава не разбрах, какво е желала да ми каже. Изминаха две седмици, откогато видях в обществената мрежа сина на моят брачен партньор. Не, в това въобще не се колебая. Не съм устройвала подиуми на брачна половинка ми, въпреки че той тъкмо това чака. В душата ми е тъмно и се отчуждих от него. Но на приятелката си не спестих, какво мисля за нея. Изпратих й дълъг, ядосан имейл. Никой не отговори до сутринта. Преди да потегли на работа обаче, включих компютъра, отворих си пощата и там имаше обръщение от три думи: „ Прости ми, елементарни ми, елементарни! “ Това е историята. Ще кажеш, че целият свят се срина за мен. Не спирам да рева – вкъщи и на работното ми място. Не желая децата да ме виждат, укривам се от тях. Не желая и околните си да натоварвам, по тази причина пиша тук. Нека моята тъга да бъде неодобрение за невярният брачен партньор и приятелката-предателка. Източник: Лична драма