&format=webp)
Играта е езикът на децата: Как специалистите използват виртуални светове за терапия
Синът на Олексий Сухоруков е на 12 години, когато стартира съветската инвазия в Украйна. В продължение на месеци фамилията живее в непрекъснат боязън и паника, изолирани от другари и родственици. Сухоруков е заставен да се откаже от работата си в развлекателната промишленост, която е обвързвана с виртуална действителност и видеоигри. В този безпорядък синът му намира избавление в Minecrat, написа Guardian.
Независимо от протичащото се на открито, той бяга в пикселирания свят на играта. „ След 24 февруари 2022 година започнах да виждам на играта по напълно друг метод “, споделя Сухоруков. “Открих, че украински деца играят дружно онлайн; някои живеят под съветска окупация, други в следени от държавното управление региони на страната, които са обект на постоянни ракетни атаки; някои са бежанци. ”
“И все пак те към момента можеха да играят дружно, да се поддържат и да построяват собствен личен свят. Не е ли необикновено? Исках да науча повече за това по какъв начин видеоигрите могат да се употребяват за положително. “
След като получава тапия по логика на психиката, Сухоруков взема решение да се върне към специалността си, надявайки се да употребява опита си в региона на игрите и иммерсивните развлечения. Сега той е кординатор в Отдела по киберпсихология и психическа процедура в цифрови среди към Националната психическа асоциация на Украйна. През 2023 година основава HealGame Ukraine, план за изследване на потреблението на видеоигри за поддръжка на психологичното здраве и прочувственото благоденствие. „ В момента, дружно с Донецкия народен механически университет, създаваме Minecraft сървър, който да събере украински деца, които се усещат изключително изолирани поради войната “, споделя той. „ Сървърът ще бъде модериран от психолози и обществени служащи. Планираме и Minecraft планове за деца със специфични просветителни потребности. “
Играта е в основата на детската терапия от съвсем век, като пионери в тази област са Анна Фройд, Мелани Клайн и Вирджиния Акслайн. Но от началото на 2010-те години концепцията бива изключително разпространявано от потомство млади практици, които са израснали с игри. През 2011 година терапевтът и разпален геймър Майк Ланглоис, основан в Масачузетс, написа “Рестартиране: видеоигри и психотерапия ” – книга за клиницисти, които желаят да схванат културата на игрите и ролята ѝ в живота на децата и младежите. Това притегля вниманието на английската консултантка Ели Финч, която е израснала с конзолата Mega Drive и стартира да мисли за потреблението на игри в лечението през 2012 година, откакто стартира да играе Minecraft с племенниците си. Тя е чувала за последователи на лечението с видеоигри в Съединени американски щати, като Ланглоа и Джесика Стоун, и изследва опцията да започва пилотен план в учебно заведение в Лондон, употребявайки Minecraft за лечебни цели. Тогава настава пандемията.
„ Работех в работа за консултиране на младежи и внезапно всички трябваше да преминем към онлайн средата “, споделя пред Guardian Финч. „ Доста бързо осъзнах, че даването на съвещания на деца и младежи посредством видеоразговори има много ограничавания и забелязах, че доста от тях играят видеоигри. Започнах да беседвам с тях за игрите, какви харесват, какво им достави наслаждение, кои аватари или герои обичат да играят. Всичко това ми оказа помощ да схвана по-добре тези младежи и им сподели, че се интересувам от техния свят. Бързо разбрах изгодата от това да съм в играта дружно с тях. “
Minecraft се оказва изключително потребен по редица аргументи. Това е една от най-успешните игри на планетата с над 200 милиона консуматори по целия свят, тъй че доста деца са осведомени с нея и се усещат удобно в нея. Тя има и отворена, извънредно изобретателна конструкция – играчите могат правят многочислени действия, като да събират материали и да строят къщи, да изследват, да се борят със зомбита. Решенията, задачите и дейностите им в играта “дават достъп ” на експертите до вътрешния свят на децата.
Финч работи, като основава онлайн свят в Minecraft, наличен единствено за нея и детето или младежа, с който беседва. Клиентът дефинира параметрите – някои желаят да играят единствено в креативен режим, без враждебни герои, други избират изцяло еднакъв, празен пейзаж. „ Редовно стартирам първата сесия, като помоля клиентите си да основат безвредно място в своя свят “, показва Финч. „ Това може да бъде къща, палат, подводна обсерватория, къщурка на дърво и така нататък Това, което клиентът основава и по какъв начин го основава, ми оказва помощ да науча доста за него още при първата ни среща. “
Терапевтите могат да работят с игри по разнообразни способи. Сесията може да бъде недирективна, при която те просто следват клиента, с цел да изградят връзка и да употребяват лечебните си умения, с цел да интерпретират протичащото се. „ В Minecraft това основава чувството, че се впускаш в премеждие “, разяснява Финч. „ Клиентът може да желае да изследва пещера, да плува под вода, да се бие с враждебни тълпи, да играе на гоненица, да построи комплицирана машина – опциите са доста. Това ми дава доста информация за това по какъв начин се усеща и какво се случва в живота му. “
Терапевтите могат да работят и по директивен метод, като дават на клиента задача с лечебна или психообразователна цел. Наскоро Сухоруков и украинската детска психоложка Анна Шулха, дружно с нестопанската организация Malteser Werke, провеждат игра с име WonderWorld за украински бежанци на възраст 11–13 години, живеещи в Германия. Децата постоянно се усещат изолирани от връстниците си, както и травматизирани от насилствената емиграция. В поредност от сесии Сухоруков и Шулха основават онлайн Minecraft сървъри с закрепени цели, които се придвижват и в действителния свят. В една от тях децата би трябвало да намерят пликове с картинки на запаси от Minecraft, като пшеница, яйца и кофи, скрити в общежитията им или в непосредствен парк. След това могат да се върнат в Minecraft и да употребяват тези споделени запаси, с цел да пекат торти и да създават предмети.
„ В края на всяка сесия молим децата да размислят върху позитивните страсти или усеща, които са изпитали по време на играта “, споделя Сухоруков. „ Изключително забавно е да наблюдаваш какво строят децата – и по какъв начин го строят. Нещо ярко и отворено ли е, или нещо прикрито надълбоко подземен? Как се ориентират в света на играта? Как реагират, когато някой се изгуби или се нуждае от помощ? Както споделя колежката ми Анна Шулха: „ Начинът, по който детето играе, е методът, по който живее. “
Финч също възприема творчеството във видеоигрите като форма на връзка, метод за себеизразяване.
Тя изяснява: „ Децата ми демонстрираха по какъв начин се усещат, когато са уплашени и затворени, като ме заведоха в пещера. Създадоха трамплини от слуз, с цел да се разтоварят. Тийнейджърите използваха играта, с цел да изследват опцията да имат пространство, надалеч от приближен възрастен, като оставят мен – тяхната терапевтка, в „ безвредното си място “ в техния свят, до момента в който те сами отиваха на разходка. “ През 2024 година тя работи с Факултета по педагогика на Университета в Кеймбридж по план, наименуван „ Преодоляване на ChASM: Създаване на налични услуги благодарение на Minecraft “, с цел да подчертае потреблението на игрите като инструмент за креативна терапия.
Все повече терапевти работят с видеоигри по разнообразни способи. Сухоруков дава съответни образци за това: „ Д-р Робърт Райс създаде способ, основан на когнитивно-поведенческа терапия, наративна терапия и биофидбек технология, при който физическият свят на детето може да бъде трансфорат в нещо като видеоигра, а неговата задача е да победи казуса. Лук Блеквуд е основател на Legend Land, лечебен свят, основан на Minecraft, който поддържа деца с аутизъм, живеещи в селските региони на Австралия. Катрин Книбс ни оказва помощ да разберем цифровия свят, кибертравмата и какво в действителност се случва с децата в игрите. “
За лечебни цели се употребява освен Minecraft, само че и Fortnite, Roblox и Animal Crossing. Независимо от играта, лечението би трябвало да отразява все по-виртуализирания вътрешен живот на нашите деца. „ За цифровите генерации, които са израснали в свят, богат на технологии, игрите са просто игри “, отбелязва Стоун. „ Те употребяват платформи, стратегии и устройства не като сурогат на нещо друго, а като главен език за творчество и връзка. Основните правила на психотерапията не изчезват в тези пространства, а се усилват. В доста случаи узнавам повече за 30 минути в Minecraft, в случай че това е определеният свят на клиента, в сравнение с за седмици на обичайни сесии, основани на диалози. “
Финч в този момент обмисля да разшири лечението си с видеоигри оттатък децата и младежите. Тя е наясно, че към този момент има възрастни, които са играли видеоигри през целия си живот и биха могли да се възползват от тази форма на терапия: „ Има двойки, които се обърнаха към мен за съвещания с Minecraft, защото към този момент играят дружно и са видели по какъв начин им оказва помощ да се провиснал и да поддържат връзка. “
За Сухоруков има нещо по-дълбоко в връзките сред украинските деца и Minecraft. „ Ако потърсите „ Майнкрафт Україна “ на украински в YouTube, елементарно ще намерите видеоклипове, направени от украински деца и младежи на тематики като войната, пленничеството, изтезанията и окупацията “, разяснява той. „ Някои имат родители или близки в армията или са взети в плен. Някои имат фамилии и другари, които живеят под окупация. Връзките сред хората са раздрани. Няма нито едно украинско дете, което да не е наранено от войната. ”
“Има и още нещо, което може да е мъчно за схващане: родните градове на хиляди украински деца в този момент съществуват единствено в Minecraft. Децата не могат да пишат огромни публикации за това. Не могат да се яват пред Организация на обединените нации. Но имат дълбока потребност да приказват – за болката, страха, несправедливостта и гибелта. А играта е езикът на децата. “
Независимо от протичащото се на открито, той бяга в пикселирания свят на играта. „ След 24 февруари 2022 година започнах да виждам на играта по напълно друг метод “, споделя Сухоруков. “Открих, че украински деца играят дружно онлайн; някои живеят под съветска окупация, други в следени от държавното управление региони на страната, които са обект на постоянни ракетни атаки; някои са бежанци. ”
“И все пак те към момента можеха да играят дружно, да се поддържат и да построяват собствен личен свят. Не е ли необикновено? Исках да науча повече за това по какъв начин видеоигрите могат да се употребяват за положително. “
След като получава тапия по логика на психиката, Сухоруков взема решение да се върне към специалността си, надявайки се да употребява опита си в региона на игрите и иммерсивните развлечения. Сега той е кординатор в Отдела по киберпсихология и психическа процедура в цифрови среди към Националната психическа асоциация на Украйна. През 2023 година основава HealGame Ukraine, план за изследване на потреблението на видеоигри за поддръжка на психологичното здраве и прочувственото благоденствие. „ В момента, дружно с Донецкия народен механически университет, създаваме Minecraft сървър, който да събере украински деца, които се усещат изключително изолирани поради войната “, споделя той. „ Сървърът ще бъде модериран от психолози и обществени служащи. Планираме и Minecraft планове за деца със специфични просветителни потребности. “
Играта е в основата на детската терапия от съвсем век, като пионери в тази област са Анна Фройд, Мелани Клайн и Вирджиния Акслайн. Но от началото на 2010-те години концепцията бива изключително разпространявано от потомство млади практици, които са израснали с игри. През 2011 година терапевтът и разпален геймър Майк Ланглоис, основан в Масачузетс, написа “Рестартиране: видеоигри и психотерапия ” – книга за клиницисти, които желаят да схванат културата на игрите и ролята ѝ в живота на децата и младежите. Това притегля вниманието на английската консултантка Ели Финч, която е израснала с конзолата Mega Drive и стартира да мисли за потреблението на игри в лечението през 2012 година, откакто стартира да играе Minecraft с племенниците си. Тя е чувала за последователи на лечението с видеоигри в Съединени американски щати, като Ланглоа и Джесика Стоун, и изследва опцията да започва пилотен план в учебно заведение в Лондон, употребявайки Minecraft за лечебни цели. Тогава настава пандемията.
„ Работех в работа за консултиране на младежи и внезапно всички трябваше да преминем към онлайн средата “, споделя пред Guardian Финч. „ Доста бързо осъзнах, че даването на съвещания на деца и младежи посредством видеоразговори има много ограничавания и забелязах, че доста от тях играят видеоигри. Започнах да беседвам с тях за игрите, какви харесват, какво им достави наслаждение, кои аватари или герои обичат да играят. Всичко това ми оказа помощ да схвана по-добре тези младежи и им сподели, че се интересувам от техния свят. Бързо разбрах изгодата от това да съм в играта дружно с тях. “
Minecraft се оказва изключително потребен по редица аргументи. Това е една от най-успешните игри на планетата с над 200 милиона консуматори по целия свят, тъй че доста деца са осведомени с нея и се усещат удобно в нея. Тя има и отворена, извънредно изобретателна конструкция – играчите могат правят многочислени действия, като да събират материали и да строят къщи, да изследват, да се борят със зомбита. Решенията, задачите и дейностите им в играта “дават достъп ” на експертите до вътрешния свят на децата.
Финч работи, като основава онлайн свят в Minecraft, наличен единствено за нея и детето или младежа, с който беседва. Клиентът дефинира параметрите – някои желаят да играят единствено в креативен режим, без враждебни герои, други избират изцяло еднакъв, празен пейзаж. „ Редовно стартирам първата сесия, като помоля клиентите си да основат безвредно място в своя свят “, показва Финч. „ Това може да бъде къща, палат, подводна обсерватория, къщурка на дърво и така нататък Това, което клиентът основава и по какъв начин го основава, ми оказва помощ да науча доста за него още при първата ни среща. “
Терапевтите могат да работят с игри по разнообразни способи. Сесията може да бъде недирективна, при която те просто следват клиента, с цел да изградят връзка и да употребяват лечебните си умения, с цел да интерпретират протичащото се. „ В Minecraft това основава чувството, че се впускаш в премеждие “, разяснява Финч. „ Клиентът може да желае да изследва пещера, да плува под вода, да се бие с враждебни тълпи, да играе на гоненица, да построи комплицирана машина – опциите са доста. Това ми дава доста информация за това по какъв начин се усеща и какво се случва в живота му. “
Терапевтите могат да работят и по директивен метод, като дават на клиента задача с лечебна или психообразователна цел. Наскоро Сухоруков и украинската детска психоложка Анна Шулха, дружно с нестопанската организация Malteser Werke, провеждат игра с име WonderWorld за украински бежанци на възраст 11–13 години, живеещи в Германия. Децата постоянно се усещат изолирани от връстниците си, както и травматизирани от насилствената емиграция. В поредност от сесии Сухоруков и Шулха основават онлайн Minecraft сървъри с закрепени цели, които се придвижват и в действителния свят. В една от тях децата би трябвало да намерят пликове с картинки на запаси от Minecraft, като пшеница, яйца и кофи, скрити в общежитията им или в непосредствен парк. След това могат да се върнат в Minecraft и да употребяват тези споделени запаси, с цел да пекат торти и да създават предмети.
„ В края на всяка сесия молим децата да размислят върху позитивните страсти или усеща, които са изпитали по време на играта “, споделя Сухоруков. „ Изключително забавно е да наблюдаваш какво строят децата – и по какъв начин го строят. Нещо ярко и отворено ли е, или нещо прикрито надълбоко подземен? Как се ориентират в света на играта? Как реагират, когато някой се изгуби или се нуждае от помощ? Както споделя колежката ми Анна Шулха: „ Начинът, по който детето играе, е методът, по който живее. “
Финч също възприема творчеството във видеоигрите като форма на връзка, метод за себеизразяване.
Тя изяснява: „ Децата ми демонстрираха по какъв начин се усещат, когато са уплашени и затворени, като ме заведоха в пещера. Създадоха трамплини от слуз, с цел да се разтоварят. Тийнейджърите използваха играта, с цел да изследват опцията да имат пространство, надалеч от приближен възрастен, като оставят мен – тяхната терапевтка, в „ безвредното си място “ в техния свят, до момента в който те сами отиваха на разходка. “ През 2024 година тя работи с Факултета по педагогика на Университета в Кеймбридж по план, наименуван „ Преодоляване на ChASM: Създаване на налични услуги благодарение на Minecraft “, с цел да подчертае потреблението на игрите като инструмент за креативна терапия.
Все повече терапевти работят с видеоигри по разнообразни способи. Сухоруков дава съответни образци за това: „ Д-р Робърт Райс създаде способ, основан на когнитивно-поведенческа терапия, наративна терапия и биофидбек технология, при който физическият свят на детето може да бъде трансфорат в нещо като видеоигра, а неговата задача е да победи казуса. Лук Блеквуд е основател на Legend Land, лечебен свят, основан на Minecraft, който поддържа деца с аутизъм, живеещи в селските региони на Австралия. Катрин Книбс ни оказва помощ да разберем цифровия свят, кибертравмата и какво в действителност се случва с децата в игрите. “
За лечебни цели се употребява освен Minecraft, само че и Fortnite, Roblox и Animal Crossing. Независимо от играта, лечението би трябвало да отразява все по-виртуализирания вътрешен живот на нашите деца. „ За цифровите генерации, които са израснали в свят, богат на технологии, игрите са просто игри “, отбелязва Стоун. „ Те употребяват платформи, стратегии и устройства не като сурогат на нещо друго, а като главен език за творчество и връзка. Основните правила на психотерапията не изчезват в тези пространства, а се усилват. В доста случаи узнавам повече за 30 минути в Minecraft, в случай че това е определеният свят на клиента, в сравнение с за седмици на обичайни сесии, основани на диалози. “
Финч в този момент обмисля да разшири лечението си с видеоигри оттатък децата и младежите. Тя е наясно, че към този момент има възрастни, които са играли видеоигри през целия си живот и биха могли да се възползват от тази форма на терапия: „ Има двойки, които се обърнаха към мен за съвещания с Minecraft, защото към този момент играят дружно и са видели по какъв начин им оказва помощ да се провиснал и да поддържат връзка. “
За Сухоруков има нещо по-дълбоко в връзките сред украинските деца и Minecraft. „ Ако потърсите „ Майнкрафт Україна “ на украински в YouTube, елементарно ще намерите видеоклипове, направени от украински деца и младежи на тематики като войната, пленничеството, изтезанията и окупацията “, разяснява той. „ Някои имат родители или близки в армията или са взети в плен. Някои имат фамилии и другари, които живеят под окупация. Връзките сред хората са раздрани. Няма нито едно украинско дете, което да не е наранено от войната. ”
“Има и още нещо, което може да е мъчно за схващане: родните градове на хиляди украински деца в този момент съществуват единствено в Minecraft. Децата не могат да пишат огромни публикации за това. Не могат да се яват пред Организация на обединените нации. Но имат дълбока потребност да приказват – за болката, страха, несправедливостта и гибелта. А играта е езикът на децата. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ